19058 | 6 юни 2012 | 16:52
- Г-н Блатечки, станахте лице на кампанията срещу интернет пиратството и любим герой във форумите с клипа, в който хапвате от деликатесите на Ицето, защото си изтеглил безплатно ваш филм. От няколко дни най-коментираната тема е, че сте се разкаяли за участието си. Вярно ли е?
- Не. Кой е казал, че се разкайвам?
- Всъщност позовават се на ваше интервю за “Плейбой”, в което казвате, че в България е рано за такава кампания, че сме бедни и затова приемаме за нормално да теглим филми и музика.
- Това наистина е така и винаги съм го казвал, но не виждам как оттук следва, че се отказвам от клипа. Няма за какво да се разкайвам, защото смятам, че кампанията е правилна. Аз не съм мишок, който първо прави нещо, а после се вайка: “О, не съм искал да кажа това.” Наистина у нас е може би рано за такава кампания, защото няма механизми, които да регулират ситуацията - торент сайтовете например, които получават приходи от реклами, да плащат на разпространителите и продуцентите, за да можем ние да гледаме.
- Не ви ли притесняват язвителните коментари, които се появиха за клипчето? Дори направиха група “Да нахраним Асен Блатечки”.
- Не, даже се забавлявам. И съм изненадан, че това клипче стана толкова популярно. То е направено с чувство за хумор, няма размахване на пръст, но явно темата е болезнена за хората. Може би се чувстват виновни, знам ли.
- Усещате ли тази кампания да е повлияла на почитателите ви, има ли отлив на зрители от ваши постановки, например? Навремето феновете на “Металика” ги бойкотираха, когато се обявиха против свободното циркулиране на музиката им в интернет.
- Не, няма такова нещо, а и да се случи, няма да се откажа от кампанията. А “Металика” ги уважавам много точно защото бяха от първите, които скочиха срещу “Напстър”. Хората не си дават сметка, че някой друг печели на гърба на артистите, и ние, като теглим, помагаме това да става. Че бъдещето е в интернет, ни е ясно на всички, но трябва да се измисли някакъв вариант интелектуалният труд да бъде възнаграден.
- В интернет пишат, че дори и да се откажете “от саламите”, няма да ви повярват, докато не си върнете хонорара.
- Е, това наистина няма как да стане, защото не съм вземал хонорар. Някои да не би да си мислят, че съм го направил за пари?
- Явно е така. - Не знам защо хората мислят, че всичко се прави за пари. За този клип ми се обадиха и ми казаха каква е идеята. Аз я харесах и го направихме. Както преди това се включих и в кампанията за бездомните котенца.
- Вие какво губите, ако някой си свали филм с ваше участие?
- Нищо. В България актьорите по принцип не получават нищо. Дори тегленето от интернет да стане платено, ние пак няма да печелим допълнително. И затова тази кампания не е някаква моя борба да си получа парите. А нещо принципно, зад което заставам.
- Но и актьори, и музиканти коментират, че това всъщност е борба на големите компании, а не на артиста. А най-много губи всъщност публиката. - За актьора вероятно е по-добре да може да се тегли свободно, защото така го гледат много повече хора, но това не означава, че е редно да се краде интелектуален труд.
- А колко печелите от излъчването на филм? - За участието си вземам хонорар, а от излъчването почти нищо. Скоро ми се обадиха, че за последните пет години имам натрупани 85 лв. от излъчвания.
- Вие самият теглите ли филми и музика от торентите? - Ако няма къде да видя някой филм, го тегля естествено. Но си купувам албумите, които харесвам и ги има на пазара. Независимо дали съм ги теглил или не.
- В края на миналата седмица избухна пореден скандал в киногилдията, след като на първата за 2012 г. сесия за финансиране на нови български филми спечелиха проекти на Георги Дюлгеров, Светослав Овчаров и Иван Черкелов. Кинаджии скочиха срещу това решение на комисията с аргумента, че последните филми на спечелилите са били гледани от скромен брой зрители. Вие виждате ли проблем в този избор?
- Виждам проблем в това, че на младите хора не се дава път. Въртят се постоянно едни и същи имена. И това се знае от всички. Трябва да има промени в начина, по който се избират тези проекти. Има страни, в които комисията е от 30 души, решението се взема от пет от тях, но до последния момент не се знае кои са те. Я се опитайте да лобирате пред 30 души - не е много лесно! В други страни за тези конкурси отговаря само един човек и се знае точно кой носи отговорността. А тук всичко се размива. Комисията е от девет души, всеки може да се скрие и после да ти приказва: “Аз бях за твоя филм, ама другите не гласуваха за теб.”
- Не мислите ли, че пазарният успех също не бива да е единственият критерий, за да се финансира един филм?
- Разбира се, че не бива той да е решаващ в избора. На въпросната комисия точно това й е работата - да постига баланс между комерсиалното и арт киното. За да има продукт за всяка публика. В Русия например Путин е решил, че го интересува само бокс офиса и дава на първите десет пари да снимат следващи филми. Там обаче това не ми се вижда толкова рисковано, защото руснаците имат отношение към културата и не вярвам режисьорите им да почнат да правят само тип американско кино.
- Но в България такъв подход ви се вижда рискован.
- Абсолютно. Ако тук се направи нещо подобно, ще започнат да се снимат само комерсиални филми. А нали все пак субсидията е държавна и трябва да има място за всички. Освен това у нас няма начин кинаджиите да се издържат сами. Тук няма киноиндустрия и от производството на филми печелят не авторите и продуцентите, а собствениците на киносалоните. Няма как да събереш пари за приличен филм. Имам приятели, които се опитват, но е страшна мъка. Снимаш със 100 000 лв., вместо с един милион, а после и тези пари не можеш да си върнеш.
- А каква е ситуацията в театъра? Комерсиализира ли се репертоарът, както се опасяваха театралите в началото на реформата, която по подобие на бокс офиса оценява постановките по броя на продадените билети?
- Със сигурност има такава тенденция, но не вярвам да стане масово явление.
Когато ти се налага да продадеш някаква бройка билети, за да получиш след това субсидия, при всички случаи трябва да правиш представления, които да се гледат. И тук е нашата отговорност, на хората, които правим театър, да се запазим. Защото най-лесно е да се хвърлим в чалгата само за да влиза публика, което би било наистина много жалко. Ето, някои доста се притесниха, когато започнах да правя “За мишките и хората”, как съм могъл да се хвана с такъв тежък текст, кой щял да го гледа този спектакъл... А какво се оказа? Този месец правим 50-ото представление. И салонът е пълен всеки път.
- В колко спектакъла играете през този сезон?
- О, ще ви излъжа, 13-15 в София, Бургас, Пловдив, Хасково.
- Не се ли уморихте да обикаляте, не започна ли да ви блазни щатното място в някой престижен театър?
- Не. Никога не ме е блазнил. Щатът в България е пагубен за актьора. Не си представям как ще отивам сутрин на работа и ще гледам на таблото дали съм разпределен или не. Струва ми се, че това крие голяма опасност да се превърнеш в нещо като чиновник. А смисълът на тази професия е радостта от играта. Може би тези, които “влачат” театрите - всяка трупа си има такива двама-трима актьори, са в някаква по-изгодна позиция, но останалите...
- Ще издадете ли някой детайл от финала на “Стъклен дом”? Любовта на Чарли и Сиана е сред най-коментираните теми от феновете на сериала. Има ли бъдеще връзката между тях?
- Нямам време да гледам епизодите по телевизията, обаче Калин онзи ден ми каза: “Еее, почнаха най- интересните серии!” Така че гледайте! А любовта със Сиана? Това е драмата на моя герой. Като погледна назад, ми се струва, че той ще си остане с тази ситуация - на любовния триъгълник. Ще се мъчи, ще му е хубаво... Но повече няма да ви кажа.
- Какъв ще бъде Чарли на телевизионния екран след “Стъклен дом”, в кой сериал ще се впусне?
- Засега не мога да коментирам плановете си за български сериали, снимам в един италиански - за мафията през 40-те в Щатите, там играя наемникът убиец. Имам и проекти в киното, но още е рано да ги коментирам.
- Когато влязохте в “Стъклен дом”, казахте, че в началото не сте му имали доверие, но след това сериалът ви е убедил. Появиха ли се други такива поредици, в които бихте участвали?
- Да, със сигурност. Появиха се качествени продукции. Това донякъде се дължи и на “Стъклен дом”, който вдигна високо летвата. Според мен той можеше да свърши и след втория сезон, но понеже много се харесва, го удължиха. Така или иначе “Стъклен дом” повлече крак и всички други трябва много да внимават как работят. Дано някой да го надскочи, защото това ще вдигне още повече качеството.
- Ако някой фен на Чарли не го е гледал в театъра, кои са трите постановки, които ще му препоръчате?
- “Смях в залата”, “За мишките и хората”... Само три ли? “Секс, наркотици и рокендрол”, “Бившата жена на моя живот”, “Побъркани от любов”...
- А от спектаклите на колегите ви?
- Не съм гледал нищо. Много ме е срам, но имам по 30 представления на месец и няма как да ходя на театър. И ме е яд, защото има хора, чийто работи трябва да се гледат - на Камен Донев, Мариус Куркински, Сашо Морфов, Теди Москов, Иван Добчев, Лили Абаджиева.
- Като секс символ често сте на мушката на жълтата преса. Последния път се стигна дотам, че трябваше официално да опровергавате връзката си с Диляна Попова. Свиква ли се някога с това ровичкане в личния живот?
- Аз лично съм свикнал, защото щом си решил да ставаш популярен, трябва да си наясно, че и това ще го има. Лошото е, че хората около мен го приемат по-тежко. Но мисля, че и те започват да свикват - ами като пишат, че съм в затвора, а ние си седим вкъщи и си вечеряме, ясно е, че това е лъжа. Малко ми е мъчно за тези, които си дават последните левчета за такива издания и пълнят гушите на нечистоплътни хора, които живеят от това.
Мобилна версия
RSS канали
