14268 | 3 март 2014 | 05:16
Представете си един приказен свят, в който номинират български филми за „Оскар“, а нашенски журналист раздава антинагради за кинотворчество, без да го набие някоя обидена фръцла. И понеже действието се развива в България, призовете за най-слаби филми, сценарий, режисура и актьорско изпълнение ще се казват „Златната глогинка“ вместо утвърдената вече в САЩ „Златна малинка“.
Защо трябва светът да е приказен, за да просъществуват „глогинките“ у нас? Ами първо, това означава, че е необходимо да се снимат толкова много филми годишно, та антижурито ще може да избира най-тъпия. Второ, ще са се появили истински смели критици, които няма да са на „котлова храна“ към спонсора на някоя набедена актриса и няма да се боят да покажат характер и лично мнение. Трето, българинът не трябва да е... българин. Нужен е широко скроен характер, за да преглътнеш антинаградата и двойно по-широка душа да превърнеш дефекта в ефект. Не кой да е, а самият Силвестър Сталоун държи първенството по брой номинации за „Златна малинка“ - 30, и по призове - десет. При това е ходил лично да си получи варакосаната със златен бронз пластмасова статуетка, позирал е пред камерите с леко кривата си усмивка и активно се е преструвал, че се забавлява. И правилно! Единствено така се отбиват злостните коментари.
Е, представете си българска „звезда“, която приема „Златната глогинка“ с рекламна усмивка, сякаш й дават поне „Златната палма“ в Кан. На пръсти се броят и „кавалерите“ на „Златния скункс“, които не са използвали миризливото животинче за бухалка по главата на връчващия. А всъщност с „глогинката“ биха попаднали в нелоша компания - другите рекордьори в бранша са Бен Стилър, Адам Сандлър и Еди Мърфи. Но и на това няма да са доволни. И двамата са комици, а нашите „звезди“ всички се вземат твърде на сериозно, независимо дали са се прочули със снимки само по часовник, с кубици силикон или със серийно прелюбодейство. Щом ги покажат по телевизора и ги развеят по жълтите вестници, мигом добиват статут я на модна икона по прашки, я на суперталант в еднотонното припяване, я на гуру в чалга духовността. Но за тях ще е върла обида да получат награда в някоя от току-що изброените категории. Защото да се вземеш на сериозно, е най-голямата смешка с горчиво-пикантен привкус. А домораслите ни звездички ще станат истински стойностни, когато като холивудските си батковци и каки не само не налитат на бой срещу антинаградите, ами отидат да си ги получат с най-хубавите си дизайнерски дрешки и държат благодарствена реч. Постулатът „Лоша реклама няма“ може да се допълни с далновидното „Има лоша реакция“. Когато народопсихологията ни го осъзнае, ще е достойна за „Златна глогинка“ и ще я приеме с чест.
Мобилна верси
RSS
