- Г-н Вътев, каква е реалната полза за бизнеса от срещата с правителството, която се проведе във вторник?
- Инициативата е много добра. Най-малкото стана ясно, че въпросите, които предварително поставихме, са стигнали по предназначение. Сегашният кабинет показва, че хората в него са започнали да живеят в реалността и са наясно с проблемите, което е добър знак. Но е прекалено рано да се радваме, защото сега очакваме да видим какво и как ще се случи. Съзнавам, че обстановката в страната е много трудна, а кабинетът работи под силен натиск. Но ако министрите започнат да решават проблемите, които ни показаха, че разбират, мисля, че за една година много неща ще се променят.
- Кое най-спешно трябва да се промени?
- Може и да прозвучи странно от устата на един бизнесмен, но според мен най-спешно е да се смачка криминалната и битовата престъпност. Напоследък медиите постоянно показвате какво се случва в селата, как крадците са опоскали домове и градини. Аз ще ви кажа, че непрестанна криминална престъпност връхлита фирмите и бизнесът харчи безумни средства, за да си опазва стоките. А когато има някакво посегателство, три месеца по-късно пристига писмо, че е прекратено досъдебното производство срещу неизвестен извършител. Всички полицаи знаят кои са извършителите, познават ги, но се оказва, че нямат доказателства, които да издържат в съда, престъпниците да влязат там, където им е мястото. Трябва да се промени нашият Наказателен кодекс. Не да вкарват в затвора хора като Опиц, който се е видял в чудо от крадци и се е защитил. Колко души трябва да бъдат убити в домовете им, колко банки и фирми трябва да бъдат разбити, за да има кардинална промяна и бандитите да отидат където е мястото им?! За да опазим фирмите си, ние плащаме на охранители, наемаме допълнителен персонал. Един работи, а друг го пази. Разходите ни растат, за да обезпечаваме сигурността на предприятията. Да не говорим, че работим в хранителната промишленост, където бандити могат да предизвикат и ред други, още по-големи беди. Това е жесток бизнес проблем.
- Премиерът е непреклонен, ДДС ще остане такъв, какъвто е сега. Разочарован ли сте?
- Ето с това не мога да се съглася. Злоупотребите с ДДС не се правят от случайни хора. Убеден съм и няма да се уморя да говоря, че ако се въведат диференцирани ставки, особено при храните, стимулът за злоупотреби ще падне. В ЕС средният размер на ДДС за хранителните продукти е 9%. Нека да бъде 10% в България и тогава ви гарантирам, че ще увехне интересът към измамите. Подобен ход ще е и удар върху нелоялната конкуренция. А сега потъват фирми, лоялни към държавата, понеже цените им не са конкурентни спрямо другите, които работят на черно или пък източват ДДС. Хвалят се, че ни връщат данъка, но не е в това големият проблем.
- При управлението на ГЕРБ се оплаквахте, че не ви възстановяват ДДС. Това май се промени.
- Нека припомня - по времето на правителството на ГЕРБ фирмите, работещи с ДДС, живееха в кошмар. Две години водехме дела, за да доказваме, че сме изрядни и нямаме вина, ако някой фантом се е закачил за веригата. Не ти признаваха доставката, платения ДДС и т.н. Е, накрая спечелихме делата във Върховния съд, но загубихме две години и много нерви. Надяваме се никога повече човек като Симеон Дянков да не става финансов министър.
- Да поговорим за земеделие, защото сте в този бизнес. Аграрният министър обеща повече внимание за традиционните сектори - животновъдство, плодове, зеленчуци. Как ви се струва разпределението на парите в новата програма на ЕС?
- В много висока степен това ще определи конкурентоспособността на родното производство. В момента българското месо е по-скъпо от вносното, в което няма логика. Ако на един човек, който не знае как стоят нещата, му кажеш, че вносът е по-евтин от нашето производство, той веднага ще реагира: не е възможно, нали стоката е пропътувала хиляди километри. Ето го най-елементарния аргумент. Да, но като прибавиш субсидиите, които получават чуждите фермери, нещата изглеждат различно. Там например всеки четвъртък вечер няма да откриете нито един животновъд или собственик на кланица. Те са отишли на своите регулярни срещи, където договарят цените за следващата седмица. Обсъждат цените на горивата, на фуража и т.н. Ако у нас се случи подобно нещо, моментално ще влязат качулките, ще изтърбушат цялата документация, за да търсят картела. В онези държави пазят рентабилността на производителите си, за да продължават да работят. В България липсва тази грижа. Но освен че у нас субсидиите са по-малки, самите производители са дребни, а това прави разходите по-високи. Не бива да се забравя, че плащаме скъпи горива и скъп ток. Как да станеш конкурентен с дребно производство на един малък и свит пазар?
- Казвате, че токът ви е скъп, но нали чухте, че дори и Световната банка е посъветвала да се повишава цената на електроенергията.
- Хайде стига сме се оправдавали, че така казал Европейският съюз или Световната банка. В цял свят промишленият ток е по-евтин от битовия. България е от малкото страни, в които е точно обратното. Ето ви още един фактор, който прави нашата икономика неконкурентна. Когато у нас токът за промишлеността стане по-евтин, тогава и цените на произвежданите стоки ще станат по-ниски за консуматора, а потреблението ще се увеличи. Да не се обясняваме колко ни е евтин токът. Това е демагогия.
- Изненада ли ви, че лично премиерът Орешарски размаха пръст на търговските вериги?
- Вместо да дърпат напред българския производител, търговските вериги създават проблеми. Те са разположени в централните места на големите градове. Подобно нещо не е допуснато в нито една европейска държава. Там веригите са в търговски центрове извън очертанията на градовете. В населените места функционират по-малки квартални магазини, които дават поминък на хиляди семейства и които са добър партньор на всеки производител. Ние не можем да произвеждаме и да продаваме на толкова ниски цени, както западноевропейските ни колеги. Погледнете и собствените марки на веригите. Продуктите се правят по поръчка и по зададена цена. Родният производител няма шанс да влезе в нея и затова повечето продукти идват от чужбина. Да не говорим и за търговските условия, които постоянно се затягат и правят родните фирми все по-нерентабилни. Ако тази ситуация не се промени, съвсем скоро ще сме свидетели на много фалити. А какви продукти се внасят? Изследване показва, че над 62 процента от българските потребители се интересуват само и единствено от цената. Това е ужасно, защото евтините продукти са с ниска хранителна стойност. Резултатът са болни хора, които харчат много за лекарства. Храненето трябва да е пълноценно. В противен случай колкото и пари да отделяме за здравеопазването, няма да решим проблема.
- Но възможни ли са някакви ограничения, когато търговията е свободна?
- Когато един от позицията на силата диктува условията, а другият няма избор и се чуди как да оцелява, за каква свобода говорите? Ние в момента не можем без веригите, защото няма алтернатива. Малките магазини са на изчезване. Вицепремиерът Даниела Бобева го каза много ясно - от 28 държави в ЕС в 20 съществува регламент на търговските взаимоотношения. Забележете - този ред е установен именно в държавите, родина на търговските вериги. У нас подобна рамка липсва. Смятам, че ако се създаде ред, той ще е от полза и за веригите, защото те имат възможност да внасят всичко, но няма как да доставят и потребителите си отвън. А българският бизнес създава работни места, дава заплати, които после ще се похарчат в същите тези търговски вериги.
- В новата Програма за развитие на селските райони има сериозни бонуси за т.нар. колективни инвестиции. Дали ще има кой да се възползва от тях? Българските производители са дребни, не могат да пробият на глобалния пазар, но защо не се сдружават?
- В една държава от тарикати, в която всеки гледа да надхитри другия, не остана неизлъган. Това е манталитет, който съществува от векове и не знам дали е възможно да го променим сега. За мен спасението на нашите производители е в кооперирането, което е икономически най-ефективната форма на сдружаване. Но истината е, че не сме дисциплинирани.
- Обикновено в година на избори се забавя икономиката. Какво очаквате да се случи през 2014 г.?
- Усещам, че правителството е събрало вярната информация, разбира я, знае какво е необходимо, остава да го направи. Необходима е много целенасочена политика, която да не се променя със смяната на кабинета. Не може с всяка нова власт да правим рестарт на икономиката. Не искам да ставаме подвластни на платените протести, които са един гнусен театър. Политиците най-сетне трябва да разберат, че докато те се боричкат кой да седне на най-високия стол, държавата отива на кино. И е крайно време да се събуди националният инстинкт за оцеляване.
(в. Преса, печатно издание, брой 43 (749 от 13 февруари 2014)
21645 | 13 февр. 2014 | 07:48




Мобилна верси
RSS
