115640 | 3 март 2014 | 06:00

В края на брачния им живот вечер пред мангала дядо Петко обичал да разлиства вестника. Един път Иринка не се стърпяла и му казала: „Що ли не

Възрожденският поет и просветител Петко Рачов Славейков поз­нава твърде късно истинските чувства, при това като участник в любовен триъгълник. Той е отдавна женен за Иринка, от която има осем деца, когато се запознава с племенницата на Георги Раковски - Катерина Стойоглу. И без това влюбчивият Славейков попада във въртоп от емоции. Любимата му е всичко, което съпругата не е - стройна и русокоса, красива и интелигентна, млада и образована и най-важното - живо се интересува от неговата литературна дейност и участието му в църковните борби. Тя самата пише и според някои литературни историци е първата българска писателка преди освобождението от турско робство. В Цариград, където поетът е избягал от гоненията на Търновския митрополит Неофит и кликата гръцки фанариоти, той представя Катерина като своя роднина и домашна помощничка.

В годините между 1867 и 1876 двамата живеят като семейство, с което събуждат възмущението на патриархално настроените българи в столицата на Османската империя. Катерина върти успешно домакинството на Славейков в ролята на неофициална съпруга. Тя е доста по-млада от законната половинка и много начетена. Случва се и нещо нечувано дотогава - тя е назначена в Славейковата печатница, където сама издава книги с името си - Катерина Стойоглу. Закърмена с прогресивни идеи, дамата ври и кипи в църковните и националните проблеми. Чете Славейковите вестници и двамата обсъждат най-острите статии и дописки. През 1872 г. тя отпечатва книга с комедията „Зла жена“ и повестта „Женското сърце“. На сърцето му и пред Бога Катерина е истинската съпруга на възрожденеца. С нея той споделя творческите си трепети и политическите си кроежи, чете йстиховете си, а тя му прави уместни забележки. За първи път с нея усеща силата на споделената, не само плътска любов. Когато описва идеалната жена, Славейков говори за Катерина: „Тя е съжителний другар и съветник на мъжа. И поради това трябва да бъде и доста развита умствено…“

Двамата се запознават, когато красавицата търси от него помощ за своя съпруг, който гние в турските зандани заради „подривна“ дейност за освобождаването на България. Тя самата се е грижела за вуйчо си Г. С. Раковски в Букурещ до смъртта му през 1867 г. Славейков не успява да помогне на заточения ймъж, но е привлечен пламенно и опустошаващо от нейния ум и красота. Българската общност в Цариград, възмутена от отношенията им, пише до Екзархията за съжителството в грях. В безизходица Славейков наема за Катерина и сестра йкъща в квартал „Ортакьой“, за да спрат сплетните. Тогава пък го обвиняват, че си е направил харем. Голямо изпитание за двамата е излизането през 1872 г. на статията „Двете власти и двете касти“, за която Славейков и Стойоглу са арестувани от турците. Разгромяват печатницата им, спират издавания от него вестник „Македония“. Въпреки несгодите и оскъдицата Петко и Катерина са по-влюбени отвсякога. Точно тогава скандалът за връзката им ескалира. 

През късната есен на 1873 г. Славейков е извикан в Българската екзархия, където му нареждат да прекрати веднага „скандалиозния“ си живот с любовницата и да доведе в Цариград Иринка и децата си. Поетът отказва. Тогава го уволняват от всички места, на които работи. Единственият, който го подкрепя, е екзарх Антим I. Той го изпраща в Македония, докато затихне скандалът, а след това го назначава за учител в Одрин. През цялото време Катерина не се отделя от него, но скандалът ги застига. Пуританите от българската колония разбират, че жената, която Славейков представя за своя съпруга, всъщност му е любовница. Подгонени от общественото оплюване, двамата влюбени заминават през 1876 г. за Стара Загора. Малко преди това Славейков написва стихотворението си „На Нова Година“, посветено на Катерин: В Стара Загора страстите се нажежават, защото на сцената се появява съпругата Иринка с шестте им живи деца. Петко настанява любовницата и законната през две преки и прескача от едната къща в другата.

Любопитното е, че и двете знаят една за друга. Общественото мнение е шокирано! Поетът иска развод, съпругата не е съгласна да преживее този резил. Синовете на Славейков вземат страната на майка си. Той пък ги обвинява, че препълват душата му с огорчение. Между два подклаждащи се един друг огъня поетът иска да се самоубие. „Аз страдам душевно“, изплаква той.

Главният съдник на любовта му към Катерина е синът му Иван (бъдещ кмет на София и министър на просвещението). Бащата му пише: „Всички са добре с изключение на мене, който не отивам никак добре, за причини, които дорде съм жив, може да не узнаеш. Моля Бога да ми даде търпение, инак съм загубен.“

Иринка не мирясва. Всеки ден вдига скандали на мъжа си заради присъствието на Катерина. Разкъсван между любовта и дълга, поетът линее, дори не му се пише вече. „Станах равнодушен към всичко“, изплаква той. Едва през пролетта на 1877 г. Славейков успява да се посъвземе. Той е избран за кмет на Стара Загора. Събира ученици в градината на къщата, където живее Катерина, и ги учи да пеят бунтовни песни. Двамата уж са се разделили, но това е още един повод да я вижда крадешком.

Руско-турската война слага трагична развръзка на любовния триъгълник. Турските пълчища на Сюлейман паша опожаряват Стара Загора, грабят, насилват и убиват. Иринка, свикнала да се оправя без вечно отсъстващия си мъж, грабва децата и най-ценното от покъщнината и се спасява. Катерина обаче стои у дома да чака Петко и загива. „Беше ти юнак жена“ и „с револвер в ръката за народа ти умря“ - ще изплаче в свое стихотворение неутешимият поет, макар да не се знаят подробности за кончината на любимата му.

Славейков е на 49 години. Той е съкрушен, светът му опустява. Продължава да живее с Иринка, но посвещава остатъците от своите сили и страст на обществено-политическите борби.

Петко Славейков от млад се тюхкал, че не му върви в любовта. Напетият, но беден даскал все се влюбвал в чорбаджийски щерки, но или не искали да го знаят, или бащите им не щяли за зет голтак и сирак. В Трявна добрият му прия-тел поп Кою Витанов му подмята, че Иринка, дъщерята на чорбаджи Иванчо Райков, ще е добра партия. Тя не е особено красива, не блести с ум, но е работна и има голям чеиз, а татко йе един от първенците на града. Попът играе ролята на любовен вестоносец и макар чорбаджията да не е много съгласен, отстъпва пред тръшкането на дъщеря си. Всъщност Иринка не е разменила дори дума със Славейков преди сватбата им. Чувала го е да пее в църковния хор и го е виждала как минава по мегдана. Сърцето йтрепкало при вида на напетия даскал с плътни устни, весели очи и юнашки мустаци и веднъж му провожда по попа китка карамфил.

Двамата се венчават на 25 януари 1853 г. в църквата „Св. Архангел Михаил“. В историята са останали интересни факти от сватбата - булката се простудява по време на церемонията, а даскал Петко бил толкова безпаричен, че приятели му дали назаем чорапи. Чорбаджи Иванчо подарява на младоженците къща. Когато влизат за първи път в нея, в центъра на гостната виждат люлка. Бащата на Иринка им заръчва да я населят с челяд.

В началото Славейков е щастлив и пише на свой приятел: „То било хубаво нещо бе, братко!… Е, кой сега като мене? Либето ми ходи по двора, с нетърпение ме ожида да го целуна по уста.“

После признава пред поп Кою: „Всичко е наред, имам си млада жена. - Живея в хубава къща. Само че къде ще пиша?“ Това се оказва последна грижа на булката. Тя е неука и не желае да се научи на четмо и писмо. И логично нехае за литературните занимания на мъжа си. Вечер той се опитва да йчете току-що написаните си стихове и поеми, тя остава безучастна и го занимава с битови проблеми. Поетът признава на поп Кою: „Женитбата ми беше голяма грешка“

Екатерина Каравелова твърди, че за разлика от сладкодумния си съпруг Иринка била мълчалива и сдържана - „тесногръда, строга и корава“, със сърце, което „бе тясно и затворено… под седем ключа…“

Немотията преследва семейството на Славейков. Ако не е чорбаджи Иванчо да донесе чувал брашно или товар с овощия, децата щели да ходят гладни при нескончаемите отсъствия на бащата. Но не сиромашията, а шавливите му очи са причина за семейните свади. След една сцена на ревност през 1860 г. Славейков напуска Трявна и се преселва в Търново. От едно запазено писмо до поп Кою Витанов става ясно, че това е драматичен разрив: „Мрачен и тъмен ми е светът, дядо попе, и аз само смърт желая да ме избави. Джама се счупи и не виждам никакъв способ да се поднови.“ За случващото се поетът вини не себе си, а невежеството на Иринка, която не разбирала трепетите на „поетовото му сърце“, откъдето идвали нейната „ярост и ревност“. Все пак Славейков признава, че жена му е „умна, честна и спестовна“. Той пише: „…женитба познавам аз или до гроба мълчание и търпение… Или с едно неспоразумение и свършено.“ Само че Иринка не търпи забежките на „тоз разсипник и разтурник“. От едно стихотворение на Петко става ясно, че в минути на справедлив гняв съпругата му била дори агресивна, „чорлава, намусена, дива като… ламя“.

При всяко свое бягство в друг град поетът се връща заради децата и общественото порицание. И всяко сдобряване е белязано с бременност на жена му. И така - осем пъти. Две от децата умират съвсем малки, а останалите шест майката отглежда сама и сурово с помощта на „дървения господ“. Тя била толкова безмилостна, че най-голямата им дъщеря Донка си втълпила, че е осиновена. Толкова немилостива била майка йкъм нея. Тя я товарела с къщните задължения и грижите по братята и Донка така и не успяла да се задоми. А Славейков го няма - той е в Търново, Цариград, Търговище, Варна, пак Цариград, Одрин, Стара Загора… Когато до Иринка достигат слуховете, че мъжът йживее в Цариград с друга жена, тя се решава на отчаян ход. Пише му, че е болна и го моли да йдонесе илачи. Поетът обаче йотвръща, че е пратил вест на търновския хекимин (б.р., доктор - тур.) от какво страда жена му и той ще йдаде най-точния илач. Тъй като не знае какво повече да направи, съпругата направо го заплашва, че ще вземе всичките си деца и ще пристигне при него в Цариград. Петко йотговаря да не се гневи, защото списателството е неблагодарна работа и то изисква от него да живее сам и неразбран.

В края на брачния им живот вечер пред мангала дядо Петко обичал да разлиства вестника. Един път Иринка не се стърпяла и му казала: „Що ли не съм вестник, да ме носиш всяка вечер на ръце.“ На което той йотвърнал: „Ирино, Иринооо, що не си календар, да те сменям всяка година.“ 

Петко Славейков е роден през 1827 г. в Търново. През 1864 г. се установява в Цариград и става един от водачите на борбата за църковна независимост. Списва, редактира и издава вестниците „Гайда“, „Македония“ и „Читалище“, първите хумористични издания за деца. Турските власти често спират неговите издания и го арестуват. След Освобождението Славейков взема активно участие в политическия живот като депутат, министър и водач на Либералната партия. Издава 75 книги от различни жанрове, но в паметта на поколенията остава с „Изворът на Белоногата“ (1873 г.). Предполага се, че в нея е възпята Катерина.

Петко Славейков е баща на общо осем деца, от които оцеляват шест. Сред тях са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и най-известният - поетът Пенчо Славейков.

Освен писател и журналист П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; географ, историк и мемоарист. Умира през 1895 г.

Задявки с момите

На тревненските моми Петко Рачов посвещава поименно 24 тристишия, събрани в един поетичен венец. Една нарича „бяло гълъбче“, друга - „кротко агънце“, трета - „сладка душице“.
В компания на маса реди рими:

Той вярва, че сърцето на жената в някои минути е восък, в други пък от мед или бакър. „Котка, която си играе с мишката, преди да я е удушила, представя вярно изображение на мъж, измъчван от жена си.“

Първата българска учителка Анастасия Димитрова също е била изгора на Славейков. Епископът обаче не му я дал за жена, защото бил вложил много средства и усилия в образованието й и ако се ожени, тя щяла да зареже преподаването в женското училище. Единствената запазена нейна снимка е тази от края на живота й като монахиня.

Катерина Стойоглу няма оцелял портрет, защото всичките й лични вещи изгарят в опожаряването на Стара Загора, а Иринка унищожава снимката й, скрита от Славейков в книга.