31192 | 11 март 2014 | 06:42

Интервю на Елена ЕНЧЕВА с Катя МАТЕВА, директор на дирекция „Българско гражданство“ за „новите“ българи, които не остават тук

Ще има ли някакви промени в процедурата за даване на българско гражданство заради ситуацията в Украйна, г-жо Матева? Обмисля ли се например хората с български произход оттам приоритетно да получат гражданство?
- Тези решения не се вземат в Министерството на правосъдието. Но искам да подчертая, че и в момента Законът за чужденците предвижда на лица от български произход да се предоставя право на постоянно пребиваване.

Така че няма никакъв проблем, ако наши сънародници, които живеят в Украйна и желаят да се установят в България, почти веднага, без никакви пречки да получат статут на постоянно пребиваване. Този статут им дава всички права, които имат българските граждани, с изключение на правото да гласуват и да работят в МВР, в Министерството на отбраната и в други силови институции. Според мен в случая това е добрият ход за сънародниците ни от Украйна.

 И междувременно да кандидатстват за българско гражданство?
- Ако желаят. Защото трябва да се знае, че Украйна не допуска двойно гражданство и при придобиване на българското те биха загубили украинското си. Което пък оттам насетне би могло да повлече и последици, свързани с тяхното имущество в Украйна. Но във всички случаи е въпрос на лично решение.

На ден по колко молби за българско гражданство получавате?
- Подавани са и по 200 молби на ден. Но интервюта се провеждат с около 70 кандидати дневно (то е задължително, за да стартира процедурата за придобиване на гражданство - б.р.), защото такива са възможностите и административният капацитет, с който разполага дирекцията.

Числото е впечатляващо. Не приключи ли вече напливът от желаещи да станат българи заради членството ни в Европейския съюз - оттогава минаха 7 години?
- Напротив, интересът към българското гражданство се увеличава. Първоначално той беше провокиран от това, че от 2010 г. значително се съкратиха сроковете, в които се разглеждат молбите.

В най-масовия случай - с кандидатите от български произход, срокът за разглеждане е 12 месеца. Това се оказа силен мотив и броят им нарасна лавинообразно. Обяснимо е - преди молбите се разглеждаха за период между 4 и 7 години и кандидатът не знаеше кога ще дойде неговият ред. Тромавата и продължителна процедура демотивираше хората. След 2010 г. тенденцията се обърна.

Само за пример ще посоча, че през 2009 г. имахме 5000 молби за гражданство общо. През 2010 г. те станаха 6300, през 2011 г. вече бяха 11 500, през 2012 г. - 15 000, а през 2013 г. - 17 500. Ако темпото на растеж се запази, предполагам, че тази година можем да достигнем и 25 000 молби.

Числата са за всички подадени молби, не само по произход?
- Молбите на лицата от български произход са над 90% от всички.

Както върви, ще станем първа по население държава на Балканския полуостров!
- Да видим. Единственото правомощие на Министерството на правосъдието е да изпълнява Закона за българското гражданство и заложените в него политики. А дирекция „Българско гражданство“ администрира целия процес по натурализация на лицата, които не са родени като български граждани, но има законово основание да кандидатстват за придобиване на гражданство - било заради произход, било защото отдавна са се установили у нас. Кандидатстването е тяхно право, но държавата няма задължение да предостави гражданство на всеки желаещ.

Върховната административна прокуратура излезе с остро становище за удостоверенията, издавани от Държавната агенция за българите в чужбина без никакви данни за българи в рода. Вие проверявате ли тези удостоверения и как отсявате истинските от фалшивите?
- Ние не можем да откажем образуване на производство за придобиване на българско гражданство, ако кандидатите представят всички необходими документи. След изменението в закона от 2010 г. се предвиди, че всички, които кандидатстват на основание българския си произход, трябва да докажат това обстоятелство само и единствено с удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Законодателят е поставил като допълнително условие към агенцията да мотивира издадените удостоверения, т.е. да посочи въз основа на кои данни е стигнала до извода, че конкретното лице е от български произход.

Дори в случаите, в които кандидатът има запис в акта си за раждане за възходящ българин (родител, баба, дядо, прадеди - б.р.), каквото е изискването на закона, те задължително трябва да се снабдят и с удостоверение от ДАБЧ.

Ние сме силно притеснени от констатацията на прокуратурата, че са издавани удостоверения, без да са съобразени законовите изисквания. И Министерството на правосъдието прави всичко възможно да се ограничи приемът на лица, за които има съмнения, че са от български произход.

Как го правите?
- Когато по преписката няма данни точно кой от възходящите (родител, баба, дядо, прадеди) на конкретния кандидат е българин, Съветът по гражданството изважда преписката за допълнителна проверка. И изиск­ва от ДАБЧ да предостави документацията, въз основа на която тя е издала удостоверението.

И ако не получите тези документи?
- Надяваме се, че ще бъдат предоставени. По десетина протокола от ДАБЧ вече изпратиха исканите материали и там, където имаше данни за възходящ българин, преписките вече са разгледани и хората са получили българско гражданство.

Имаше ли случаи, в които тези данни не са били налице?
- Имаше.

И какво направи Съветът по гражданството?
- Засега тези преписки са висящи, по тях няма постановен отказ. Това, което ние сме направили в полза на кандидатите, беше да им дадем възможност сами да предоставят в Министерството на правосъдието документи, от които да е видно, че имат възходящ българин.

И ако това не се случи?
- Преписките отново ще бъдат разгледани от Съвета по гражданството и с гласуване ще се определи изходът.
Искам да подчертая, че в съвета заседават десет души от девет ведомства. Министерството на правосъдието има само двама - зам.-министърът, който председателства съвета, и още един представител. Тези два гласа очевидно няма как да предопределят крайния резултат - решенията се вземат с мнозинство от две трети. Така че решенията за гражданството не зависят от Министерството на правосъдието, а от гласуването на всички членове на съвета.

Как ще коментирате обвиненията, че създавате изкуствени пречки пред кандидатите от Македония, за което имаше и протести?
- Хората може би имат право да протестират - те са се снабдили с удостоверения от ДАБЧ. И нямат никаква вина, че в агенцията са ги издавали, без да се спазят изискванията на закона.
В същото време не може да се допуска придобиване на гражданство въз основа на незаконосъобразно издаден документ. Върховенството на закона е основен принцип на демокрацията и няма място за размисъл дали да се спазва законът, или да се благослови една административна (порочна) практика.

Агенцията за българите в чужбина е самостоятелна или...
- Тя е на пряко подчинение на Министерския съвет.

От кои държави най-вече са желаещите да получат гражданство?
- Традиционно най-много са кандидатите, граждани на Република Македония. Следват желаещите от Република Молдова, после е Украйна и след нея - Албания. Прави ми впечатление, че много малка част от кандидатите имат разрешение за постоянно пребиваване в България, преди да подадат документи.

Т.е. те не са дали знак, че имат намерение да се установят да живеят тук?
- Вероятно си живеят в Македония, в Албания, в Сърбия и преценяват, че биха желали да получат българско гражданство.

Защо?
- По време на интервютата масово се заявява от кандидатите, че те чрез българското си гражданство искат да официализират българския си произход. Това е основният им мотив.

Кандидатите говорят ли български?
- Законът не поставя като условие за лицата от български произход владеенето на българския език. Някъде около 30 на сто от кандидатите се явяват на интервю с преводач.

Паспортът на гражданин от ЕС ли е причината за наплива?
- Може би част от желаещите имат и такива подбуди.

(в. Преса, печатно издание, брой 68 (774 от 11 март 2014)