23548 | 10 март 2014 | 06:38

Интервю на Мариела БАЛЕВА за ситуацията в Украйна и целите на участниците в конфликта

- Това беше логично развитие на процеса. Сериозният политически натиск, на който беше подложена Русия, както и некоординираните и неадекватни действия на новата власт в Украйна доведоха до тази ситуация. Властта в Киев няма да признае референдума на 16 март, още повече че и.д. президент на Украйна Турчинов го обяви за нелегитимен. Това обаче няма голямо значение, тъй като новите управляващи нямат военния ресурс, а вече и пълната подкрепа на Вашингтон.

Как да тълкуваме изявлението на президента Обама за директен диалог между Киев и Москва?

- Може да се приеме като сигнал за прехвърляне на отговорността за създалата се ситуация вече в рамките на двустранния диалог Украйна-Русия. Не трябва да се забравя, че Украйна не е интересна за света, ако е разединена. Не е интересна и за САЩ. А покрай Крим и Източна Украйна много бързо ще се ориентира към Русия, защото те нямат варианти, ако хаосът в Киев продължи, както и екстремистките настроения и поведение на новата власт. Успоредно те не могат да съществуват, въпреки че са икономически силни. Населението там през последните 2-3 века реално е част от Русия, от времето на Руската империя, на Съветския съюз. Западна Украйна е ахилесовата пета, в която съзнателно бяха ескалирани радикалните процеси. Ако се стигне до някакво разединение или федерализация, губещата е Западна Украйна. Нея никой не я иска.

От Брюксел не закъсняха с реакция, като обявиха, че ще подпишат ратификацията за асоцииране на Украйна съм ЕС още преди изборите. Това показване на мускули спрямо Русия ли е?

- Политическите декларация или изявления на европейските институции едва ли имат вече значение, след като Вашингтон се произнесе за директен диалог Москва-Киев. Проблемът е Москва кои ще признае за легитимни представители на властта, за да преговаря с тях.

Готова ли е Украйна за своя стратегически избор? Във Върховната рада хората на Тимошенко дори внесоха законопроект за влизане на страната в НАТО.
- Украйна е поле на стратегическо противоборство и тя едва ли е в ситуацията да избира. Стратегическият избор автоматично е свързан с целта да се избира между евроинтеграцията и Русия и дори доста се спекулира с термина Евразийски съюз. Това за мен обаче е несериозно. Проблемът по-скоро е друг - доколко и как тези, които се борят за влияние на тази територия, първо, ще се споразумеят, и второ, ще стигнат до някакъв дългосрочен консенсус.

Знаем ли кой управлява сега Украйна?
- В момента според мен това е най-силно пазената тайна. Западна Украйна се характеризира с предсказуем екстремизъм, не говоря за населението, а за това, че оттам идват националистите, неонацистите или голяма част от т. нар. Десен сектор*.
В Източна Украйна и Крим има една обединяваща и консолидираща идея - да запазят своя етнос и език, но и да не бъдат подлагани на икономически и политически натиск и преследвания. В Крим се правят опити за придвижване на групи от Киев, които да саботират и да окупират правителствени сгради с идеята да повторят киевския сценарий. Това обаче няма как да се случи.

Гледахте ли клипа от You Tube, в който разговарят двама външни министри - на ЕС Катрин Аштън и на Естония Урмас Пает? Думите на естонеца са, че снайперистите на Майдана са наети от опозицията и че почеркът и куршумите са били едни и същи.
- От 2008 г. европейската бюрокрация, а и великите сили не разбраха, че постове като външен министър на ЕС, като зам. държавен секретар на САЩ - визирам Виктория Нюланд, трябва да се заемат от професионалисти. Аштън изобщо не реагира адекватно, а Виктория Нюланд отиде в Киев и раздаваше пирожки на Майдана. Всички се чудеха какво прави там, след което изруга евробюрократите. Това са случайни хора, пратени да решават много сложни и динамични ситуации, изпълнени с история и многопластова стратегия.

ЕС не може да не разбира за какво става дума в Украйна, какви са хората, раздаватщи правосъдие там. Може би целта им е друга?
- ЕС е своеобразна трансмисия на САЩ в битката срещу Украйна. САЩ и Русия водят стратегическо противоборство за самия Черноморски регион. Сега няма крайбрежна черноморска държава, която да не е с висока степен на политическа нестабилност. Ако приемем, че Турция, България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия са крайбрежните черноморски държави, това означава, че Украйна е точката на стратегическото противоборство между САЩ и Русия. ЕС участваше в играта като слон в стъкларски магазин.

За Русия ли е по-важна Украйна, или за Европейския съюз и САЩ?
- На ЕС и САЩ не им трябва Украйна. Украйна съзнателно е оставена да бъде безсилна и зависима от външни сили. Тази държава обаче има много природни ресурси, но тя винаги е граница на нещо. Всяко гранично пространство не е стабилно. А тези, които са в постсъветското пространство, съзнателно се дестабилизират. Не трябва да забравяме, че Украйна, първо, е част от него. Второ, тя има много тесни дългогодишни връзки на база етнос, религия и история с Русия. Една колежка удачно използва термина, че в момента Украйна за Русия е както Македония за България.

Подцениха ли западните сили Русия? Русия всъщност вече не е онази слаба държава, която беше в началото на 90-те години.
- Става дума не за подценяване, а за сценарий, който мога да сравня с този от 2008 г. Тогава започна олимпиадата в Пекин, а Грузия нападна Южна Осетия. Русия се намеси силово, но там ситуацията беше коренно различна. Южна Осетия, 90% от чието население са с руски паспорти, поиска подкрепата от Северна Осетия, която пък е субект от руската федерация. Тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили беше подведен от администрацията на Буш и започна войната с идеята, че САЩ ще го подкрепят в битката за териториалния интегритет на Грузия. Вашингтон обаче не му каза, че ще застане зад него във войната срещу Русия.

В Украйна какво се получи, сравнявайки нещата с Грузия през 2008-а?
- Тук има сходна ситуация, в която новата власт в Киев също остава сама в „диалога“ с Москва. САЩ отново подведоха опозицията, за която Виктория Нюланд официално се похвали, че САЩ са платили $5 млрд. за случващото се в Украйна. Склонна съм да мисля, че ако приемем майданската опозиция като самостоятелен субект, ролята на Саакашвили тук играе ЕС. И той според мен беше подведен от САЩ. Да не забравяме, че там много активна роля играе Полша, но не толкова официалната й власт, колкото крайната опозиция в лицето на експремиера Качински.

Възможен ли е вариант за разделение на Украйна, за използване на военна сила?
- Никой не желае разделена Украйна. Русия винаги ще иска следното: Крим да не бъде пипан. Да не се променя статуквото по отношение на руския Черноморски флот и тъй като в момента заиграването беше много сериозно, Русия даде отново да се разбере, че не е желателно да й нарушават спокойствието в Северното Черноморие.

Война ще има ли? Какво не бива да бъде елиминирано в ситуацията сега?
- Първо, война няма да има. Не бива да се забравя, че Русия постигна това, което й беше необходимо. Китай обаче е много ядосан, че в момента новата власт разруши всичките инвестиционни планове, които беше договорил с президента Янукович. Той неслучайно поиска от САЩ да му върнат в златни кюлчета тези над 70% от държавния дълг, който Китай изкупи. Вторият субект, който решава въпроса за Русия в Черноморския регион, е Турция. Един турски посланик преди няколко дни каза, че в Турция се разиграва украинският сценарий. След което Турция затвори проливите за всички кораби, а пусна само два на балтийския флот на Русия.

Да видим каква е ролята на България в случая - външният министър Кристиан Вигенин изненадващо се оказа тези дни в Киев. Грешка ли бе това посещение?
- Ние имаме ограничен суверенитет като държава от ЕС, но имаме и своя политика. Съмнявам се премиерът Орешарски да не е съгласувал посещението на Вигенин с Брюксел. Това посещение на Вигенин не беше грешка, дори смятам, че бе добро решение. Той се е върнал с информация оттам и с лични впечатления, които се надявам да са полезни.

Вицепремиерът Йовчев посочи риска от радиация като опасност за нас. Възможни ли са диверсии срещу 4-те ядрени централи в Украйна?
- Когато става въпрос за ситуация като тази в Украйна, всичко е възможно. Вече излезе информация, че 300 американски войници с големи раници са кацнали някъде на летище край Киев и са тръгнали в неизвестна посока. Навярно ще има диверсии, но съм склонна да мисля, че ако това се направи, ще е в резултат или по решение на някой от лудите глави, по-вероятно на „ястребите“ във Вашингтон, отколкото във Варшава. След Чернобил се надявам всички там да са наясно, че има ли заплаха, това означава да гръмне цяла Европа. През 1986-а реакторите в Украйна и около нея бяха малко на брой. Но евентуална диверсия днес би предизвикала опасна верижна реакция.

Каква трябва да бъде позицията на България спрямо Украйна, като членове на ЕС възможностите ни са ограничени?
- Ако България трябва да има позиция, тя по-скоро трябва да е съсредоточена върху защита на българското малцинство в Украйна. Включването ни във всякакви други самостоятелни, солови акции крие в себе си неизвестност и е опасно. А като черноморска държава нямаме никакъв интерес да влизаме в остра конфронтация с Украйна или с Русия.

(в. Преса, печатно издание, брой 67 (773 от 10 март 2014)