16301 | 8 март 2014 | 07:24

Тъй като по селата на набези е подложена главно земеделската продукция, програмата по трудоустрояването на 4000 души ще изисква финансиране

МВР и социалното министерство излязоха с гениална идея: битовата престъпност в малките населени места да се бори по... програмата за временна заетост. Така безработни ще бъдат наемани като охрана към местната власт и ще станат помощници на жандармерията в отдалечените райони. По предварителни изчисления като селски шерифи могат да бъдат наети около 4000 души.

Защо идеята е гениална?

Първо. Охранителната дейност в МВР е поверена на районни и младши районни полицейски инспектори, които не са достатъчно, за да покрият страната. Разчита се и на патрулните автомобили на Охранителната полиция, но те предпочитат да работят частно по линия на КАТ. Сегашните акции на жандармерията са временни и апашите само чакат жандармеристите да се приберат по поделенията.  В същото време кметовете са без правомощия и средства, затова няма как да назначат пъдари, особено в запустелите села.

Второ.  Проблемът с безработицата е не по-малко сложен. В началото на януари България се озова на шесто място в Европейския съюз - 424 000 българи (13,1% от трудоспособното население) са без работа. Въпреки че преди изборите БСП обеща да разкрие 250 000 работни места, безработицата отбелязва леко повишение, а младежката вече е достигнала 30 процента.

Трето.  През 2013 г. брутният ни вътрешен продукт се е увеличил едва с 0,9%. По данни на НСИ сме произвели стоки и услуги за 78,115 млрд. лв., или по 10 743 лв. на човек. Основната причина за слабото представяне на българската икономика е липсата на чуждестранни инвестиции, която се дължи на недоверие към бизнес климата у нас. Това прави битката с безработицата и ниските доходи изключително трудна.

На този мрачен фон
няма как да не забележим, че вихрещата се битова престъпност има и положителна страна. Като се разпределят безработните кой да краде и кой да пази от кражби срещу заплата, ще сложим точка на мизерията. Престъпността даже може да се окаже единственият сериозен инвеститор, ако идеята се доразработи. Примерно така:

Тъй като по селата на набези е подложена главно земеделската продукция, програмата по трудоустрояването на 4000 души ще изисква финансиране и от фонд „Земеделие“. Отделно наетите ще имат нужда от единно ръководство, координация и контрол. Не на последно място - и от методическо обучение. Това означава да се изгради генерална дирекция за селските шерифи плюс областни и регионални дирекции от поне хиляда чиновници. По този начин администрацията ще набъбне допълнително, а това винаги води до положителен ефект в усвояването на пари.
Впрочем подобна идея е осъществена още на 10 май 1880 г. На тази дата княз Александър Батенберг издава указ за обнародването на закон срещу бандитите, които ограбват търговците по пътищата.

Батенберг въвежда извънредно положение, отнемайки правомощията на вътрешния министър. Делегира ги на военния, като задължава „да му се подчиняват всичките военни и граждански власти, които имат отношение към разбойничеството“. Този закон обаче не върши работа, понеже не предвижда бонуси за селските „шерифи“. А и след Сръбско-българската война през 1885 г. из страната плъзват нови банди. Ето защо на 1 декември 1887 г. правителството на Стамболов прокарва Закон за изтребление на разбойничеството, който предвижда и образуването на потери, както и парични премии за всеки, заловил разбойник. В него пише:

„Чл. 2. За да се приеме някой за потераджия, освен условията, които се изискват за полицейски стражар, трябва: 1. Добре да е запознат с местността, дето върлуват разбойници; 2. Да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим.

Чл. 8. Ако някой потераджия осакатее или умре при изпълнение служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, съгласно закона за инвалидното съдържание от 25 ноемврий 1880 г. Забележка: Ако при изпълнение на служебни обязаности се повреди или убие конят на потераджията, стойността му се плаща от държавното съкровище.

Чл. 9. Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава, според важността на разбойника и степента на подвига, от 50 до 500 лв. награда, която се отпуща от Министъра на вътрешните дела.“

В средата на януари 2002 г. в качеството си на главен секретар на МВР Бойко Борисов подари на тогавашния главен прокурор Никола Филчев втория поред Закон за изтребление на разбойниците, писан от правителството на Александър Стамболийски през 1922 г. Тогава Борисов обясни, че го иска, „защото в България е пълно с разбойници“, а документът съдържал радикални решениясрещу престъпността.

„За разбойник се счита онзи, който по навик или занаят, сам или с други лица, извършва грабеж, насилие или убийство с цел ограбване.“ За изтребването на такива в помощ на полицията и жандармерията се създават потери от обикновени граждани.

Грижа на съответния околийски началник е да образува потерята и да й назначи водач. Населението пък се задължава да дава храна и подслон на потерята. Ако някой потераджия се скатае, отива в тъмничен затвор до една година. За добра служба, залавяне или убийство на разбойник се предвиждат големи награди.

Интересното е, че две години по-рано (1920 г.) пак е внесен закон, но той не проработил, тъй като потераджиите не били надлежно трудоустроени. В него било определено каква комисия трябва да разследва разбойниците, само не и заплащането на членовете й. Кметът, двамата общински съветници и двамата „известни като почетни и безпристрастни жители, предимно съседи на пострадавшия“ от набези не получавали и стотинка. Пукнат лев не вземал и секретарят на комисията - някой от местните учители, а „ако нема такъв, едно грамотно лице“.

По-лошото: с обезщетенията на вредите и загубите, причинени от кражби, грабежи, палежи, убийства и тежки телесни повреди, били натоварени жителите на населеното място, където е извършено престъплението - 10 000 лева за наследниците, 15 000 лв., ако убитият с цел грабеж е длъжностно лице, или 20 000 лв., ако е загинал от разбойническа ръка „при изпълнение на служебните си обязаности“.

Извършителите минавали някак по-тънко - изтърпявали наказанието си с работа, а при повторно деяние половината им лице било намазвано с трайна черна боя, за да ги разпознават, че са престъпници. Изводът се налага от само себе си: щом вадиш брадва срещу разбойниците, извади и портфейла си. Да разчиташ на доброволци, е лекомислено, освен ако те не са пряко заинтересовани като производителите на люцерна в плевенското село Коиловци, които натупаха петима френски парашутисти в средата на октомври 2012 г.

Припомням инцидента с цитат от сериозни международни издания, обобщени в бюлетин на БТА:
„В нощта на 15 срещу 16 октомври близо до село Коиловци край град Плевен петима френски военни са били нападнати от местни жители, тъй като са били помислени за роми крадци. Двама от тях са с леки наранявания от огнестрелни рани по краката, трети е със счупен нос. Инцидентът се е разиграл в нива с люцерна, която трима българи са пазели от набези...“

Ако беше изчакала три години, „Атака“ нямаше да стори глупостта да предложи законопроект за създаване на доброволни въоръжени отряди, които да помагат на МВР в борбата срещу престъпността. През 2009 г. обаче депутатът Десислав Чуколов, тогава зам.-председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, лансира народното опълчение с обяснението, че подобни формирования подпомагали работата на полицията, пожарната и спешните медицински екипи „в Германия, Франция, Белгия, Великобритания, а също и в САЩ“. Работели, с други думи, pro bono. Преведено на български - безплатно. „За тоя, дето духа“ звучи неприлично, така че няма и да го споменавам...

Все още ми е непонятно как двете министерства си представят осъществяването на идеята, но в едно съм сигурна - ако не друго, ще осигурят временна заетост на правозащитните неправителствени организации, които веднага ще се хванат за пределите на неизбежната отбрана. То така или иначе държавата отдавна е абдикирала от задълженията си, поне някой да спечели от пълната й капитулация... 

(в. Преса, печатно издание, брой 65 (771 от 8 март 2014)