26344 | 6 март 2014 | 07:25

Интервю на Елена ЕНЧЕВА за правосъдието в епохата на интернет

Какво означава електронни доказателства, г-н Мейсън?
- Всичко, което е на компютър или на устройство, сравнимо с компютър. Например мобилните телефони, дигиталните устройства на колите, на самолетите, устройствата на банкоматите. В списъка, естествено, влиза и интернет.

- Как всичко това се превръща в доказателство за вина или невинност?
- В повечето държави по света все още се опитват да разберат какво представляват електронните доказателства. Като казвам повечето държави, имам предвид включително САЩ, Англия, Уелс. Когато студентите следват право, ги обучават какво представляват доказателствата, как се преценяват те и юристите са си изработили един академичен поглед към нещата.
Но това е поглед назад. Трябва да се научат да гледат напред, към бъдещето. Общо взето, с това се занимавахме и по време на моите лекции в България.

- Дайте пример за погледа в бъдещето.
- В Англия се гледаше дело, в което съпругът бе обвинен за убийството на съпругата си. Като доказателство по него бе включен и един sms: “Ще те убия“, изпратен от мъжа на жената. Това съобщение е било прието като доказателство от съда.

- Законът допуска ли го?
- Да. Делото се е развило по следния начин. Защитата е твърдяла, че обвинението не е успяло да докаже, че този sms е изпратен точно от този телефон и от този човек. Но при обжалването съдията е попитал: Добре, колко души живеят във Великобритания? Около 60 милиона. Колко от тях познават тази жена? Десет. Колко от тях биха искали да я убият? Един. Две неща стават ясни от това дело. От една страна, въпросът е кой би искал да убие тази жена и съответно да изпрати този sms и се стига до цитирания отговор. Другото важно нещо е, че това не е единственото доказателство за вината на съпруга.

- Значи електронното доказателство може да бъде допълващо, но в никакъв случай не и основно?
- Зависи от казуса. В повечето случаи ще е допълващо. Но има и дела, в които единствените доказателства ще са електронните. Ако примерно става дума за банкова измама и всичко се развива онлайн, няма как да има други доказателства.

Пред българските магистрати представих едно дело от Норвегия. Норвежец отива със семейството си в Рим, там му открадват банковата карта и теглят от нея пари. Когато уведомява банката, отговорът е: смятаме, че вие сте изтеглили парите, защото е вкаран правилният пин код и са изпълнени всички условия, както ние ги искаме. Тя разчита на софтуерната програма, с която работи цялата система, а няма очевидци или свидетели, които да разкажат какво всъщност се е случило. Затова другият вариант на банкерите е, че човекът си е написал пин кода на самата карта и пак е виновен за станалото. Той обаче е категоричен, че не е правил такова нещо.

Обраният се обръща към омбудсмана в Норвегия, който също смята, че банката е права и че човекът лъже. Тогава тръгва да съди банката, но и съдията се произнася в нейна полза с решението, че пострадалият е лъжец. Човекът обжалва. И през юни 2012 г., буквално дни преди делото му в апелативния съд, получава писмо от банката с извинение, че грешката е била тяхна. Ако това не беше станало, той щеше да носи клеймото лъжец, потвърдено от съда.

- Нали справедливостта накрая е възтържествувала?
- Невинаги става така. Ето ви пример от Англия. Дама имала онлайн банкиране и от сметката Ӝ са изтеглени 10 000 лири стерлинги, като банката казва: или вие сте ги изтеглили или вашият приятел. След известно време тя решава да съди банката, за да си възстанови парите.
Малко преди делото да влезе в съда, полицията в съвсем друга област на Англия във връзка със съвсем друго престъпление влиза със заповед за претърсване в жилище. Оказва се, че то е на служител на същата банка. В дома му откриват доказателства, че точно този служител е откраднал парите на жената - намерени са както електронни, така и веществени доказателства на хартия. От банката (тя е испанска, с клонове в Англия) се споразумяват с жената да Ӝ изплатят парите, но не поемат отговорността за кражбата.
Разговарях с полицая, участвал в претърсването на жилището, и той ми потвърди, че срещу този банков служител не е започвало никакво наказателно преследване.

- Защо? Нима няма престъпление?
- Разбира се, че има - става дума за кражба. Лично аз смятам, че банката не е била съгласна да се води процес срещу него.

- А къде е гледала прокуратурата - при наличие на достатъчно данни тя не е ли длъжна да започне разследване, независимо чий служител е заподозреният и дали неговата банка е съгласна да го разследват или не?
- В Англия полицията взема решението дали да се продължи с едно разследване и ако реши, изпраща преписката към прокуратурата. А това, което всички престъпници разбират много добре, е, че ако имаш свой човек сред банковите служители, получаваш и достъп до сметките на най-добрите клиенти и имаш възможност да ги източваш.

- Може ли контакти в социалната мрежа - Фейсбук, Туитър - да се използват по дела?
- Разбира се. Ако във Фейсбук някой е направил злепоставящи коментари за вас, успешно можете да го съдите за клевета както в наказателно, така и в гражданско дело.

- И това се приема от съда?
- Приема се.

- Електронни доказателства ползвани ли са срещу организираната престъпност?
- Много пъти. Буквално всеки ден властите в повечето европейски държави го правят. Спомням си произволно един случай на измама, която тръгваше от Румъния, парите се перяха в Италия и заминаваха за САЩ - т.е. бяха намесени три юрисдикции. Първият въпрос беше в коя от държавите ще се води наказателното преследване. Реши се с това да се заеме Италия. Но прокуратурите на трите страни си сътрудничеха много сериозно, обменяха доказателства за трансферите и делото приключи с присъди.

- Как се доказва автентичността на електронните данни?
- Това може да е много трудно. Ако става дума за документ, снимка или каквото и да е на компютър, по тях трябва да работи специалист криминалист, който да ги разгледа, анализира и да им придаде доказателствена тежест.

- И с електронните подписи ли е така?
- Удар в десятката! Занимавам се с темата от 2000 г. насам и искам да ви кажа, че много рядко се е случвало да има оспорване на електронен подпис. Но не е така с други дигитални данни. Ще дам пример с дело от Германия, с което съм запознат. Трима души купуват на търг три различни артикула от интернет сайт. Финалното условие за приключване на търга обаче е изпращане на имейл, че приемаш да купиш конкретната стока. Мисля, че в конкретния случай ставаше дума за автомобил и бижута. Подчертавам - това са абсолютно различни трима души, пазарували в различно време, т.е. помежду им няма нищо общо. Но се озовават в идентична ситуация - били заявили покупка на стоката. А и тримата твърдят, че не са изпратили обратния имейл, с който потвърждават покупката. Съдията се произнася, че те не са изпратили въпросните имейли. Моето предположение е, че се е намесил хакер, който е взел потребителското им име.

- Как се доказва това?
- Делото се е гледало в германски съд. Докладът, с който аз разполагам, не уточнява какви са били доказателствата. Но съдията ги е разгледал и се е произнесъл на тази основа. А и в различните европейски държави процесът протича по различен начин.

- Тогава има ли нужда от някаква нормативна уредба, от кодификация на електронните доказателства поне на ниво Европейски съюз?
- В момента текат обсъждания по въпроса както в ЕС, така и в ООН. Позициите са различни. Държавите, в които се прилага англосаксонското право - Англия, Уелс, САЩ твърдят, че няма нужда от кодификация и от повече регулация. Доста от другите страни в ЕС, практикуващи континенталното право, обаче биха искали да има регулация.

- А вие какво мислите?
- Технологиите се развиват далеч по-бързо от законодателството. Опасявам се, че докато се приеме някаква конвенция, технологиите вече ще са на съвсем друг етап.

- Става дума за уточняване на принципи, не на детайли.
- Тогава съм съгласен. Според мен ще е правилно, ако ООН или ЕС решат да има конвенция, в която да залегнат общи принципи.


(в. Преса, печатно издание, брой 63 (769 от 6 март 2014)