„Хан Крум Страшни и покорените авари“, художник Димитър Гюдженов
Горан БЛАГОЕВ |
Когато Крум поема властта, Византия продължава да нарушава договора, сключен преди век с хан Тервел - ежегодно да плаща на българите злато и други ценности. Вместо да се издължи, византийският император Никифор I Геник предприема неуспешен поход срещу България. В отговор през 807 г. българите нахлуват дълбоко във византийските предели по поречието на Струма. Основното сражение вероятно е при Сяр, както гласи надпис от Плиска. Нападенията са планирани във време, когато гарнизоните получават заплатите си и с изненадваща атака българите задигат цялата сума - над 360 кг злато.
След две години ханът превзема и важната византийска крепост Сердика (днес София), която се намира на ключов за Балканите кръстопът.
През лятото на 811 г. Никифор предприема голям поход с намерението „съвършено да унищожи“ България. Крум се опитва да печели време и предлага мир, но императорът високомерно го отхвърля. Ханът се оттегля с основните си войски в Стара планина, стратегически изоставя на византийците дори столицата Плиска и подготвя решителния отпор: реорганизира армията си и вдига накрак, всички, които могат да носят оръжие - даже жени са „въоръжени по мъжки“. Междувременно, след като Никифор превзема Плиска, ханът отново му изпраща предложение за мир, но и то е отхвърлено.
Разгневен, Крум разпорежда всички „входове и изходи на държавата“ да бъдат преградени с дървени стени и дълбоки ровове. Никифор опожарява Плиска и тържествувайки, потегля към Сердика, за да я възстанови след Крумовата атака от 809 г. Но сведенията, че българите са завардили планинските проходи го принуждават да търси най-прекия път към Византия. И сам се вкарва в капана.
В ранната сутрин на 26 юли 811 г. войските на Крум внезапно нападат лагера на Никифор. Хронистите не споменават конкретното място на битката, но изследователите я локализират по северния склон на Върбишкия проход и р. Тича (Голяма Камчия). Настава истинска касапница. Част от византийските корпуси търсят спасение през реката, но затъват в тинята, а прииждащите след тях започват да ги мачкат. „Като падали един връз други, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите преминавали отгоре невредими и преследвали останалите.“ Други намират гибелта си край мъчно проходимата преграда, която била по-опасна от реката. „Дори крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта“ - изрича Никифор пред приближените си, когато осъзнава безизходицата.
Поражението е катастрофално - почти цялата византийска армия и много опитни стратези оставят костите си на бойното поле. Погубена е и основната част на елитния отряд, сформиран от синовете на видни аристократични фамилии. Никифоровият син Ставракий е тежко ранен в гърба и едва се спасява със зет си Михаил Рангаве. Самият Никифор намира смъртта си в България, която възнамерявал „съвършено да унищожи“. Триумфът на Крум при Тича дълго отеква във византийските хроники: „Всичкото оръжие, всичкото царско съкровище попадна в ръцете на враговете. Така император Никифор поради своето безразсъдство и самонадеяност погубил себе си и цялата ромейска мощ.“
Миниатюри от българския препис на Манасиевата хроника, ХIV в. |
||
Войските на Крум преследват и раняват Никифоровия син Ставракий |
Хан Крум пирува в Плиска с обкования череп на Никифор
|
Хан Крум призовава войските си преди похода в Тракия през 813 г.
(миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица, ХI в.) |
|||||
Мощ, която сваля императори
Победата на хан Крум от 811 г. има драматични последствия за Византия. Тежко раненият Никифоров син Ставракий е император само два месеца, а за да спечели доверието на разгромената войска, е принуден публично да осъжда безразсъдството на покойния си баща. После му се „налага“ да отстъпи престола на зет си Михаил I Рангаве. На 22 юни 813 г. между Адрианопол (Одрин) и крепостта Версиникия (край днешното с. Маломирово, Елховско) Крум разбива войските на Михаил I Рангаве и го принуждава да бяга към столицата си. Крепостите, които приютявали отстъпващите панически византийски части, били обсаждани и превземани. Крум прилага старата прабългарска тактика, описана преди векове от византийците: „Когато пък обърнат в бягство враговете си, те, като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват като персите и ромеите и другите народи с кратко преследване и разграбване на имущества, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците.“
Пътят към византийската столица бил открит и Крум потеглил към нея, оставяйки брат си да обсажда Адрианопол. Заради поражението от българите Михаил I бил детрониран и един от неговите пълководци се възцарил под името Лъв V Арменец. На шестия ден след коронясването му Крум вече бил пред Константинопол. За да избегне обсадата, Лъв V подготвил вероломен план - ханът да бъде убит по време на преговорите, които той предложил да започнат край крепостните стени. Макар и ранен, Крум успял да се спаси, но не и малобройната му свита. Ханът дал простор на гнева си и войските му опустошили и разграбили дворци, имения и манастири в околностите на Константинопол. Като трофей в България той откарал изящни бронзови и мраморни статуи и колони от прочутия дворец „Св. Мамант“. |
|||||
|
(в. Преса, печатно издание, брой 58 (764 от 28 февруари 2014)