Кое е най-умното нещо на света? Това е на българина вторият акъл - хитрите решения, които му хрумват, след като е изял торбата със сол и тоягите, а накрая си е платил и жълтиците.
Точно по тази схема след три първи копки за АЕЦ „Белене“ през последните три десетилетия сега се търси четвъртият акъл на българина. Всякакви варианти вече са изпробвани: 100% държавна собственост, 51% - държавна, 49% - чуждестранен инвеститор, 100% западен инвеститор, раздробяване на частния пакет, възможности за обратно изкупуване на акциите на централата от държавна компания, идеи за пускане на акции от АЕЦ „Белене“ на борсата, така че всеки да може да си купи. Но решение, което да ни пасне като пантофката на Пепеляшка, още не се е намерило.
Защо?
Защото държавата, управляващата партия, правителството не знаят какво искат от АЕЦ „Белене“, за какво им е на тях и на страната. Веднага след парламентарните избори през 2009 г. проектът вършеше работа на ГЕРБ, за да обвинява тройната коалиция в лошо управление и пилеене на народни пари. Отстрани погледнато, това не изглежда симпатично, но е обичайна практика при политиците в държави с развити демократични практики. Проблемът е, че след като АЕЦ „Белене“ беше използвана като гьол, правителството в продължение на три години не можа да открие друга роля на този проект в настоящето и в бъдещето на страната.
Близо един мандат време обществото няма отговор на основния въпрос:
Печеливш проект ли е
„Белене“? Ако да, най-логично е той да бъде държавна собственост, за да може българското общество да получи максимална полза от него. Ако не, по-добре да не се прави нито като държавен, нито като частен проект, защото ще стане като с „Кремиковци“. Споменатите три години време стигнаха само за това мегакомпанията Български енергиен холдинг да си вземе консултант - HSBC, който да направи едно проучване до средата и преди да има крайни резултати, то да бъде засекретено. На сайта на икономическото министерство се появи само една презентация, като дори името на файла беше на друга АЕЦ, а не на „Белене“. Работата на HSBC остана недовършена, тъй като според представители на консултанта компанията не е получила необходимите данни по проекта от БЕХ. Изводът е, че ако държавата не знае за какво да използва „Белене“, централата няма как да стане печеливша.
Така се обясняват и огромните разминавания в прогнозата за цената на Втора атомна. Единствената подписана досега стойност е 3,997 млрд. евро за два 1000-мегаватови блока „под ключ“ с изграждане и пускане в експлоатация от руската „Атомстройекспорт“. Предвидена е, но без да е договорена, ескалация на цената през годините. С включване на максималната ескалация руската страна даде крайна стойност близо 6,3 млрд. евро. Ако сега проектът се реализира като 100% частен, той ще струва 8 млрд. евро, пресметна бизнесменът Богомил Манчев, консултант на американския кандидат за „Белене“ - „Глобал пауър консорциум“. Правителството, четейки тайния доклад на HSBC, сочи стойност 10 млрд. евро.
При разминаване на оценките с 25%
очевидно някой много се е объркал. А без точни сметки няма как да се направи атомна електроцентрала, която би била най-големият инфраструктурен обект в страната за много години напред.
Източници, близки до правителството, сега споделят: „Най-голямата ни грешка беше, че не прекратихме АЕЦ „Белене“ още през есента на 2009 г.“ Няма проект, няма проблем, мислят си те, макар че арбитражният иск на „Атомстройекспорт“ срещу НЕК за 1 млрд. евро сега ги опровергава.
Всъщност най-голямата грешка на правителството за АЕЦ „Белене“ беше, че мислеше за нея краткосрочно: „Откъде ще вземем парите?“, а не дългосрочно: „Изгодно ли ни е?“ Защото финансиране всъщност се предлагаше - и от западни банки, и от руската страна, включително по схеми без държавни гаранции.
Печалбата. Поначало въпреки ядрения риск атомните електроцентрали съществуват, защото са изгодни. Те произвеждат електроенергия с относително ниска себестойност. Затова в страни като Франция, където АЕЦ осигуряват над 70% от националното потребление, токът е значително по-евтин, отколкото в Италия или в Австрия, които нямат собствени ядрени мощности. Доказателство е и АЕЦ „Козлодуй“, чиято изкупна цена е най-ниската у нас - 4,5 ст. за киловатчас, при 6,2 ст./квтч за най-евтиния ток от ТЕЦ. Пропастта ще се увеличава още от догодина, когато ще трябва да плащаме
екотакса и за всеки тон въглероден диоксид от ТЕЦ-овете
В средносрочен план - до 7 години, държавата може да получи два ядрени енергоблока като инструмент за влияние върху цените на пазара на ток в България и в региона.
Консорциумът „Глобал пауър“ пресметнал 1 млрд. евро годишна печалба. Ако човек разполага с изходните данни, които не са тайна за НЕК, БЕХ и правителството, лесно може да провери това изчисление. А ако няма грешка, изводът е само един: най-добре ще е тези пари да остават като дивидент за държавата - за пенсии, за здравеопазване, образование, за заплащане на полицаи и военни и т.н. Впрочем без значение какво показват сметките, те най-после трябва да бъдат направени и оповестени. В противен случай електоратът ще живее насляпо по темата и нищо чудно да го водят за носа, докато харчат парите му.
Съмненията около тайните участници в консорциума „Глобал пауър“ поставиха пред правителството много остър въпрос: „Ако проектът бъде 100% частен, как ще гарантирате, че в АЕЦ няма да влязат съмнителни собственици, дори терористи?“ Да, спецслужбите ще направят своите проверки. Но това достатъчна гаранция ли е? Не е, когато става дума за два ядрени реактора, които някои могат да привидят като две атомни бомби. Неслучайно и това правителство се придържаше към модела държавата да бъде мажоритарен собственик с решаващ глас.
При готов и одобрен проект първият блок на АЕЦ „Белене“ ще бъде изграден за 59 месеца, тоест за 5 години, а вторият - половин година по-късно. Тези срокове разкриват основния проблем пред проекта. Три поредни правителства трябва да са убедени в необходимостта и изгодността на този мегапроект, за да не го спрат някъде в процеса на изпълнение, както вече два пъти се е случвало. Поначало навсякъде по света политическият риск за атомните електроцентрали е несравнимо по-висок, отколкото за другите енергийни или инфраструктурни обекти. Точно затова има смисъл от провеждането на референдума, за който БСП събра над 500 хил. подписа.
Допитването до народа като суверен ще бъде полезно и за властите срещу евентуални опити на Великите сили да се намесват в наши национални решения. Животът ни и без това е пълен с конспиративни теории. Например, че симпатичният посланик Джеймс Уорлик прокарвал стратегията американският производител на АЕЦ „Уестингхауз“ да получи площадката на „Белене“, докато наследничката му ще смени курса и ще се застъпи за американски собственик на произведена в Русия „Белене“. Великите сили затова са велики - защото във всеки момент знаят какви са интересите им, търсят най-добрия вариант да ги защитят.
А ние? Ние честваме Съединението и Независимостта, които станали със собствени национални сили благодарение на народния подем и далновидния в ония времена политически елит. Но най-важното са ни 4-те почивни дни заради тях.