![]() |
|
Васил СОТИРОВ
|
В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, в която пък се развихрил вятърът на промяната, живеел един, дето изобщо не можел да мине за мъж, камо ли за левент или за приказен юнак. Нямал си този халахульо нито законна съпруга, нито потайна любовница, нито даже милозлива колежка, която да му обърне внимание.
Направо му се доциврило веднъж на тоя, дето не можел да мине за мъж, а го имали за... (айде да не казваме какво) в дъждовна ситуация. Не изтраял, взел, че изтеглил всичките си спестявания баш навръх Св. Валентин (и Св. Трифон Зарезан по стар стил), купил си бутилка вино (нали е празник на влюбените, включително влюбените във виното!), а сетне куражлийски влязъл в един сексшоп и си напазарувал кукла - от ония надуваеми красавици, дето са в състояние да помогнат на изпадналия в сексуален недоимък.
Занесъл си я нашият вкъщи и тутакси я надул със страшна сила, като сам се учудил откъде му иде... И представяте ли си? Тая гума сплескана се превърнала пред очите му в сексуална красавица за чудо и приказ - такава, пред която и бивш американски президент не би устоял (защото за някои работи бивши няма!), пък камо ли хетеросексуален депутат, стига да се намери такъв в това царство и господарство... Но това е друга приказка.
Важното в случая е, че на нашия - дали от надуването или от изненадата - му паднали контактните лещи и нали любовта е сляпа, се влюбил в куклата си. И така я заобичал, че станало чудо голямо, дето и в приказките рядко се среща.
Красавицата оживяла!
Знайно е, че голямата любов върши чудеса. А и сигурно самият св. Валентин (навярно под алкохолното въздействие на св. Трифон Зарезан!) ще да е имал пръст в тая работа или пък нещо друго...
По-важното е, че красавицата взела да върши на нашия най-различни работи, докато той си лежал на дивана. А пък в интерес на истината тя ги вършела така, че завалията се оказал късметлия - почувствал се човекът истински мъж. Защото красавицата и му готвела, и му перяла, и му разтребвала гарсониерата. Е, само дето не можела да говори, но за жена в къщата ти това определено не бива да се счита за недостатък, а напротив - за невиждан приказен плюс.
Заживял си нашият като в хубавите народни приказки, което ще рече, че се оженил за красавицата, като даже я завел пред олтара и впоследствие попът се пропил, но да не се отплесваме... Думата ми е, че нашият сигурно дълго щял да си живее щастливо и в пълна хармония (че и хормония, ако щете!), ако веднъж кукличката му с кукличка не се спукала от прекомерна работа, та се наложило да я заведе на вулканизатор. Но и това е друга приказка.
Най-важното в случая, мили деца, т.е. мъжки момчета, е (запомнете поуката!): човек трябва да живее така, че да вдъхва живот на другите. Защото само тогава животът става красив като в приказките, нали?
(в. Преса, печатно издание, брой 45 (751 от 15 февруари 2014)