29762 | 15 февр. 2014 | 09:30
Г-н Вапцаров, вие сте племенник на големия български поет Никола Йонков Вапцаров. През годините това роднинство тежало ли ви е, или напротив, било ви е в помощ?
- Да бъда част от рода Вапцарови не е лека задача, защото още от ученическата скамейка та досега винаги е трябвало да служа за пример, да съм най-добрият, да гледат в мен постоянно, когато вземам някакво решение. Това е голяма отговорност. Иначе авторитетът на чичо ми в никакъв случай не се предава автоматично на членовете на фамилията ни, нямаме право да кажем „чичо Никола е наш, не го закачайте“, защото неговият авторитет е прераснал в авторитет на българския народ.
- Как гледате на опитите през годините стореното от Никола Вапцаров да бъде омаловажавано и неглижирано с определенията, че е терорист, че е комунист? Не ви ли обижда?
- Тази тема е много сложна. Първо, прави се грешка, че не се показва истинският лик на Вапцаров пред народа, досега той постоянно е използван за пропаганда. Вапцаров е поет антифашист, а да си такъв е изключително авторитетно в Европа и по целия свят. Чичо ми не е членувал в комунистическата партия. Има негова декларация, в която той пише, че не е член на компартията, а участва в антифашистка организация. За него обаче най-важното не е дали е член на компартията, а това, че е участвал в антифашистката борба.
 |
- Има ли и други любопитни документи?
- Друг интересен документ е едно писмо, подписано лично от Ванче Михайлов, взето при обиска в дома на Вапцаров. Интересното е, че то е изчезнало от самото дело, въпреки че е отбелязано в описа. За писмото потвърди след години и самият Ванче. По думите му в него е пишело Вапцаров да оказва съдействие на хората от организацията. Може би поетът е бил връзка между ВМРО и антифашистката организация.
- Какви тайни разбулва още архивът, който вие събрахте и издадохте миналата година в специална книга с повече от 600 страници?
- Документите показват, че Никола Вапцаров не е предател. Фактически със себе си той спира арестите и не казва нито едно истинско име. Това е т.нар. процес срещу Централния комитет на БРП (к), по който шестимата заедно с Вапцаров са осъдени на смърт от Военнополевия съд по Закона за защита на държавата (другите осъдени са Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов - б.а.).
Разбит е и митът за произхода на Вапцаров. Известни са опитите да бъде обявен за македонец. Във всички документи от процеса срещу шестимата, събрани в огромен архив, той собственоръчно пише, че е българин.
- Ясно ли е кой или кои са предателите, виновните за ареста?
- Главният виновник за ареста на шестимата според мен е секретарят на Българската работническа партия (комунисти) в Бургас, който е бил доносник на полицията, сред документите са запазени донесенията му (името му обаче не е написано, а само длъжността му в партията - б.а.). Той всъщност предава и казанлъшката организация, в която е Георги Минчев, деловодител на ЦК на партията. У Минчев са всички списъци на явки и сътрудници, предадени му от Цола Драгойчева (член на ЦК на БКП, осъдена на смърт след атентата в „Св. Неделя“ през 1925 г. - б.а.) и Никола Павлов (деец на БКП, информатор на полицията) два месеца преди ареста му. Фактически предателството ясно личи от произнесените присъди по делото в контекста на Закона за защита на държавата - единственият начин да ти намалят присъдата или да те помилват е предателството. От останалите по делото документи това е очебийно. Последният пирон в ковчега на Вапцаров забива Павел Шатев (един от солунските атентатори, авантюрист, привърженик на идеята за македонска нация). След ареста му той прави пълни самопризнания и полицията тръгва по дирите на 2,200 млн. лв., които изчезват. Тези пари са част от помощи, пристигнали у нас по план на американския разузнавач Донован. Важно е да се знае, че този план е бил съгласуван с Чърчил и Сталин. Той представлява стратегия за формиране на съпротива на Балканите срещу Германия. За всяка държава са били планувани и изпращани около 50 пратки на месец - пари и оръжие. Под диктовка на полицията Шатев твърди, че парите са от съветската легация. Това е устройвало обвинението, че обвиняемите искат да променят със сила обществено-политическия строй.
 |
|
Йонко Вапцаров (с кариран каскет), Пейо Яворов (в средата) и други македонски комити |
- Каква е причината да мислите така?
- Директорът на царската полиция Никола Гешев със сигурност е подозирал кой прибира парите и умело е използвал тази информация в своя полза. Неслучайно той е пазел нелегалната тогава Цола Драгойчева. Тя никъде не се появява, дори косъм не пада от главата й. Абсурдно е да се мисли, че при тази силна агентура полицай като Гешев не е знаел къде се крие тя и какво точно прави. А това се отнася и за други участници в процеса.
- В документите става ли ясно дали Вапцаров е можело да бъде спасен? Легендата, че това е могла да стори поетесата Елисавета Багряна, още се чува.
- Този въпрос го разглеждам по два начина. Първо, фактите сочат, че е имало много поканени свидетели, а те не са се явили, всеки се е замотал и е изчезнал нанякъде. Багряна, която е гостувала често в двореца, заедно с известния художник Константин Щъркелов (той е бил любимец на царица Йоанна и в дома й е имало много негови картини - б.а.) са имали доблестта да отидат, без да симулират например болест. Ако е имала време Багряна, сигурно би могла да помогне на Вапцаров, но процесът се е развил светкавично. Няма защо да я корим нея или пък Щъркелов. Това убеждение го имам и от моите родители. В противен случай те щяха да имат негативно отношение към Багряна. По делото няма запазени въпросите на обвинението и отговорите на свидетелите.
- Яворов и дядо ви Йонко са били големи приятели. Какво знаете за дружбата им?
- Дядо Йонко е спасявал няколко пъти Яворов от гибел, той е бил и първият му приятел, а дружбата им е емблематична. Двамата са извършили много геройства за България. Учудвам се защо потулват факта, че дядо ми прави смъртната маска на Яворов (черна гипсова отливка от лицето му, поетът Вапцаров я слага над леглото си във всяка квартира, в която пребивава - б.а.), която сега се намира в музея на Вапцаров в София. Фамилията ни притежава и писма между двамата.
 |
 |
| 1961 г. Борис Вапцаров по врем е на посещение в българската диаспора в Молдова |
1937-1938 г. Бойка и Никола Вапцарови, Антон Попов и Атанас Романов на разходка из центъра на София
|
- Какво съдържа тая кореспонденция?
- Много интересно е това, че те обрисуват ситуацията, която е била горе-долу както сегашната. Дядо Йонко пише: „Яворе, каква я мислехме, какво стана.“ Вероятно иска да му каже, че борбата трябва да започне отначало, за да има някакъв ефект. В основата на всичко е македонското движение, борбата на ВМРО с Коминтерна по македонския въпрос.
- Каква е истината около твърдението, че дядо ви Йонко Вапцаров и Пейо Яворов участват в освобождаването на град Кавала от турците през 1912 г.?
- Вярно е, макар този случай да се споменава много рядко. Яворов е бил в четата на дядо ми. По време на Балканската война (1912 г.) тя се бори за освобождението на Пиринска Македония, която още е под турско робство. В този регион е била разположена армията на ген. Стилиян Ковачев (командир на Родопския отряд - б.а.), който по тактически причини спира при Драма и не продължава за Кавала. Тогава четиримата войводи - Йонко Вапцаров, Пейо Яворов, Христо Чернопеев и Михаил Чаков (всички дейци на ВМРО), отиват при ген. Ковачев и му казват: „Ние сме решили да рискуваме, дай ни четири коня и български униформи, тръгваме за Кавала.“ Генералът се опитал да ги разубеди, но те си знаели своето. Войводите бързат и отиват при валията на Кавала, като го призовават да сложи оръжие. Блъфират, че българската армия е заградила Кавала. Ако не го направи, до полунощ ще бъдат бомбардирани. Турците са притеснени и макар австрийският консул да се опитва да ги убеди, че това е блъф, те предават града на „парламентьорите“.
- И как успяват да излъжат турците?
- Яворов отива да преговаря с турската административна власт и заявява, че ако не се предадат, отговорността за пролятата кръв ще е тяхна. Слухът стига до населението, което започва да се бунтува и излиза на улиците, за да посрещне „идващата“ българска войска, и валията взема решение да сдаде властта..
- А откъде идва близостта на фамилията ви с царския дворец?
- По време на Балканската война (1912 г.) Йонко Вапцаров е бил подофицер, доброволец. Легенда разказва, че гръмва граната и затрупва Фердинанд, който изпада в безсъзнание. Дядо ми го изравя, качва го на гърба си и го носи 4 км до първия възможен пункт, където може да му се окаже помощ...
- Наистина звучи като легенда...
- ...Оттам нататък Фердинанд е най-честият гост на нашата фамилия в Банско. Другото, което е важно за фамилията, е, че на Йонко Вапцаров в Банско му е гостувал кайзер Вилхелм Втори. Води го Фердинанд. Но след това, през 1942 г., когато трябва да се спаси от разстрел чичо ми Никола Вапцаров, цар Борис не помага. Той тогава е следвал инструкциите на Германия.
Покрай монархическите особи у нас в Банско идват и Багряна, и Щъркелов, от когото имаме доста картини и рисунки. До септември 1944 г. той е посещаван от известни кръгове поети и писатели покрай дядо ми, а след това заради чичо ми. Наградата за мир, която Вапцаров получава, е подписана от Жолио-Кюри и Пабло Неруда. Това е нещо като Нобелова награда по това време. Високи гости са много космонавти, през 90-те идва и големият германски разузнавач Маркус Волф. Той пожела да остане един месец в Банско, където си писа книгата.
- Излъченият наскоро документален филм на Би Ти Ви „Македония - последният проект на Коминтерна“ в две части разкри и показа доста факти от историята, които старателно са премълчавани. Какво е вашето мнение?
- Приветствам и двата филма и смятам, че трябва да има продължение. Много хора, особено от Канада и САЩ, които са ги гледали, ми се обаждат - от 1985 до 1991 г. аз бях генерален консул на България в Торонто. Тези хора са засегнати - избягали са от България, защото са ги карали да се пишат македонци. И са имали две възможни опции - Канада или „Белене“.
- Имали ли сте интересни задачи?
- Във връзка с 1300-годишнината на България искаха да отида и да се видя с Ванче Михайлов. Не ставаше въпрос за разузнаване, а за преговори във връзка с неговия архив, който е изключително ценен, с много доказателства за българщината в Пиринския район. Точно за това беше битката между нашите, македонците и сърбите. Но да се видя аз с него практически не беше мой избор, а на самия Ванче.
- Как стана възможно това?
- Бяха му представили списък с професори историци, които да отидат да преговарят с него във връзка с архивите му. И тогава Ванче слага черта върху листа с имена и казва: „Не. С мен може да говори само внукът на Йонко Вапцаров.“ Това означаваше много неща за мен. Първо, какъв авторитет е бил дядо ми пред него, въпреки че са имали търкания. А дядо е бил доста чепат. Той дори се бил опънал и на Фердинанд, като му написал телеграма за Първата световна война: „Ако вкараш България във войната, черна котка ще мине между нашите отношения!“
 |
|
12 юли 1931 г. Дядо Йонко Вапцаров, разузнавачът д-р Майлер и съпругата му (седнали), Ванче Михайлов (правият най-вдясно), сестрата на Йонко - Магдалена, художникът Щъркелов и Байкушев
|
- Кога е първата ви среща с Ванче Михайлов?
- През 1981 г. и имам още осем срещи с него. Те са изключително интересни и продължаваха по седем-осем часа. Той беше 80-годишен, паметта му бе безукорна и живееше в Рим.
- Какво беше отношението на Ванче Михайлов към България, към властта тогава?
- Фактът, че ме прие като представител на България, на народната република, означаваше, че той нямаше лошо отношение към властта. В началото постоянно ми говореше за дядо Йонко, съпругата му баба Елена и какви баници му е правила тя.
 |
|
|
Баща и син, Йонко и Никола Вапцарови, на морето в края на 20-те години
|
- Как изглеждаше той, достолепен ли беше?
- Всички велики диктатори в целия свят са до 153 см максимум. Ванче беше дребничък, но подвижен и с гъвкава мисъл. Много неща помнеше наизуст. Общо взето това, което ни даде като информация, беше интересно за България и за мен.
- След срещите с Ванче Михайлов може ли да кажете той положителна личност ли е за България, или е отрицателна?
- За да ви отговоря, ще ви разкажа какво ми сподели той на една от срещите ни. През 1945 г. му се обажда Гьобелс с молба да вдигне македонските четници и да ударят по поречието на Струма в гръб руските войски. Ванче му отговаря: „Часът е 12 и 5.“ Така че оттук може да съдим, че той се е усетил. Но едно е сигурно - той беше за българщината и мечтаеше за Сан-Стефанска България - имаше голяма нейна карта в къщата си в Рим. Затова във войната той е на страната на Хитлер. Ванче винаги дълбоко е вярвал, че фюрерът ще ни даде Македония.
- Баща ви Борис Вапцаров е бил много тачен в Пиринския край.
- Когато издигат татко за първи секретар на ОК на БКП в Благоевград (1949 г.), Крум Радонов (генерал, партизанин - б.а.), понеже вижда, че всички хора са за него, на конференцията при избирането става и казва: „Нека да каже защо се казва Борис?!“ Действително той е кръстен на царя. Тогава баща ми отговаря с чувство за хумор: „Щял съм категорично да възразя да ме кръстят така, ако съм имал възможност… просто съм бил много малък!“ Той остава десет години първи секретар, а на погребението му имаше народ по целия път от Благоевград до Банско, който никой не го е карал да излиза! Страшно го обичаха хората!
(в. Преса, печатно издание, брой 45 (751 от 15 февруари 2014)
Мобилна версия
RSS канали
