13868 | 12 февр. 2014 | 08:32
Има двама Боби-Михайловци.
Първият е всенароден любимец - най-успешният вратар в историята на българския футбол; смелият герой от дузпите срещу Мексико; доскорошен рекордьор по мачове за националния отбор (102); легенда на „Левски“ и представител на една от най-футболните фамилии у нас.
Другият Боби е шеф динозавър. Едва на 50 е на път да бие рекорда на Иван Славков-Батето по стаж начело на футболния съюз. В петък ще го преизберат за трети път, защото конкуренция липсва. Вече е сред най-дълго управлявалите в Европа. Направи бляскава кариера в УЕФА - издигна се дотам, където българин не е стъпвал. По всичко изглежда, че ще се катери още. Михайлов е българският Платини - велик футболист и находчив политик.
Христо Стоичков обаче е само един. Тук трябва да търсим отговора защо изборно дерби не се състоя. Камата бе по-велик играч от Боби, спор няма. Но той пренесе поведението си от терена в треньорството, в политиката, в отношенията с околните. Ицо е прям, остър, безпардонен. Мачка като валяк, не признава чуждо мнение. Качества, които го изстреляха до футболния Олимп, но не вършат работа в дърпането на футболните конци. За там трябват деликатност, компромиси и тънък усет. Особено в родната джунгла, наречена „А“ група, където се преплитат интересите на някои от най-могъщите хора у нас.
Всъщност изненада няма - Ицо така и не заяви в прав текст намерение да „повали“ Боби пред урните. В крайна сметка отиде да си гледа кефа в Маями. Умно. Стоичков правилно прецени, че има минимален шанс да пребори смазаната изборна машина на Михайлов. А може би имаше добри съветници. Дори да бе спечелил, най-известният българин нямаше да плува в свои води. Там не му понася, доказва го опитът му в политиката. За Ицо най-добре е да си остане великият гладиатор на топката. Това е мисията на живота му.
При всичките кусури на Михайлов неговите заложби са многостранни. Не спират да го хулят, миналото лято дори потрошиха сградата на БФС, но дойде време за избори и в един глас народът (клубовете) се провикна „за“ него. Трябва да се признае, че човекът има подход.
Друг въпрос е, че в момента Боби не трябва да се чувства особено щастлив. Трети пореден мандат, вече цяло десетилетие и нито един сериозен конкурент - как ли изглежда това в очите на хората от УЕФА? Няма как тази „диктатура“ да не намирисва на фона на безкрайните съдебни дела срещу футболния съюз, расизма и ксенофобията по родните стадиони, фалиралите отбори, черното тото и насилието сред агитките...
(в. Преса, печатно издание, брой 42 (748 от 12 февруари 2014)
Мобилна верси
RSS
