17447 | 1 март 2014 | 08:17
Ех, че се е пролет пукнала! Природата напира към обновление. Не, не става дума дали да сме офшорна държава при наличието на офшорен президент. Такива капитални промени не са на дневен ред поне засега. Става дума, че природата напира за обновление по места...
Ама ядец - надали навсякъде това ще ѝ се удаде. Защото някои неща са така непоправими, че даже природата е безсилна. Например в столицата при това шеметно регионално развитие. Леле, каква дива сеч, невиждана дори из дебри и балкани! Да му се приплаче на човек. Особено ако му се налага да чукне на дърво заради цивилизования избор на хала си. Жална природна картина. Натюрморт отвсякъде.
Да си призная, чоглаво ми стана. И срамно. Уж човекът е венец на природата. Пък този венец се оказва трънен. И положен на нейния гроб...Обаче животът си има и хубавите страни. Макар че в интерес на истината нашата страна май не е от тях.
Ех, да знаете как се изкефих, като видях как двамина, облечени в специално работно облекло, садят дръвчета в една градинка! Абе, напълно естествено е, ама ми се стори като бонус, като промоция едва ли не - даже като изпълнено предизборно обещание...
Ама и народът хубаво го е казал: през живота си човек трябва да посади поне едно дръвче!
Така е, трябва да се мисли в перспектива. Нали след нас идват други? Ако ние не посадим барем по едно дръвче, как след време потомците ни ще могат например в екстрена ситуация да хванат гората?
Но да се върна на двамината, дето ме изкефиха. Изкопаят значи дупка, па турят дръвче в нея, зарият я и с крака утъпчат пръстта.А какви стройни дръвчета бяха донесли - от разсадник! Корените им в чернозем, та по тая причина турени в найлонови торбички. Приключиха двамината с общественополезното си дело, единият донесе кафе в пластмасови кофички и приседнаха да закусят с домашно приготвени сандвичи, увити в амбалажна хартия.
Позаприказвах се с тия хорица и от дума на дума разбрах, че са от програмата за трудова заетост. Е, усмихнало им се е значи донякъде щастието, намерила им е социалната политика работа...
Двамината се уригнаха доволно и се надигнаха - нарамиха лопатите да си вървят.
А след тях останаха найлоновите торбички, амбалажната хартия и кофичките от кафе, придавайки на пейзажа натуралистична мърлявост.
- Чакайте - рекох, - а кой ще почисти?
- Женорята ни! - отвърна безгрижно единият.
- Ама мигар жените ви ще дойдат да почистят след вас? - опулих се глупаво.
- Ша додат, ша додат - поклати глава другият, - къде ша ходат! Тех утре ша ги земат за хигиенистки по програмата за заетост!
Е, тук аз дълбоко се замислих...
Хм, какво нещо е понякога човекът, гледа в перспектива - да работи така, че след себе си да открива работни места и за другите!
Мобилна верси
RSS
