17603 | 5 март 2014 | 08:14

Интервю на Мариела БАЛЕВА за разделението, ренегатството и личните вражди

Г-н Междуречки, все още тълкуваме миналото нееднозначно, а отношението ни към него продължава да разделя и трови нацията ни. Докога ще четем неговите страници?
- Мисълта за съдбата на България - само това може да ни обедини. Имахме шанс, ако политиците от ляво и от дясно бяха седнали заедно и подобно на испанците, бяха казали, че затварят страниците на миналото. Непрекъснато се питам докога ще ги четем, животът на цяло поколение мина нахалос, докато едни искат възмездие, а други чакат прошка. България затъва! Ако беше подписан договор за национално помирение и имахме национална доктрина, ако нашите сили и енергия бяха хвърлени и концентрирани в решаването на проблемите на България, нямаше да приличаме на това, което сме сега. Плаче ми се, защото имаше изход и този изход ни го посочиха испанците. Но ние му обърнахме гръб.

- Защо е толкова важно да имаме национална доктрина?
- Важно е, защото за нейното изработване ще бъде необходимо да се обединят всички интелектуални сили на нацията ни. Ще трябва да се забравят личните вражди, криминалните истории, с които ни занимават всекидневно повечето медии. На базата на нашата история тя ще очертае в дългосрочна перспектива развитието на България.

- Песимист съм за такова обединение, защото от 25 години затъваме бавно, дълбоко и сигурно. Нито един наш политик досега не направи това, което казвате.
- Нито един не го направи, защото има политици, но няма държавници. Ще отправя лек упрек и към вас, журналистите. Вие можете да изиграете сериозна роля и да се превърнете в мотор на промяната за нагласите в нашите политици. Притиснете ги до стената, ако те не желаят да се занимават с националните интереси на България и ако единственото им занятие е да клеветят България или да гледат личните си интереси. 

- Умни хора, които да създадат националната доктрина, ще се намерят, но са важни тези, които трябва да вдигнат ръката, за да я приемат. А те се мразят неистово, не могат да се гледат, дори когато са на публично място.
- Омразата е едно от раковите заболявания на нашето общество. Омразата и ненавистта един към друг се разположи в него и ни разяжда. За нейното изкореняване е необходимо да се опрем на народната поговорка: „Това, което Петърчо не е научил, бай Петър няма да го научи!“ Тоест, трябва да започнем от началото - от семейната среда и образованието.

- Споменахте, че сме загърбили изхода за помирение у нас като в Испания. Но виждате ли нашия Хуан Карлос, имаме ли нашата Долорес?
- Вие ми давате един великолепен пример. Когато бях кмет на София през 80-те години, колегата ми в Мадрид ме срещна с краля на Испания Хуан Карлос. В свободния ни разговор го попитах: „Ваше Величество, кажете ми как успяхте да реализирате този мирен преход, след като Испания беше франкистка, след като между левите и десните сили е имало три години война, след като толкова кръв се е проляла, как стана? Вие сте изиграли основна роля за този просперитет на Испания и за помиряване на левите и десните.“

- Как реагира на въпроса ви кралят?
- Хуан Карлос ми разказа нещо потресаващо: „Водих разговор с едните и с другите и стигнахме до убеждението, че по-важно от левите и десните идеи е бъдещето на Испания. Искате ли да продължи войната между вас? Предлагам ви да обединим усилията си за възраждане на Испания. Те се съгласиха и ние подписахме декларация в замъка Монклоа (октомври 1977 г.) за възраждане на Испания. Всички впрегнаха честно сили за успеха на Испания.“ Слушах го с голямо внимание, а той продължи с още една случка - първата си среща с Долорес Ибарури (дългогодишен председател на комунистическата партия на Испания). „На един прием всички са се наредили и изведнъж гледам към мен идва Ибарури и ми прави поклон. Хванах я за ръцете и Ӝ казах: „Г-жо Ибарури, как може вие, комунистката, завърнала се от Москва, да правите поклон пред мен, изразителя на консервативните десни сили.“
Отговорът Ӝ бе: „Цял живот в моето съзнание на първо място освен политическите ми убеждения е била Испания. Правя поклон пред вас, защото вие сте институцията, която представлява моята Испания. А вие защо ме повдигнахте?“ - попита тя. „Защото вие сте герой, който цял живот е жертвал живота си за своята идея. Уважавам всеки човек, който не става предател на идеите си.“
Направо онемях след разказа на испанския крал.

- Г-н Междуречки, предстоят европейски избори. Намирате ли европейската тематика в разговорите и споровете между политиците ни?
- Европейската тематика я няма никъде. Отвсякъде се чуват препирни - този е виновен, оня е виновен, този е крал, онзи повече. Много уважавам „Преса“, който за кратко време се превърна в най-авторитетния български вестник, затова имам предложение към вас: създайте форум за европейска политика. Преди изборите дайте думата на видни наши интелектуалци, на умните хора сред нашата нация и да чуем тяхното мнение.

- Кои са големите въпроси?
- Първият въпрос е: Европа - сега накъде? И вторият: България в Европа каква роля да играе и накъде? Защо трябва да тичаме в Европейския съюз да гасим пожарите, подобни на Украйна, а да не ги предугаждаме и да се намесваме превантивно. Европа обаче е избрала чисто американския начин за решаване на вътрешнополитически проблеми на отделните страни. И той е право на силата, а не сила на правото. Това е пагубно.

- Какво имате предвид?
- Ние нямаме самочувствието, че сме суверенна държава, в която живеят свободни граждани. Тук разни посланици постоянно дават оценки на развитието на България и така нарушават международното право. Има две Виенски конвенции. Едната е от 1961 г. за консулското право, а втората е от 1963 г. за дипломатическите отношения. В тях категорично е казано, че акредитираните в дадена страна дипломати или представители на друга страна нямат право да се месят във вътрешните работи на страната на акредитация. Тези дипломати заслужават да бъдат извикани във външното министерство и да им се каже, че ако продължават в този дух, те ще бъдат обявени за персона нон грата.

- В държавата ври и кипи, но и във вашата партия БСП е същото - „ножовете“ пак са извадени. Първанов срещу Станишев - докога и защо?
- Преди да умре, баща ми казваше, че мъжът има четири основни слабости - жените, парите, алкохолът и властта. На нашата партия, а и на другите, най-много вреди властолюбието. Първанов беше човек, когото много уважавах. Но и него го порази тази слабост. АБВ можеше да се превърне в мозъчен тръст и да обедини интелекта на цялата ни нация. Да намери решения по важни национални въпроси и да ги предостави не само на БСП, но и на правителството. Така той щеше да остави дълбока следа в историческото развитие на България.

- А сега какво?
- Сега ще минат изборите и хората ще го забравят. За голяма част от левия електорат Първанов ще бъде ренегат. Ще го сложат до професорите Георги Близнашки и Александър Маринов, които бяха председатели на градската организация на БСП през 90-те, а днес са най-големите антикомунисти. За едно обаче бившият президент е прав: че ДПС извива ръцете на БСП, заплашвайки, че ще напусне коалицията. Прав е и че трябва да има коалиционно споразумение за управление между двете партии. Но защо е това сатанизиране на Станишев и на всичко, което той прави?

- Кажете, имате ли отговор на този въпрос?
- Пак се връщам на четвъртата мъжка слабост - властолюбието. Атакуват го несправедливо, защото искат да седнат на неговия стол. Станишев е високоинтелигентен мъж, работил съм с баща му Димитър в една стая - умен, благ и почтен човек. Сергей е наследил тези качества от него. Може би му липсва достатъчно решителност в някои моменти за ръководител от неговия ранг. Той стъпва върху тънък лед. Но в ПЕС не са глупци, за да му дадат да стане президент на партията им. А у нас, щом като е българин,  дайте да го оплюем.

- Смятате ли, че има полезни ходове, които да размърдат мъртвилото, в което се намира държавата ни?
- Убеден съм, че най-умните и мъдри българи са хората на духа - поети и писатели, историци, лекари, актьори. Защо те да не направят опит за заглаждане на някои остри действия на лявото или на дясното, или псевдолявото и псевдодясното. Имаме автори като Любо Левчев, Валери Петров, Антон Дончев. Защо никой не отиде при тях и да им поиска съвет? Ами академиците Светлин Русев, Георги Марков,  Благовест Сендов, проф. Андрей Пантев  - все хора, чиято мъдрост е необходима на България. Съвет на мъдреците ни трябва днес,  който да сложи човешките ценности пред всичко останало.

- Знаете, че веднага ще се намерят такива, които ще кажат -  тези са комунисти.
- Какви комунисти са те? Те са хуманисти! Представяте ли си тези хора да се обединят и наложат своите виждания, изхождайки от хуманизма. На кой обаче от политиците му стиска да направи това? Ако премиерът отправи молба към тях и свири сбор - елате да пием по едно кафе при мен, държавата ни се намира в окаяно положение, в духовен упадък. Дайте съвет! Дали пък няма да стане едно малко чудо, което чакаме от 25 години - светлината в тунела. Защо да не опитаме?

- Толкова говорим за единение, но нали виждате, че дори пред паметника на Левски не можем да го направим.
- Много съм мислил по въпроса и смятам, че на България Ӝ е абсолютно необходимо да има голям и красив паметник на хан Аспарух. Недоумявам как може в столицата да няма паметник на човека, който вкара България в Европа. Паметник на Аспарух ще ни обедини, ако започнем да събираме средства за построяването му. Идеята се подхваща от мнозина, но е все на парче. Предлагам на вашия вестник да открие трибуна по този въпрос, станете нейни носители.

- Къде е мястото на паметника на Аспарух?
- То може да бъде само едно, на мястото на мавзолея. Така ще се подредят на един булевард, в една културно-духовна ос паметникът на София, на Аспарух, на Стамболов, на Цар Освободител. Един паметник трябва да действа и възпитателно. Затова ни е нужен Аспарух, та като минат дечица, ученици, студенти и пр., да благоговеят пред фигурата на основоположника на българската държава.

- Оптимист или песимист сте за бъдещето на България след апокалиптичните прогнози напоследък?
- Аз съм непоправим оптимист и все още биткаджия, въпреки че съм с патерици и доста здравословно поразен. Никога не се предавам, на това ме е научил спортът. България все още има изход, но основната предпоставка за това е да изпълним написаното на централния вход на Народното събрание „Обединението прави силата“

(в. Преса, печатно издание, брой 62 (768 от 5 март 2014)