Горан БЛАГОЕВ |
Скандалите, които напоследък компрометираха Българската православна църква (БПЦ), принудиха Светия синод да запретне ръкави. В рамките на три месеца втори епископ стана обект на църковнонаказателно дело, което не се е случвало от разкола насам. Сега обаче провиненията не са срещу единството на Църквата, а засягат нейния морал и авторитет. Което не възпря Синода да падне в капана на своята некомпетентност.
През миналия ноември на Левкийския епископ Павел бе предявено обвинение, че има съпруга и дете - недопустимо за духовник, приел обет за безбрачие. Твърди се, че същинският повод за делото е накърненото честолюбие на Николай Пловдивски. Епископът по невнимание изплюл дъвката си върху лъскавите чепици на владиката. Николай го заплашил с низвергване, а Павел го напсувал. Та затова е обвинен и в неуважение към архиерей. Два месеца по-късно делото зацикли. Павел предоставил документи за гражданското си състояние, които не потвърждават цивилното му съпружество и бащинство.
Синодът няма други достоверни доказателства и излиза, че това обвинение почива на слухове. Което означава, че Павел няма да бъде низвергнат и най-вероятно ще бъде санкциониран само заради „непристойната“ си разправия с по-старши клирик. Най-много да го заличат като кандидат за митрополит и временно да му забранят да свещенодейства. Но едва ли ще го стреснат, защото бездруго има славата на църковен аутсайдер.
Парадоксално е обаче, че Синодът не му повдигна обвинение за един тежък грях. От 13 години има неопровержими доказателства, че Павел е член на масонска ложа Но ако владиците му потърсят отговорност, че участва в заклеймена от християнството организация, ще трябва да сторят същото и със Старозагорския митрополит Галактион, който е духовен настойник на промасонския орден на тамплиерите. Синодалите не го закачат, защото одиозният владика ги плаши с разкол. Затова и „забравиха“, че епископ Павел е масон.
От миналата седмица обект на църковно разследване е и епископ Борис - „заради непристойни за сана му действия“, както показват порноклипчетата, които той е снимал, докато четири дами „успокояват“ нагона му. Синодът аха да се прояви като ревностен блюстител на каноните, но се оказа, че е допуснал процедурно нарушение - на Борис е било забранено да свещенодейства и са го отстранили от списъка на кандидат-митрополитите цял месец преди завеждането на църковнонаказателното дело срещу него. Уставът предвижда тези ограничения да се налагат едва след стартиране на делото. Според специалисти по канонично право синодалната грешка развързва ръцете на Борис да оспори компетентността на църковния съд, за да протака делото. Още повече че го застрашава низвергване от сан. Това се предвижда за клирик, който прелюбодейства и блудства. Същото наказание, впрочем, застрашава и палавия йеромонах Кирил от Троянския манастир, който се прочу с гей откровенията си.
Низвержението е сред най-тежките наказания за духовници и е два вида - с отлъчване и без отлъчване. Низвергнатият без отлъчване става мирянин - престава да бъде духовно лице, лишава се от благодатта, получена при ръкоположението, и няма право повече да извършва богослужения и тайнства. Низвергнатият с отлъчване тотално отпада от църковно общение - не може да остане дори мирянин и е лишен от възможността да участва в тайнствата.
Единственият шанс
на отлъчения духовник е, ако покаже истинско покаяние, след време да му бъде разрешено да се изповядва и причестява като мирянин.
По време на разкола двата синода започнаха да се осъждат един друг на „низвержение без отлъчване“, претендирайки за върховната власт в БПЦ. Но така омаловажиха строгостта на наказанието въпреки предупрежденията на вече покойния свещеник Анатолий Балачев, че архиерейската благодат не тече по водопровод, за да я спират и пускат, когато им скимне. Единственият низергнат с отлъчване от Църквата се оказа Христофор Събев - Синодът на патриарх Максим го осъди през юли 1992 г., защото разцепи клира.
След края на разкола с низвергване основно наказват низши духовници за различни прегрешения. През 2008 г. Ловчанската митрополия низвергна игумена на Гложенската обител йеромонах Панкратий, който заплашил поклонници с газовия си пистолет, а после подпалил манастирската канцелария и избягал. Година по-късно Видинската епархия лиши от сан игумена на Добридолския манастир архимандрит Харалампий - заради незаконно присвояване на 11 799 лв. от манастирската сметка и заради кощунство, че зарязал непотребено причастие, което вкиснало.
Съгласно канона низвержението е безвъзвратно - низвергнатият духовник завинаги губи сана си и той не може да му бъде върнат. Наскоро обаче Синодът прие точно такова неканонично решение по казуса „Харалампий“. Архиереите позволиха на Видинския митрополит Дометиан да отмени наложеното му преди пет години низвержение и да го възстанови като духовник. Синодалите си затвориха очите, че след низвержението Харалампий отиде при един от многобройните гръцки синоди, който му даде титлата Анхиалски (Поморийски) епископ. За това би следвало директно да го отлъчат от БПЦ, вместо обратно да го приемат в нея, макар и понижен в духовна степен като йеромонах.
Възстановяване на звания и санове на низвергнати духовници въпреки каноничното противоречие бе допускано единствено по време на разкола - и то като компромис в името на църковното единство. Църквата отдавна е забравила средновековната практика наказанията да се оповестяват „тържествено“ в храма - след прочитане на присъдата архиереят снемал богослужебните одежди на отлъчения или анатемосан духовник и му подрязвал брадата от три страни, повтаряйки: „Недостоен!“ Това било възможно само защото държавата осигурявала силов ресурс на клира и стража довеждала принудително наказания. След отделянето на Църквата от държавата това е немислимо - няма как някой насила да „достави“ подсъдимия в храма, за да бъде огласена църковната му присъда. Църковнонаказателните дела имат санкция само в религиозната общност и не засягат гражданските права на членовете й.
Светските власти могат дори да легализират отлъчен духовник или общност, ако си съчинят църква, различна от тази, която ги е отстранила. Затова навремето Христофор Събев изобщо не се впечатли от низвержението и се провъзгласи за нов български архиепископ. Днес е „пастир“ на шепа духовници и се числи към разколническа формация в Щатите. Това е другият проблем.
Църквите, които са в канонично общение, взаимно се уведомяват, когато низвергнат или отлъчат клирик, и останалите нямат право да го приемат като духовник. Но църквите, които не са в общение, не се съобразяват с тези наказания - разделеното на множество формации православие позволява на низвергнати клирици да се озовават в чужди йерархии, които даже им предлагат по-висок сан.
Предстои да видим по какъв път ще поемат бачковският игумен Борис и троянският йеромонах Кирил, ако бъдат низвергнати от сан - да бъдат каещи се миряни в БПЦ или чужда, разколническа йерархия да ги признае за духовници. Което не означава, че Църквата трябва да прави компромиси с каноните - но е длъжна да ги прилага компетентно и да не поражда основания за оспорването им. Макар че българският Свети синод засега върши обратното. И ако след време архиереите се изкушат снизходително и противоканонично да върнат духовните санове на низвергнатите, само ще докажат, че църковният съд им е играчка.
(в. Преса, печатно издание, брой 54 (760 от 24 февруари 2014)