19783 | 14 февр. 2014 | 06:46
Проф. Илчев, депутати от управляващата партия лансираха идея за намаляване на таксите за университет. Как гледате на подобна реформа?
- За мен не е изненада. Това беше включено в предизборната програма на БСП. Ние го знаехме, но според мен не беше направено по най-разумния начин. Една такава идея, която би трябвало да има социален характер, не отчита, че в университета работят много хора, които също имат социални нужди - преподавателите, служителите, техните семейства. Преди да се предприеме такава стъпка, трябваше да се гарантира от страна на управляващите, че общите доходи, които университетите получават от страна на държавата, няма да намалеят. Иначе какво се получава - една група добри депутати решават да премахнат едно несправедливо решение на лошия Симеон Дянков. Намаляват таксите, но оставят едно „справедливо“ решение на лошия Симеон Дянков - да се намалят парите на университетите.
- Колко ще загубите, ако реформата се състои?
- Имаме уверения, че тези потенциални загуби ще се компенсират. Ако не се компенсират, ще губим около 4 милиона лева. Но не ми се вярва, че има правителство, което ще си позволи по подобен начин да настрои срещу себе си всички държавни университети. Опасно е.
- Кои специалности в Алма матер събират от студентите такси над обсъждания от властта таван от 30% от издръжката на един студент?
- Повечето такси са около 40% от държавната субсидия. Разбира се, сумите са много по-ниски в най-скъпите специалности. Да вземем медицината - не можем да си позволим да искаме по 3000-4000 лв. Коментирахме темата с проф. Ваня Добрева - председател на Комисията по образование и наука в парламента. Имаме нейните уверения, че няма да бъдем ощетени от подобна реформа. Лошото е друго.
- Какво по-точно?
- Че това намаляване ще е записано в Закона за висшето образование. Колкото и да са добронамерени депутатите сега, няма никаква гаранция, че това правителство ще бъде на власт, когато се гласува следващият бюджет. Може да се случи така, че на майските избори да се получи друга конфигурация. А хората от тази друга конфигурация да кажат: „Ние не сме обвързани с подобни обещания.“ Това е опасното.
- Как би могъл да се реши този проблем?
- Първото нещо, което ми хрумва, е връщането на базовия норматив за издръжка на студент независимо от специалността. Но вижте - винаги съм казвал, че съм против такива мерки „на парче“. Крайно време е правителството и парламентарното мнозинство да се откажат от частичното решаване на проблемите. Крайно време е за цялостна промяна на финансирането на висши училища у нас.
- В какво трябва да се изразява тя?
- Най-честно би било студентите, щом са държавна поръчка, да не плащат никаква такса. А финансирането на университетите да се извършва съобразно качеството на образованието, което предлагат. Бъдещите висшисти трябва да бъдат стимулирани чрез гъвкава система от стипендии. Вносителите на тази поправка казват: „Така облекчаваме бедните.“ Но се облекчават и богатите студенти.
- Има уравниловка.
- Поначало всички тези мерки са уравниловъчни. Аз съм против тях. Нееднократно съм го казвал. Към Софийския университет има работна група, която внесе в образователното министерство предложения. Сред тях е не повече от половината от субсидията на дадено висше училище да се определя от броя на записите в него студенти. Останалата тежест трябва да идва от качеството на завършващите висшисти, като това се измерва например чрез процент заети и техните начални заплати. Но и съотношението на броя кандидати към броя приети.
- Друга предлагана реформа предвижда ректорите да имат право на неограничен брой мандати.
- Звучи благовидно - на общото събрание на университета се дава възможност да реши ще се прилага ли това, или ще има ограничения в броя на мандатите. Вече вузовете били дорасли за такова разрешение. Досега са били дребнички за него, но сега вече са баскетболисти! Това едва ли ще стане в университет като Софийския. Аз никога няма да изложа такава дилема пред общото събрание. Струва ми се, че е неморално и неетично да се поставя този въпрос от ректор в края на своя мандат, тъй като това би означавало директна заявка за трети. Ако пожелае следващият ректор, нека повдигне темата в началото на своя мандат.
- А извън конкретната ситуация с вас и Софийския университет?
- По принцип има голяма опасност на места със силни кланови интереси, а ние знаем, че такива съществуват - да се упражнява натиск за един или друг кандидат.
- Последната рейтингова класация показа, че в три направления Алма матер е отстъпил лидерството си на Американския университет в България.
- Не сме отстъпили позиции в тазгодишното издание на рейтинговата класация. Все още сме лидери сред държавните висши училища. При това къде е отстъплението, вижте сами - при общежитията, да речем. Но вижте показателите за наука, а това е, което важи в света - десет пъти е разликата между нас и университета, който споменавате. Какви са основанията да сравняваме един частен университет с държавен? Частният работи в области, които са приоритетно печеливши. Опонират ми с аргумента „и едното, и другото са все университети“. Но вие какво предпочитате - боб яхния или „Травиата“?
- Зависи.
- И двете са храна. Едното за духа, другото - за тялото. Не може да се сравняват частен и държавен университет по подобен начин. Знаем още от училище, че не се сравняват сантиметри с литри. Ако направим сравнение - Нов български университет е много близо до нас във филологиите. Но те дават по 50 филолози на година, а ние по 4000. Статистиката изкривява тези неща. За мен много по-авторитетно е да се гледат международните показатели. При всички такива рейтинги виждате каква е разликата между Софийския университет и следващите в класацията български университети. Аз съм против това да се сравняват и осигурителни доходи.
- Защо?
- Работата на държавния университет не е да създаде човек, който ще получава висока заплата, а човек, който да даде нещо на обществото в замяна на това, което обществото е вложило в него. Разбира се, ако възнаграждението е високо, няма нищо лошо в това.
- В университета започвате нова кампания по прием на първокурсници. Какви очаквате да са тенденциите при тазгодишната кандидатстудентска надпревара?
- Кампанията при нас, може да се каже, не е спирала. Вече е почти целогодишно. Очакваме стабилен брой кандидати и тази година. Трудно ми е да прогнозирам какви ще са и модите при кандидатите. Имаме нова специалност „Химия и английски“, която подготвя учители за малките населени места, където с преподаване само на един предмет педагозите няма да могат да изпълняват норматива си. Ние имаме 102 бакалавърски специалности и близо 400 магистърски. Предостатъчни са. Проблемът не е да се създават нови, а да се закриват неефективните. Това е трудно и на колегите.
- Кои са специалностите, които вече не привличат вниманието на кандидатите?
- Менят се. Специално за магистратурите съм следил - както няма никакъв интерес две години, така на третата се записват 15 души. Много трудно е да се вземе подобно решение. Затова от тази година правим специален фонд. С него ще възнаграждаваме колегите, които разработват бакалавърски и магистърски програми на чужди езици и най-вече на английски. Бонусите ще се получават на два пъти - при създаването на програмата и когато в нея се запишат студенти.
- Споменахте, че заплатите на завършващите не са от първа важност за вас. Абитуриентите определено обаче се вълнуват много. Тазгодишната рейтингова система показа, че най-добре платени са вашите информатици. Планирате ли да увеличите приема на този вид специалисти?
- Ние сме ограничени откъм капацитета си. Отдавна говорим, но уви, нищо не можем да прокараме в Народното събрание. Има явни глупости, за които министър-председателят Пламен Орешарски се учудваше, че съществуват. Каза ми: „Това не е възможно!“
- Дайте пример?
- В Закона за висшето образование се забранява на човек, веднъж приет държавна поръчка в магистърска или бакалавърска програма, да запише дори платено втора бакалавърска програма в държавен университет. Трябва да отиде в частен. Това е безумие, защото много специалности изобщо не се изучават там. Да кажем, човек е завършил химия и иска да запише физика - държавата не му разрешава. Би трябвало да има възможност да си плати таксите и да се обучава. Шест години предлагаме това да отпадне. Всяка година и на всеки парламент. Но никой не си мърда пръста. Ако се върнем на информатиците, капацитетът по най-търсените направления е запълнен докрай. Не можем да приемаме повече студенти. Същевременно институционалният капацитет на университета е около 32 000 студенти.
- Имате около 8-10 хиляди свободни места.
- Но държавата, а не ние, решава къде можем да записваме още млади хора и къде не. Има и още един парадокс. Началната заплата на завършващ студент е 1800 лв., а основната на асистента, който го обучава - 550 лв., на професора - 916 лв. Не виждам как това би могло да се поправи, ако първо не се промени схемата за финансиране. Уви, държавата ни е пълна с парадокси.
(в. Преса, печатно издание, брой 44 (750 от 14 февруари 2014)
Мобилна верси
RSS
