18089 | 25 февр. 2014 | 07:35
Г-н Ботев, какво впечатление остави у вас международната туристическа борса, която се проведе в София?
- За пръв път присъствах в качеството си на заместник-министър. Вече ясно се вижда, че туризмът не просто се развива, не само е витрината на България, а се превръща в атрактивна и привлекателна индустрия. На тази борса дойдоха над 250 изложители от 22 официално представени страни и много региони. Разбра се, че можем да имаме амбицията да бъдем втората туристическа борса на Балканите след Истанбул.
- В Европа сме, а сме непознати дори за западноевропейците. Какво ни пречи да се превърнем в предпочитана дестинация?
- Категорично не сме непознати, но наистина не сме предпочитани. За да се промени това положение, трябва да изтъкнем естествените предимства на страната ни и да ги направим достояние на всеки един потенциален турист. Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г. предвижда активна политика. Целта е да привличаме всички онези хора, които може би са чували за нашата страна, но не познават туристическите продукти, които предлагаме. Министерският съвет прие решения, които показват разбирането, че туризмът е структуроопределяща индустрия за държавата ни. Например междуведомствената работна група към МС има задачата да привлича инвеститори и да им помага да реализират проектите си. До този момент гледаме да дойдат някакви хора, които да си починат няколко дни, да ядат хубава храна, да пият вино и да си заминат. Туризмът обаче има огромен потенциал да привлича финансов ресурс и да се превърне в най-голямото инвестиционно поле на България след енергетиката.
- Откъде се задава този силен инвестиционен интерес?
- Ето това не можем и не бива по този начин да го обявяваме. Става въпрос за частни проекти. Пък и всеки инвеститор се ласкае от мисълта, че неговата идея е уникална. Той не иска предварително да бъде широко популяризирана, за да не му я присвои някой. Тези инвеститори не са от една определена страна. Мога да кажа, че имаме запитвания както от европейски, така и от азиатски държави.
- Поне кажете към летен или към зимен туризъм се насочват предприемачите?
- Може мнозина да се изненадат, но три четвърти от инвеститорите се насочват към планински, балнеоложки и СПА туризъм. Наскоро получих интересен и задълбочен доклад, изготвен от финансовите анализатори на „Стенли Морган“ от лондонското Сити по поръчка на една от най-големите банки в Европа и втора в Русия - ВТБ. Почувствах се доста добре, след като видях прогнозите. Освен това съм изключително горд за себе си и за екипа ми, защото огромна част от цифрите и изводите в анализа съвпадат с оценките в стратегията, която ние подготвихме още през октомври. Например в нашия документ бяхме заложили, че още преди 2020 г. туризмът ще може да генерира 18% от брутния вътрешен продукт на страната. Дотогава можем да очакваме над 9 - 9,5 млн. туристи. Според нашите прогнози до 2030 г. те ще бъдат около 12 - 12,5 млн. души. В анализа си английските специалисти посочват, че преди 2020 г. българският туризъм ще достигне 17,9% от брутния вътрешен продукт. Този отрасъл всяка година отбелязва около 4% ръст. Няма друг такъв сектор в българската икономика.
- Колко чужди туристи са избрали България през миналата година?
- Все още няма официални данни, но предварителните оценки сочат, че над 7 милиона са чужденците, които са били у нас през 2013 г. Много сериозно обаче трябва да разговаряме с колегите от статистиката и да оптимизираме методиката, защото крайният резултат се различава съществено от данните, които постъпват от външните източници. Има големи празноти. Например къщите за гости и хостелите, които са с под 10 легла (на някои места го разбират като стаи), изобщо не се обхващат от статистиката. В същото време става въпрос за няколко хиляди подобни обекта. Само по тази линия не можем да отчетем някъде между 6 и 10 процента от посетителите. Ето, английските анализатори посочват, че малко над 8,6 милиона туристи са посетили страната ни през миналата година.
Имаме пълна статистика за българите, които пътуват извън страната, но за съжаление доста непълна за вътрешния туризъм, който също е огромен генератор на заетост и приходи.
- Оставаме ли предпочитана дестинация за румънците?
- Все по-голям става интересът от съседните ни държави. Огромен е потокът от румънци, около 1 милион са предпочели България за ваканцията си. Сериозен е притокът и на руснаци, те са били доста над 600 хиляди. Но не забравяйте, че тези, които са с многократни шенгенски визи и влизат от трети страни, а не директно от Русия, не се отчитат от системата. Забелязва се сериозно увеличение и на турските туристи. Това е много важно, защото обикновено се коментира обратното - ние ходим и си харчим парите в Турция. Да, съседите предлагат хубав продукт на добра цена през лятото, но българските зимни курорти отбелязаха над 60% увеличение на турските туристи. Вече се наблюдава и още нещо - турци купуват жилища в Боровец, Пампорово, около Банско.
- Как ще привлечем китайските туристи. Около 4000 визи за граждани на Китай сме издали миналата година. За сравнение - Великобритания е предоставила 1,7 милиона, а Франция - 2,2 милиона. Туроператори казват, че това е проблем, защото китайците имат пари.
- Китай стана номер едно по пътувания в света. Между 60 и 80 милиона китайци пътуват годишно в Европа. Един милион да привлечем у нас, ще бъде огромен успех. Има много над какво да се работи, но трябва да видим как ние ще отговорим на техните очаквания. Първото сериозно затруднение е, че няма директна самолетна връзка между Китай и България. Визите не са толкова голям проблем. Чужденците обикновено искат шенгенски визи. Но без директна авиовръзка, без да предлагаме целеви продукти, не може да стане нищо. Когато отидете на Празника на розата в Казанлък, ще видите няколко хиляди китайци. Често те сами са се организирали, за да дойдат у нас. Това говори много за потенциала, който страната ни има и на този далечен пазар. Въпросът е, че китайските туристи са разглезени, защото всички искат да ги привлекат. Имат си своите изисквания, сред които е директната самолетна връзка. Съпровождащите материали задължително трябва да са на китайски. Тези хора държат на място да има гид, който да говори техния език. Те не ядат всичко и има доста особености, свързани с кухнята. Освен това очакват продуктът, който се предлага, да е насочен точно към тях, да е съобразен с конкретните им изисквания. Трябва да се знае, че китайците се интересуват повече от културен и исторически туризъм, от шопинг.
- През последните няколко години Хърватия си направи агресивна реклама. Виждала съм цели метростанции в Париж, облепени с рекламни плакати. И страната се превърна в своеобразна модна дестинация. Защо ние все не успяваме да направим толкова ефективна реклама?
- И на мен ми стана тъжно, като видях, че нямаме примерно реклама на летището в Истанбул, докато там имаше голям плакат „Елате, посетете Македония, инвестирайте в Македония“. Но всичко това не може да се промени с магическа пръчка.
- Става дума, че се харчат пари за лога или реклами със съмнителна художествена стойност, а не предприемаме нещо по-простичко, но в същото време може би по-ефективно.
- Ако знаете колко прости неща няма в България, чак ме хваща срам. Дайте да видим какво да направим и кое е вярното. Да не забравяме също, че е и въпрос на бюджет. Проблемът е комплексен и се нуждае от сериозна работа, за да се промени. Ние и до този момент нямаме сериозно лого. В известен смисъл България е затруднена да излезе с едно послание и заради голямото многообразие на туристически продукти. Имаме и море, и планина, и балнолечение на базата на термални води... Кажете кое да изведем напред. До този момент туризмът не е присъствал като самостоятелна политика, сега за първи път успяхме да се преборим за това. Не забравяйте също, че България е член на ЕС и не можа, както Македония и доскоро както Хърватия, да финансира например нискотарифни самолети, да субсидира определени дейности, защото това се третира като държавна помощ и попада под санкциите на Евросъюза. Но ние трябва да намерим начин.
- Какъв е начинът за нашата страна?
- В момента сме в сериозни преговори с френската страна и през следващата година България три месеца ще е гвоздеят на програмата на Лувъра. В най-голямата зала там ще бъдат изложени тракийската цивилизация и тракийските съкровища. Преговаряме в съседното околно пространство, което е в най-скъпата и атрактивна част на Париж, да представяме България като туристическа дестинация. По това време оттам ще минат 12 милиона души от цял свят, от тях 10% да решат да дойдат у нас, това са 1,2 милиона. Представяте ли си България да бъде три месеца във фокуса на целия културен обмен на Европа и света. Културният туризъм, за който София има огромен потенциал, тегли след себе си всичко останало. Тези хора плащат повече, рекламата върви от уста на уста, те се връщат, защото искат да видят още и още. Виненият и гурме туризмът е великолепен поддържащ продукт. Например вървиш по стъпките на римските императори, преминаваш през балнеолечение и после посещаваш лозови масиви, отсядаш във винарски изби. Втори сме по минерални извори в света след Исландия, а най-високият гейзер на Балканите е в Сапарева баня. Но минерална вода газим, а жадни ходим...
Това са невероятни възможности на българския туризъм... Рекламата в Париж е шанс, който се удава един път в рамките на един живот, и трябва да се възползваме максимално.
(в. Преса, печатно издание, брой 55 (761 от 25 февруари 2014)
Мобилна верси
RSS
