30405 | 3 май 2012 | 16:48

Истории с кучета от Кеворк КЕВОРКЯН

Трима си играят на викторина за държавния резерв, четвърти се възнася като светец, пети пък се гушка с Барозу. Още двама се упражняват старателно - един тайно като външен министър, а друг решава проблема с циганите.
И отвсякъде се носят празни звуци, тенекиени.
***
В новините на една телевизия Сергей Станишев бе представен като фолкзвезда: как масажира бебето си, как се хили в домашна среда, как се грижи за кучето си и пр.
Не ни разказаха как се грижи и за партията си - но се подразбра, че вероятно от Барозу не му остава време. Барозу е кучето му, макар че на Станишев повече щеше да му отива то да се казва Маркс. Не пя и песни, но ако беше опитал, сигурно щеше да е нещо от “Бийтълс” - любимата група на отгледаните с руски частушки.
Изобщо, видяхме един ценен документ, и то в стилистика, подходяща за бивш соцпринц: разлюляна суетност, гарнирана с простонародна гламавщина.
Думите нямаха никакво значение в този етюд. Излайването на Маркс щеше да бъде запомнено по-лесно.
Изобщо, среща с Христос на европейските социалисти - едно розово сияние се извиси над мътния ни делник.
В парламента Костов пък нарече “недопустимо” изказването на Бойко за пернишката трагедия. Тъкмо Костов - той пък Черният Христос.
Това сме ние. Станишев си кръщава кучето Барозу, понеже е възпитан в традициите на дебелашкия хумор на комунистическите велможи.
А пък Костов говори за приличие.
Тия хора вече изпразниха от всякакъв смисъл политическото. Това им говорене е истинският тиранин на медиите. Няма измъкване от това празнословие и това си е. Така ще свърши светът за нас.
А на медиите, изглежда, им е хубаво - да се лигавят с Барозу, бау-бау, и да морализаторстват с Костов. Тъкмо така няма да имат време и за по-важните, съдбоносните гласове. А и те липсват.
Костов, който би трябвало да мълчи до второ пришествие се позова в парламента на интернет обществото, което било осъдило Бойко. Какво общество е обаче онова, което няма памет и не помни какъв разгул бе управлението на самия Костов?
Българинът помни само думите - някой катил и държавата да продаде за 1 лев, като “Кремиковци”, това не го интересува.
Е, добре, като се хващате толкова за думите, има ли по-позорни в новата ни история от тия на Костов за либийските сестри: “Ами ако са виновни!?”
Днес тенекиеният му глас призовава за “приличие”. И няма друг политик, който би могъл да изиграе така тази сценка: с абсолютно монолитно бездушие.
Вгледайте се в лицето му, когато говореше за пернишката трагедия - то е една маска, в нея не проблясва дори сянка от някакво чувство. Думите привидно са ония, които изразяват съпричастност, но в случая кънтят кухо. Театър за простодушните.
Барозу би се разплакал, въпреки че кучетата никога не плачат.
Бойко, разбира се, в този случай за момент загуби контрол над думите си. Те донейде са извадени от контекста - на него това понякога му се случваше и досега, а в бъдеще ще му се случва все по-често. Обаче той все пак имаше куража да се извини, направи го и в парламента и ми се стори, че дори социалистите му повярваха. Костов никога и за нищо не би се извинил. В ценностната му система липсва подобно упражнение. То липсва и в системата на Станишев. Изобщо, принцове като него получиха толкова мощен, макар и неочакван реванш, че ви презират дори повече, отколкото са ви презирали бащите им.
Пред волнодумеца Бойко започва да се очертава сериозен проблем. Той няма да бъде в състояние безкрайно да замазва провалите на обкръжението си, но увлечен да го прави, ще увеличи бройката на собствените си гафове.
За разлика от Станишев - който и досега си беше глезльо, а сега пък покрай Барозу сигурно съвсем ще се отнесе - Корнелия Нинова свърши добра работа в петъчния парламентарен контрол, спорейки с Бойко. Факт е, че неговите министри понякога си говорят съвсем ангро, като на Женския пазар. И Бойко не трябва безкрайно да толерира брътвежите им. С тях те подяждат собствената му репутация. Това, че трима министри си продават взаимноизключващи се идеи, не е само техен проблем. Имат ли си истински стопанин - това е вече въпросът.
Вижте сами в каква викторина са участвали по време на заседание на кабинета (според изнесеното от Нинова).
Дянков твърди, че никъде по света няма държавен резерв.
Военният министър Ангелов пък казва, че всяка държава обезателно има такъв резерв.
А пък според Миро Найденов - министъра на кебапчетата и кюфтетата по нов стандарт - няма никакво значение дали имаме резерв или не, понеже Германия и Франция винаги щели да ни услужат с нужното, и пр. Бойко трябва да умири тази детска градина
Публиката е втренчена в него, останалите просто не ги брои. Обаче хората му показват явни признаци на умора. Скрити зад колоритното му говорене, те вече са загубили форма, ако изобщо са я имали някога. И попадат непрекъснато в капани.
Дори Трайчо Трайков, който иначе е достатъчно остроумен, този път само неловко асистираше на Михаил Миков в парламента. Например - твърдеше, че видинският клон на единствената държавна мандра не е конкурентоспособен и трябва да се подготвя опелото му.
“Е, като е така, защо вземате в края на всяка година тъкмо оттам - а не от частни фирми - сирене и кашкавал за 200 хиляди лева за благотворителни цели?” - попита Миков. Добре че не е още вътрешен министър, та сложи само едни словесни белезници на Трайков.
У мен се засилва убеждението, че доста хора от обкръжението на Бойко само хитруват, и то не от вчера. А и той ги подтиква към това с декларациите си, че няма да сменя министри. Те инфантилстват за негова сметка, Костов го укорява за неприличие, добре, че Станишев все още не го е поканил да храни три пъти на ден Барозу.
Като се има предвид характерът му, Бойко може дори да се самоубие заради тия хора, в политическия смисъл, разбира се. Той се страхува да не бъде упрекнат, че е изоставил отбора си. Но кажете ми един случай, когато някой от министрите му е успял по някакъв начин да му помогне. На мен подобно нещо не ми е известно.
И какво, корабът потъва - а те всички си говорят за кучета.
Бойко има болезнена слабост към тях - тия на четири крака. Но както казваше навремето Стратиев, кучето наистина е най-добрият приятел на човека - обаче не бива все пак да е ценено повече от човека.
Няма да забравя една история с Бойко. Когато получава първото си генералско звание, той извежда в една зимна вечер кучетата си край Банкя и обилно ги нахранва с хубаво месо. “Да знаят как храни генерал!” - разказваше по-късно той.
Ако човек не знае неговата чистосърдечна привързаност към тези животни, би си помислил, че е бил преднамерено груб към родителите на убитото пернишко момиче. Обаче със сигурност не е така.
Но така е в българската политика - ще повярват на Костов, който пък е чистосърдечен мизантроп, обаче това му се прощава. И с това свикнахме.
Ние опрощаваме всякакви волности и всякакви прегрешения тъкмо на хора, които изобщо не го заслужават. Ето, Станишев сигурно ще кандидатства скоро за майка на годината за шампион по повиване – все едно че сега излиза от някакъв фризер за номенклатурни отрочета, а не е управлявал некадърно 4 години страната.
Кучешките им истории ме разсеяха, а щях да пиша за друго: за безполезността на тенекиените гласове, поощрявана от сиромахомилството на медиите.
Като изключим десетина души, днешните медийни наемници са бедни като църковни мишки. И затова са настроени сиромахомилски. Тъкмо заради това се блещят, примерно, по колите на владиците. На тях сякаш ще им е по-удобен един нов комунизъм. В същото време са безкрайно толерантни към празното политическо говорене. Безчувствени са към интелектуалната бедност на политическите актьори. Очевидни глупости ги оставят безразлични. Един пример: Трайчо Трайков казва, че циганите са сериозен резерв за икономиката ни. И това минава и заминава, сякаш го е казал пред гранитни павета, а не пред колегите си министри и журналисти. А то е многократно по-предизвикателно от някаква попска лимузина - заради крайната си несъстоятелност. Така може да говори само човек, който не държи никаква сметка за звуците, които произвежда.
Втренчват се в несъщественото, но остават равнодушни към глупостта. И посрещат с възторг всяка нова политическа балерина вместо да изпитват удивление изобщо от съществуването й.
Не обелиха и дума за Н. Младенов, когато той стана военен министър, без да е бил дори трудовак - като че ли е някакъв Клаузевиц. Толкова се възторгнаха мишките от него, сякаш е клисар в църквата им и от време на време им подхвърля по някоя трохичка. Няма обяснение за това отношение.
Младенов стоя само няколко месеца военен министър и Бойко го отпрати към Външно - сигурно някоя заран оня му е козирувал с лявата ръка. И сега вече е Кисинджър на несъществуващата българска външна политика. Изобщо, някой наясно ли е каква външна политика прави този човек - или и това е по-маловажно от попските лимузини или кучешките пържоли? Около него е видим единствено прахолякът от нелепици: съветите, които даваше на сирийския президент, или уроците по толерантност - на беларуския.
Утре, без да му мигне окото, ще се пише баща на арабската “пролет”, чиито последици са трудно предсказуеми за равновесието на света. Този човек и война може да запали, ако не му кажат да си мери приказките. Обаче за нашите мишки и това няма да е опасно - понеже те си мислят, че той е в състояние да спечели всяка война. Нали е бил военен министър, който оцеля дори тогава, когато пистолетът на един генерал падна пред краката му на пистата на софийското летище, докато двамата позираха пред камерите за поредната си храброст - били в Афганистан, и нито една талибанска ракета не пожелала да ги уцели.
И защо американците са си го харесали Младенов - това е единствената тайна, която свързва нашите две велики държави. И дали тя има нещо общо с факта, че Младенов е великолепното синче на един доверен шифровчик от ДС? Като ги знам какви шегаджии бяха някои от Първо Главно, като нищо и досега не са сменили шифъра. Искам - повече дори от джакпота на тотото - някой ден да прочета грамите на американското посолство за Младенов, особено любезностите, които е говорил той за Бойко.
Тенекиени гласове долитат от покрива на държавата. И тази тенекия е същата, от която правят петлетата ветропоказатели. Добре поне, че засега лаят на Барозу е истински. Бау-бау.
Накрая да ви припомня как се удивяваше великият Сароян от свенливостта, с която умират кучетата, далеч от хорските очи. А някои наши политически трупове като Костов използват дори някоя кучешка история, за да се наврат отново в очите ни.