25450 | 1 окт. 2012 | 12:57
Д-р Йордан Войнов е генерален директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) от нейното създаване в началото на 2011 г. Бил е последователно шеф на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) в България, а преди това седем години е управлявал и дирекцията за Софийска област. Завършил е Ветеринарния техникум в Ловеч и Висшия институт по ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализирал е „Ветеринарносанитарна експертиза“ в Тракийския университет в Стара Загора. Владее руски и английски език.
- Г-н Войнов, ще продължим ли да ядем сирене и кашкавал менте? Около 70-80 мандри атакуват наредбата за млякото, която регламентира производството на млечни продукти, във Върховния административен съд (ВАС)?
- Надявам се, че няма да консумираме такава храна. От Агенцията по храните положихме всички усилия този проблем да отпадне. В България обаче стана модерно в млечните продукти да се влагат прекомерни количества растителни мазнини. Те не се обявяват на етикета, което е изключително опасно за здравето на хората. Преди време издадох заповед истинските продукти да се предлагат в търговската мрежа на отделни щандове от имитиращите храни. Трябваше и съдържанието на стоките да се изписва на етикетите, но това не пречи на някои предприятия да продължаваха да злоупотребяват с доверието на потребителите.
- Има обаче специалисти, които твърдят, че растителните мазнини са полезни.
- Ако в сиренето и кашкавала се влагат разумни количества от тях и ако това е обявено на етикетите - няма проблеми. Но безразборното им ползване, особено на нискокачествените съставки, вече е опасно за здравето на хората. Хванали сме над 30 случая, в които предприятия лъжат на етикета, че продукцията им е от мляко. Предприехме всички мерки - глобихме ги, спряхме дейността им, но нарушенията продължават. За да можем да се справим с този проблем, трябва да има наредба, чрез която на шмекерите да се налагат драстични санкции - до 100 000 лева.
- Докато текат делата във ВАС, наредбата реално е вкарана във „фризера“. Как ще работите?
- Все още не сме официално уведомени, че мандрите атакуват документа в Административния съд. Пред Европейската комисия сме посочили, че наредбата ще влезе в сила от 1 януари 2013 г. Ако някой иска да я обжалва, това е негово право, въпреки че ние можем аргументирано да я защитим. Хората трябва да са спокойни, както и животновъдите, защото тази наредба защитава именно техните интереси.
- Как е решен в Европа въпросът с имитиращите продукти и тези от мляко?
- Този проблем не стои пред Европа. Нито една чужда мандра не може да си позволи да лъже. Това са фамилни, наследствени фирми с утвърдени имена, за които е въпрос на чест и достойнство да притежават доверието на потребителите. Те знаят, че ако направят една погрешна стъпка, името им буквално ще бъде изтрито от търговската карта.
- Има наши предприятия, които правят така нареченото сирене трепач. Как ще коментирате, че в млякото се слага например нистатин, който е сред най-слабо действащите антибиотици, но въпреки това потиска флората в организма ни. Това сирене не зрее, то веднага се изкарва на пазара.
- В мандрите е пълно с алхимици, които се заиграват със здравето ни. В условия на финансова криза и в стремежа към бърза печалба предприятията масово търсят начини да сформират нискобюджетни продукти, които се харчат на пазара. Това е изключително опасно. Забранено е в сиренето и кашкавала да се влага мляко, което съдържа медикаменти. Без значение дали става въпрос за антибиотици, или сулфонамиди. Ако хванем такива продукти, те се унищожават, а предприятията се затварят.
- Как ще обясните факта, че когато проверявате дадена мандра, тя бива изрядна, а когато изследвате продукцията й от търговската мрежа, се оказва менте?
- В началото инспекторите ни веимаха проби от предприятията през деня. Оказа се обаче, че немалка част от тях изработват определени партиди след приключване на работното време, когато не ги проверяваме. Затова променихме концепцията си и вече изследваме стоките в търговските обекти. От една страна, целим изненадата, а от друга, е по-лесно да хванем нарушенията от крайната точка, преди да отиде в потребителя. Така излязоха и тези 32 положителни проби за растителни мазнини, които не бяха маркирани на етикетите.
- Могат ли потребителите да познаят по външен вид или вкус какъв продукт слагат на трапезата си?
- Много трудно могат да се ориентират, защото преработвателите залагат на добри химици и технолози, които знаят как да направят отличен фалшификат. Някои от тях станаха много добри, даже мога да кажа - магьосници. Съветвам хората внимателно да следят какво пише на етикетите и ако се усъмнят в качеството на стоките, веднага да сигнализират на горещия ни телефон или да ни информират по интернет или чрез писмени жалби. Отзоваваме се на всеки сигнал.
- Проверявате ли фирмите за кетъринг, които масово ползват по-евтините продукти?
- Разбира се, че ги проверяваме и с тях наистина имаме голям проблем. Доста от магазините започнаха да хитруват и да отварят топли кухни, за да употребят храната с изтичащ срок на годност. Така реализират по-малки загуби. Отделно много ресторанти, особено след като влезе в сила забраната за пушене, започнаха да предлагат и кетъринг - разносна търговия по домовете. Това е недопустимо, освен ако обектите нямат разрешително и регистрация за тези дейности. За целта трябва да се ползва специализиран транспорт, а храната да е в специални съдове. Това е едно от слабите ни звена и вече сме предприели мерки. Разпоредил съм всички, които работят в тази област, да бъдат вписани в отделен регистър. Тъй като при тях рискът за безопасност на храната е доста по-голям, ще бъдат и по-често проверявани.
- Какво се случва с търговията с хранителните добавки и въведохте ли вече ред при нея?
- Когато поехме контрола на хранителните добавки, беше пълен хаос, защото хората масово ги купуваха и ползваха като лекарствени препарати. Към днешна дата вече е сложен ред. Заради здравните претенции, изписани на етикетите, ги нарекох „хапчета за безсмъртие“. Въпреки че дефиницията за хранителна добавка не може да предявява здравна претенция. Те са само добавки към съответното хранене.
- Как разрешихте проблема?
- Направихме поредица от съвместни срещи с браншовата асоциация на фармацевтите. В крайна сметка се разбрахме и си стиснахме ръцете. Сериозните компании от сектора застанаха зад нас с искане да се въведат строги правила. Тези, които работят на светло, вече преетикетираха своите продукти. Хванахме редица драстични случаи, сред които „Цитросепта“, в който имаше дезинфектант, изключително отровен и опасен за здравето на потребителя. В момента с този случай се занимава прокуратурата и се води следствие. Хванахме и витамин С, в който нямаше витамин, а само дестилирана вода.
Вече всичко се обявява на етикета. Сега искаме да променим техния режим на производство и дистрибуция, който от уведомителен да стане регистрационен.
- Кога ще се случи това?
- Чрез министъра на земеделието и храните вече сме инициирали промяна на наредбата, която се занимава с хранителните добавки. Но предложението за изменението й трябва да дойде от Министерството на здравеопазването, защото документът е техен.
- Въпреки че летният сезон приключи, циганското лято продължава. Колко търговци на царевици хванахте на плажа?
- Забраната за разносна търговия по плажовете се въведе за първа година. Въпреки че беше изключително трудно да се хванат и санкционират тези търговци, имаме над 30 издадени акта. Тези хора се движат между шезлонгите без документи и в момента, в който усетят, че ще бъдат проверени, хвърлят стоката и изчезват между множеството курортиси. Въпреки това, мисля, че имаше резултат, макар и не на 100%. За мен по-важното е, че стана ясно - толеранс няма да има за никого. Концесионерите на плажовете бяха предупредени за забраната и ни оказаха съдействие. За следващия сезон те вече знаят, че който иска да развива търговия с храни на плажа, ще трябва да изгради временен обект, както е например в Гърция. Ако иска, може да си вземе и сервитьорки, които да вземат поръчки и да сервират между шезлонгите. Тези обекти задължително трябва да са регистрирани и да имат нужното оборудване - освен уредите за готвене е нужно да имат хладилници, течаща вода и ток.
- Защо това лято погнахте и продавачите на дини в междублоковите пространства?
- Забранена е продажбата на нарязани плодове и зеленчуци, без да е ясно при какви условия се съхраняват. Не може между блоковете в кварталите, по улиците и по пътищата на страната да се предлага такава храна. Особено ако е на слънце, сред прахоляк и мръсотии.
- Тепърва излизат и тиквите, с които ще се случи същото. Какво трябва да знаят тези търговци?
- Така е, този проблем предстои. Сега на дневен ред са картофите по пътищата, които се продават на всеки 10 метра по пътя за Самоков, пътя за Боровец.
- Какъв е проблемът при тях?
- Тази търговия трябва да се извършва или на тържищата, или до градината, до фермата или до стопанството, но само в регистрирани обекти. Това се отнася както за пчелния мед, така и за киселото мляко. Кметовете, които издават тези разрешителни, трябва да съгласуват документите с нас. Всяка стока трябва да има сертификат за произход. Ако е без документи, може да се продава само вкъщи, пред оранжерията или пред нивата.
Мобилна верси
RSS
