22643 | 24 февр. 2014 | 08:42
 |
|
| Антон ГИЦОВ |
В обществото ни от доста време със страшна сила цъка бомба със закъснител и никое българско правителство досега не е обръщало сериозно внимание на проблема. Става дума за българското детеродно население, което е на изчезване, докато при ромите деца между 13 и 14 години раждат. Има ромски майки с по десет и повече деца, за които получават помощи. Без обаче да могат да им осигурят бъдеще.
При липса на адекватна демографска политика възниква въпросът: Що за държава ще представлява един ден България, ако примерно 40% от нейното население е от ромски произход? Вярно е, че нашите роми са български граждани с всички права съгласно конституцията ни. Но каква ще е участта им, ако един ден те все повече се концентрират в разрастващи се гета - без образование, без работа, без възможност да се осъществяват, бедни, гладни и принудени да се прехранват от кражби?
Как ще се развива икономиката ни при наличието на такава нетрудоспособна огромна маса от български граждани? Не само ромите ще страдат, пострадали ще са всички етноси и българският.
Изход има. Той отдавна е измислен и се нарича „Планиране на семейството“ - създаване на държавна институция, която у нас липсва и не се предвижда в доклада за демографска политика на социалното министерство, който бе публикуван наскоро. И това ведомство чрез различни програми, най-вече чрез просвещение, ще може да контролира репродуктивната дейност на хората. Особено в случаите при крайно бедни семейства, които не могат да издържат повече от две деца.
Този доклад не предлага дори най-елементарното решение - да се ограничат детските добавки до две деца. По този начин може да се предотврати раждането на деца, обречени да бъдат без шанс в живота, с цел получаване на детски добавки. Не се предлага да се прилагат законите и да бъдат осъждани тези лица от мъжки пол, които забременяват деца. Не се предлагат полово обучение и семейно планиране сред ромското население.
Като няма пари, както обяснява министър Адемов, защо се въвежда детски добавки да получават и достатъчно заможните, и богатите? Те могат да минат и без тях. Нали това е смисълът на една социална политика - да преразпределя създаденото национално богатство и с различни социални програми да бъдат подпомагани бедните, безработните и изпадналите в беда, на които не достигат средства за нормално съществуване. Не е добре от тези социални програми да се възползват и онези, които нямат нужда от тях. Така се намаляват възможностите по-успешно да се решават демографските проблеми.
Мобилна верси
RSS
