15194 | 8 март 2014 | 10:00

Любовен SMS всеки ден дава кураж на водещата преди ефир

-Гала, 10 години в ефир, а сякаш никой не знае защо предаването се нарича „На кафе“?

Гала - 10 години в ефир.

- Измислихме го заедно с екипа. За светско предаване, каквото щяхме да правим, ни трябваше нещо позитивно и кратко. Решихме, че на кафе излиза всеки българин и изразът се е превърнал в нарицателно за среща с приятели. Искахме „На кафе“ да бъде приятел от екрана и да разчупи ледовете на строгите тв водещи. Най малкото дотогава никой не излизаше в ефир със сандали през зимата или с официални тоалети в ярки цветове, а аз бях така всеки ден. Сега едва ли правят впечатление моите дрехи, защото подобен стил вече се среща често на екрана.

- Отстрани изглежда толкова лесно: хубави дрехи, приятни разговори, светски блясък. Толкова е хубаво да те дават по телевизора, че всяко второ момиче мечтае да стане тв водеща.

- Ако си го представят като: ще ме показват на екран, ще е забавно и ще съм известна - много грешат. Да си в ефир, преди всичко е отговорност и дисциплина. Аз се готвя всяка вечер като за изпит. Изпращат ми сценария към 19 часа и буквално заспивам с него. Не мога да го прехвърля ей така за десетина минути и да разчитам гостите ми да са разговорливи и да направят шоуто. Сериозно се опитвам да вникна в темите, за да мога да импровизирам и да задавам адекватни въпроси. Нямам аутокю (екран, на който текстът тече в новините и в много други предавания - б.р.) и трябва да съм максимално подготвена. Сутрин ставам в 5,30 часа. Преглеждам отново сценария, вземам душ, събуждам дъщеря си, правя Ӝ закуска и тръгвам към студиото в Нови хан, за да съм там в осем часа за грим и прическа. Всеки ден имам вълнението и притеснението, излизайки на екран. За всички тези години не ми се е случвало да не ми пука и да ми е все едно, но и… да не искам да ми се случва. Така че според мен, за да си добър тв водещ, трябва да си с изключителна дисциплина, отговорност към екипа и любопитство към госта.

- Има ли нещо, което никога не би попитала твой гост?

- Трудно ми е с дълбоко личните въпроси. Но пък знам, че на хората им е интересно точно това.

- При положение че, от една страна, си водещ, задаващ въпроси, от друга - светска личност, с вперени в нея очи, смяташ ли, че известните трябва да крият личния си живот?

- Все ми се иска, ако хората ме харесват, да е, защото съм добра водеща. Но пък щом си станал популярен, си се обрекъл на показност. Аз никога не съм живяла със самочувствието, че личният ми живот е за пример, за да го развявам като байрак, макар че си давам сметка за любопитството към него. Опитвам да „отварям вратата“, но колко…

- Дотолкова, че преди време в „На кафе“ открито заяви: „Да, влюбена съм и мъжът се казва Стефан.“ Защо направи подобно признание?

- Защото ме накараха (смее се). Връзката ми беше факт и започнаха спекулациите около нея. Тогава екипът ми реши, че дължа истината на моите зрители.

- Вие се запознавате, след като Стефан пуска грешен есемес до твоя номер. Телефонна любов! Продължавате ли да си пишете влюбени съобщения?

- Да! Всяка сутрин преди ефир той ми праща някакво пожелание, нещо наше си, нещо миличко…

- Какво беше последното, което ти написа? Е, може и да излъжеш.

- Няма! (Скача от мястото си и отива да вземе телефона.) Ето, тази сутрин три минути преди старта на предаването е написал: „Обичам те“… Вчера по време на ефир: „Много си сладичка“…

- Заедно сте вече почти осем години. Няма ли да се жените?

- Не съм кой знае какъв фен на брака. Но тъй като съм вярваща, единственото ми угризение е, че по някакъв начин живея в грях. Може би, ако имаше църковен брак без граждански, едва ли щях да се замисля. Сигурно щях­ме да го направим.

Тв водещата по време на предаването „Имаш поща“.

- А дете? Миналата седмица в предаването Петко и Яна ти пожелаха момченце. В разговор с Камелия от старите издания на „На кафе“, които излъчвате, признаваш, че мечтаеш за три деца.

- Винаги съм го искала, но все не е бил моментът. Отлагала съм го за после и в крайна сметка виждам, че „после“ е дошло отдавна и вече е късно. Без да съм вманиачена, наистина винаги съм искала повече деца, но май изпуснах времето. Все пак да не се заричам, защото виждаме примери, че може да се случи и на по-късни години.

- И след като всеки ден си в ефир, зрителите ще следят бременността ти в реално време. Би било любопитно риалити.

- То, ако се случи, съм сигурна, че при мен точно така ще стане (смее се). Май всичко съм показвала на екран: дома си, гардероба си, приятелите си, личния си живот. Дали остана нещо скрито?! Сексът, може би.

- При твоя натоварен график и за това ли ти остава време? Учудващо е дори как Стефан те търпи все още.

- Може и да не ме търпи. Той е мъж. Може само ей така да си ги пише тези влюбени есемеси (усмихва се). Сериозно, аз обичам да съм си вкъщи. Харесва ми да създавам уют. Петък например ми е любим ден, защото следобедът ми е свободен и не се готвя за предаване. Обожавам тогава да отида да си купя някакви хубави неща, които после да приготвя; да направя вечеря; с детето да подредим хубава маса…

- А Мари как приема Стефан?

- Когато се запознахме с него, тя беше на 9 години, сега е на 16. Опознаха се постепенно. В началото й се искаше, естествено, баща й да е до мен, макар че Стефан не дойде веднага вкъщи. Първо Мари свикна, че въобще го има в живота ни. После много леко се сближиха, без да я натиска и да я печели на всяка цена. Някак си откриха път един към друг. Тя го намира за много забавен и го смята повече за приятел, а не за родител. Много го обича.

Гала и Стефан в Дубай...	... и селфи с Мари

- Веднъж ти сподели, че заради всекидневното предаване никога не си изпращала Мари на първия учебен ден. Чувстваш ли още вината на „работещата майка“?

- Според мен е така с всеки ангажиран родител. В началото най-много ми тежеше, че детето расте, а аз не съм до него и пропускам толкова важни и хубави моменти. Тогава Мадлен Алгафари ми каза да не страдам, тъй като не е важно количеството, а качеството на времето, прекарано с детето. То не просто цял ден да се търкаля около теб, а когато сте заедно, да вършите нещо ваше си, нещо съкровено, което и двамата ще помните… Това са онези моменти, които в последния миг ще минат в лентата пред очите ти.

Мари е много мило, много деликатно момиче. Даже понякога повече, отколкото ми се иска. Нямам проблеми нито с пубертета, нито с поведението Ӝ, с нищо, свързано с нея. Всичко си казваме. Сега мечтае да стане кинопродуцент, а аз Ӝ го пожелавам. И тя ми пише хубави есемеси. Ето например: „Обичам те! Ползотворен и приятен ден, лек и много успешен и най-вече много, много, много: обичам те.“

- Явно си обгърната с обич. Дори преди нашия разговор хора от екипа ме „посъветваха“ да напиша хубаво интервю, защото си страхотен човек. Но как се справяш с онези, които все пак не те харесват?

- Отдавна съм се оперирала от синдрома, че трябва да ме харесват всички. Макар че и до ден днешен, ако усетя, че някой е негативно настроен, се потискам. Събуждат се в мен едни пориви да се доказвам, да му се харесам на този човек, да разбера защо не ме одобрява. Което е глупаво, разбира се, но се радвам, че екипът ми ме обича, а и аз тях също.

- А как се справяш с хората, които прекалено много те харесват, с натрапчивите почитатели или неприличните предложения?

- Ох, нито съм най-хубавата, нито най-умната. Ако приемем, че съм симпатична, може би е имало понякога по-специално отношение, но определено на мен нещата не ми се случват по най-лесния начин и само защото съм красива. И до ден днешен съм много несигурна в себе си. Винаги се съмнявам - добра ли съм, справям ли се. Не съм разчитала на това, че съм сексапилна и не се виждам с такива очи. А и никога не съм била изкушена от така наречените неприлични предложения, но съм ги имала. И то от известни мъже в България с пари. Получавала съм и професионални оферти, свързани наистина с доста добри пари, и то по времето, когато не съм имала много работа. И тях не съм приемала просто защото не съм се виждала там. Обичам тази си работа с този си екип и не се изкушавам лесно.

Гала и Пейо в екранна любов.

- А какво правеше, когато беше разделена с екипа и „На кафе“ не беше на екран?

- Умирах от ужас. Все съм си мечтала да имам време да почивам, да се виждам с приятели, да мързелувам, да бездействам, ако щеш, макар че непрекъснато вменявам на дъщеря си как не трябва да губи и секунда от времето си, защото нещото, което никога не може да се купи в този живот, е още време и връщане на мига… Тогава доста време пропилях в „нищоправене“ и се притеснявах, че нямам работа, че съм безполезна. Така и не се научих да си почивам като хората. Не мога да медитирам или да отивам сред природата, за да чистя съзнанието си. Дори когато ми е спокойно и всичко ми е наред, пак в главата ми препускат хиляди мисли: утре какво ще стане; ами ако не стане; връщам се назад; отивам напред; мисля за историите, разказани в предаването. Такъв човек съм и не мога да се отърва от това.

- Какво си пожелаваш за следващите 10 години?

- Да са живи и здрави хората, които обичам. Да ги виждам усмихнати и щастливи. И не просто на всяка цена да го има предаването, а да е успешно, да се развива, да сме интересни за зрителите, да сме непознати, да отговаряме на техните желания.

- Конкуренцията?

- Нито ме мотивира, нито ме плаши. Не я забелязвам, но е хубаво да я има. 

(в. Преса, печатно издание, брой 65 (771 от 8 март 2014)