От 6 до 9 март в Истанбул, където е седалището на Вселенската патриаршия, се провежда събор на предстоятелите на поместните православни църкви. В него участва и българска делегация начело с патриарх Неофит. Срещата трябва да подготви „Свят и Велик събор на Православната църква“ - най-висшия форум в православния свят, какъвто не е имало от няколко века. Може да го свика само Вселенският патриарх и Вартоломей е амбициран да го стори догодина. Затова като пръв сред равни сега събира събратята си да уточнят окончателните теми, които ще дебатират на предстоящия Велик събор. А те засягат все актуални проблеми и православните трябва да им дадат съборен, т.е. единен отговор. Ще рече - позицията на всяка църква е важна.
Сред дискусионните теми са трансплантацията на органи и сурогатното майчинство; установяване на общ църковен календар, като се заличат различията на стария и новия стил. Ще се търси компромис и за православното сближение с другите християнски общности и най-вече с католиците.
Две от темите са особено важни за Българската православна църква (БПЦ). Едната се отнася до урегулиране на диптихите, т.е. старшинството на поместните църкви. Сега БПЦ заема последното осмо място сред патриаршиите, макар че като първородна църква - дъщеря на Вселенската патриаршия,й се полага да е пета. Великият събор ще дебатира и по процедурата за даване на църковна автокефалия (независимост). Това е хипотетична възможност БПЦ да получи неоспорим статус на църква майка, която да признае независимостта на все още непризнатата Македонска архиепископия.
Доколко нашата делегация в Истанбул е подготвена да отстоява интересите на Българската патриаршия, синодът мълчи. Не е ясно дали изобщо има позиция и по останалите теми?! Но вече бие на очи слабата подготовка на църквата ни в Истанбул.
В комисията, която тези дни изготви програмата на събора, всички църкви имаха авторитетни представители с висок ранг - действащи митрополити и архиепископи. Единствените с нисък ранг - eпископите - се оказаха пратеникът на Българската патриаршия и събратът му от малобройната Полска църква. Като резултат БПЦ бе отсвирена с червен картон. Неин представител не беше включен в работната група, която ще изготви заключителния документ на събора. Очевидно църквата ни нито буди доверие у посестримите си, нито ги респектира.
Само преди няколко месеца патриарх Вартоломей скастри БПЦ, че доброволно се маргинализира от процесите в православния свят. Бил е прав. Вероятно патриаршията ни няма да го опровергае и на истанбулския форум. Там отново ще е сред безмълвно слушащите. Което в духовния живот е качество, но в църковната дипломация е непростим недостатък.
(в. Преса, печатно издание, брой 63 (769 от 6 март 2014)