31142 | 20 февр. 2014 | 07:19

Интервю на Ива ЛАЗАРОВА за цивилизационния разрив в републиката и борбата за светска държава

Турция е в навечерието на местни избори, които трябва да покажат обществените настроения след протестите за парка „Гези“ и разкритията за корупция по високите етажи на властта. Мотото на вашата Народнорепубликанска партия (НРП) в тази кампания е „Обединяващата сила на Турция“. Кого искате да обедините и срещу какво, г-н Кълъчдароглу?
- В последните няколко години Турция преминава през драматичен период на поляризация: всяко едно съсловие на обществото е разделено на база религия и употребата йв управлението. Жизнено важно е този разрив да бъде преодолян. Като партията създател на Турската република наш дълг е да изиграем още веднъж съдбоносната си роля на национален обединител в един такъв труден период.

- Застрашен ли е светският характер на Турската република?
- В мюсюлманския свят демокрацията може да съществува само при строго разделение на религиозните и държавните дела. Вярата сама по себе си не може да донесе стабилност. Светското начало е основата на нашето общество. А Ердоган провежда митингите си по дворове на джамии. Умереният ислям, който той твърди, че проповядва, проправя пътя пред радикалните групировки. А след тях системата се срива. Видяхме го в Пакистан, видях­ме го в Афганистан.

- Защо предстоящите избори са така съдбоносни за Турция?
- С идването на Реджеп Ердоган на власт демокрацията ни се оказа застрашена. Лицето на съвременна Турция се изменя насилствено. Нашите родители са се борили за либерална република и са постигнали толкова много. По пътя си са се изправяли пред военни прев­рати. След всеки от тях обаче са вкоренявали либералните ценности още по-дълбоко в обществото. Днес ние сме длъжни да продължим делото им. Защото политическата партия, която управлява (Партията на справедливостта и развитието, ПСР - б.р.), използва демократичното си избиране като индулгенция за всякакви нарушения. Ердоган не признава управление, подчинено на разделението на властите. Неговото царуване е основано на потисничество - над медиите, университетите, либерално мислещите, малцинствата. Целият свят видя как мирните протести в защита на един парк завършиха с кръв и смърт. Демокрацията ни става заложник на един сатрап. Тези избори са начин да го спрем. Начин са да помогнем на стотици невинни военни, които заради несправедливи съдии са зад решетките.

- Хората по улиците на Анкара и Истанбул, с които разговарях през последните дни, обаче чистосърдечно признават, че се страхуват да гласуват за вас, защото не вярват, че можете да запълните вакуума, ако силната фигура на Ердоган бъде свалена от политическата сцена...
- Обикновените хора не могат да ни видят. Ердоган задушава медиите, за да не може чрез тях да се чуе гласът на опозицията. Та преди дни той не се посвени да признае, че се обажда в телевизиите и нарежда свалянето на новини. Журналистите не смеят да задават въпроси на пресконференциите. Излъчването на парламентарните сесии спира след 19 ч., за да може на спокойствие да започне обсъждането на неудобните теми и да се приемат диктаторските закони.

- Критиците ви твърдят, че сте слаба опозиция, социологическите сондажи ви дават около 25% подкрепа срещу 45% за Ердоган. Обвиняват ви, че членовете на партията са твърде стари, порядките в нея - закостенели. Често се изтъква недостатъчната подкрепа за членство в ЕС.
- Аз станах лидер през 2010 г. с обещанието да излекувам НРП от старите болести. Осъзнах нуждата от млади хора с идеи и енергия. Днес кандидатите ни за кметове са все резултат от прагматичен избор, не всички са членове на партията. Търсихме силни фигури в Истанбул, в Анкара. Когато целта е поемане на управлението, различията се загърбват. А що се отнася до другите обвинения, именно НРП е страдала най-много от военните преврати. Нашата партия е била забранявана, лидерите й- преследвани. Ние сме и силата, започнала диалога с Брюксел през 1963 г. За нас присъединяването е проект за модернизация. Виждаме Турция като част от западния свят. Искаме да сме част от ЕС, а не от Шанхайската петорка.

- Кандидатът ви за кмет на Истанбул Мустафа Саръгюл е най-популярният политик в страната след Ердоган. Той има реален шанс да се пребори за кметското място, проучванията му дават 37% подкрепа (срещу 42% за кандидата на ПСР Кадир Топ­баш). Може ли споменатият прагматизъм да стигне дотам, че да отстъпите мястото си начело на партията?
- За мен е чест да седя в креслото, в което са седели Мустафа Кемал Ататюрк, Исмет Иньоню, Дениз Байкал. И все пак не съм влюбен в поста си. Има конгреси на партиите, на които се избират лидери. Ако вярваме в демокрацията, трябва да следваме правилатаЙ. Ако ще сваляме Ердоган, ще го правим всички заедно.

- Ще обедини ли вашата партия усилия и с движението на духовника Фетулах Гюлен, за когото се твърди, че стои зад корупционните разкрития в страната?
- Ние сме с всички групи, които попадат под ударите на правителството. Искаме всяка от тези групи да получи полагащото й се право на свобода. Това се отнася и за гюленистите. В турското общество има фракции, които не изповядват нашите идеи. Ние обаче се борим и за тях. Ще бъдем толерантни към Гюлен до момента, в който не се опита да наложи религиозните си идеи в управлението. Този човек без съмнение е фактор, който не може да бъде пренебрегван. Действията му са особено ефективни заради огромната мрежа от верни последователи.

- Готова ли е Турция за промяна?
- На Турция й е дошло до гуша от Ердоган. Турция си иска свободата - от религиозната му опека и от корупционните му машинации.

- Води ли Турция на Ердоган и на външния министър Давутоглу политика на неоосманизъм?
- Първото правило на НРП е мир със съседите, който е възможен само и единствено чрез ненамеса във вътрешните им работи. Ние отричаме неоосманизма като идеология.

- Вие го отричате, а отрича ли го сегашното управление в Анкара? Опитва ли се да участва, макар и непряко, в българския политически живот? За Народната партия „Свобода и достойнство“ на Касим Дал и Корман Исмаилов лобира например бившият турски посланик в София Исмаил Арамаз през 2012 г.
- Истината е, че не зная. Във всеки случай това би било изключително вредна практика. За нас България е важна, тъй като е врата към Европа. Ако един ден бъдем част от ЕС, ще се окажем част от едно и също общество. Затова подобна намеса е крайно осъдителна.

- Какви са отношенията ви с ДПС?
- Ние поддържаме близки контакти не с ДПС, а с българските социалисти. Нашата партия е асоцииран член на ПЕС. Преди дни в Брюксел получих лична покана от Сергей Станишев да посетя България в най-близко бъдеще. Несъмнено ще го сторя. Има много български турци, които идват у нас, за да видят роднините си. Аз неколкократно съм ги призовавал да убеждават семействата си да гласуват за нас.

- Г-н Давутоглу обяви като доктрина на външната политика „нулевите проблеми със съседите“. Успешна ли е тя?
- Толкова „успешна“, че за първи път от десетилетия Турция е в спор с всичките си съседи до един. Турция има външен министър, който надминава себе си и доктрините си сто процента. Само че с обратен знак. ПСР трябва да бъде обвинена в държавна измяна. Кабинетът взема страна във всеки регионален конфликт. Подкрепя конкретна партия в Палестина (ХАМАС - б.р.), конкретна страна в Сирия (опозицията - б.р.), в Египет („Мюсюлмански братя“ - б.р.). Това ограничава печелившите ходове, позволява на Иран да заеме силни позиции.

- Ваши депутати наскоро се срещнаха с Башар Асад в Сирия. Подкрепяте ли режима, или сте приели политиката на Ердоган в съюз с опозицията?
- Ние наистина осъществих­ме не една, а две визити. Първата беше непосредствено след отзоваването на посланика на Турция, за да разберем какво всъщност става в Сирия. На втората настоявах­ме за освобождаването на арестуван турски журналист. Въпреки разговорите ние осъждаме насилието на режима над собствения му народ. Но сме и ужасени от силните позиции на „Ал Кайда“, които застрашават целия ни регион. Това, което най-много искаме, е светският режим в Дамаск да бъде съхранен. Турция трябва да е водеща сила в тази борба.

- Ако позволите в края, един личен въпрос. Как се чувствате в ролята на знаменосец в борбата срещу човек, сочен от мнозина за най-могъщия политик в историята на Турция след Ататюрк?
- Аз не се боря с Ердоган. Просто нямам тази възможност. Искам да излезем в пряк словесен дуел в медиите, но него го е страх. В нормалните държави преди избори кандидатите се срещат и дискутират наболелите проблеми, а гласоподавателят решава кой е по-подготвеният. Но в нормалните държави той отдавна щеше да е принуден да подаде оставка след корупционни разкрития от мащаба на тези у нас. Вие представяте ли си Дейвид Камерън или Ангела Меркел да трябва да уволни половината си министри, защото са разследвани за злоупотреби за милиони? Шефът на държавна банка да крие цяло състояние в кутии за обувки... Представяте ли си те да не бъдат свалени от власт в подобна ситуация? А какво става тук? Масови уволнения на съдии и полицаи, осъществили разкритията, закони за правителствен контрол над прокурорите... Безпрецедентни усилия да се покрие разследването, а не да се извадят наяве резултатите му. И всичко това съпроводено с войнствени речи по послушните телевизии как Турция е жертва на външен заговор!

(в. Преса, печатно издание, брой 50 (756 от 20 февруари 2014)