31036 | 12 март 2014 | 06:21

Интервю на Мариела БАЛЕВА за игрите в геополитиката и как се постига равновесие в света

- В началото сме на нова студена война. Дай Боже, да не бъде интензивна като предишната и толкова продължителна. Е, тя не може да мине безнаказано, защото старата Студена война доведе до преразпределение на територии. В един момент се каза: стига толкова. Ако тя започне, ще има след това друго преразпределение.

Има ли надежда за мирен изход от световните конфликти и най-вече от този в Украйна?

- Надявам се на разума да не се стига до гореща война и най-вече на безумната сила на парите. За мен надеждата се казва световен либерален пазар. Не го обичам, защото много ни обезчовечи. Но този пазар затвори войната в Югославия. Той не позволява скандали в своята територия. Когато има гореща война, огромна част от играчите вътре губят. Печели само военнопромишленият комплекс. Световният либерален пазар не обича граници, не обича противопоставяне, не обича стени. Така че грамадните интереси на всичките олигарси нямат никаква нужда от гореща война. От четири-пет години обаче наблюдавам как в САЩ се нагнетява общественото мнение срещу Русия и тя се демонизира.

Причината каква е?
- Причината не е една. Това прилича на торта с доста пластове. Представете си, в основата Ӝ е геополитическото разпределение на света след края на Студената война. Основните играчи позволиха благодарение на случайни обстоятелства за първи път в тази част на света, която се нарича междинна Европа - Украйна, да се настани геополитически играч, който е от морските сили, отвъд Океана. Това в историята на геополитиката е уникално събитие и се случва за първи път. Вторият пласт е крайно свързан с енергетиката, с ресурсите, с каналите кой как се движи. Освен това има едно, нека го наречем, домашно европейско упражнение.

Какво представлява то?
- Страните наоколо са като болно място. За последните 200 години Полша е разделяна седем пъти и седем пъти Русия е участвала. Украинците получиха Крим, защото един украинец, Никита Хрушчов, им го подари. В по-ниските пластове на тази въображаема торта са хората с техните съдби. Смесването им в една общност засега има само общи граници. Ако искаме светът да живее в равновесие, трябва да уважаваме техните чувства, за да не се повтори трагедията от Югославия. Тоест семейства, в които родителите се оказват в противостоящи лагери, а децата са като разкъсани в себе си.

Не като вас обаче мисли Сара Пейлин, която поиска от Барак Обама да се „удари злодеят Путин“. Как разчитате подобно послание?
- Преди няколко дни тази дама, която беше кандидат за вицепрезидент на САЩ, размаха юмрук и поиска ядрен удар срещу Русия. Думи, достойни за ястребите от времето на Студената война. Това е идиотизъм. Настръхвам при такъв холивудски подход - игра на добри и лоши момчета. Никой няма право да си играе с живота на хората и да приказва за ядрени оръжия в свят като нашия. Така не се постига господство.

Основания за какво дават разговорите между Обама и Путин напоследък около украинската криза?
- Категорично на надежда. Смятам, че ще се отиде отвъд формалните обстоятелства. Тъй като обратното би било много опасно. Наистина много се надявам на разума на Обама. Все пак това не е Джордж Буш, нито пък Путин е Борис Елцин. Те са длъжни да дават уверения на собствените си граждани, че ги е грижа за тях и че вземат мерки за защита на идентичността, на достойнството си. Един разумен политик никога не прекалява в натиска си към другия. Винаги оставя възможност за изход.
Преди дни Кисинджър каза превъзходна мисъл, че в политиката успех е да постигнеш равновесие на равно недоволни страни. Това не е боксов мач, не е състезание, нито е рицарски дуел. Това е умение да поддържаш равновесие в свят, който постоянно се движи. За това са политиците.

Имаме ли големи световни политици?
- Умните, големите политици на ХХ в. страшно ни липсват в момента. Нямаме големи лица, които да имат достойнство. Кисинджър е от тези, дето идват от миналото. Збигнев Бжежински е последният човек в редицата, ако трябва да подредим кой обича Русия. Той казва да се запази Украйна в границите сега, но да не се притиска Русия. Аз също твърдя, че в никой случай не трябва да се отделя Крим, нито Украйна да влиза в НАТО.

Защо?
- Това са резки движения, които могат да нарушат контрола, и тогава вече хора от втория ешалон, стратези, хора, които не мислят трезво, могат да прибегнат до най-страшното. Не ни трябва гореща война.

Кои политици от миналия век все пак имате предвид?
- Големите политици, които влияеха преди век на събитията - подчертавам, че не казвам „разумните“ - са Рузвелт, Чърчил, Сталин, Хитлер, Гамал Абдел Насър. Например Де Гол и Аденауер преодоляха вековни различия и културни противопоставяния веднага след войната. Канцлерът на Германия Густав Щреземан (1878-1929, Нобелов лауреат през 1926 г.) изправи на крака Германия след Първата световна война. Канцлерът (1963-1966) Лудвиг Ерхард направи първия антимонополен закон в Европа още като беше министър на икономиката. Всички те бяха политици, които разсъждаваха за света като цяло.
Има един много важен елемент - колкото повече светът става взаимосвързан, толкова повече клатенето на лодката трябва да бъде укротявано. В света на националните държави можеш да си позволяваш лукса да си правиш горещи войни. Но в другия - взаимосвързания свят - това те праща към опелото. Да не забравяме и Кенеди, и Хрушчов - двамата свършиха огромна работа по време на кубинската криза през 1962 г.

Тогава те спасиха света от атомна катастрофа.
- Да, защото и при Кенеди, и при Хрушчов стратезите изнемогваха от натиск да хвърлят атомните бомби. Корабите вече се приближаваха и тогава, в последния момент, стана завоят. Той стана възможен заради това, че лидерите направиха неофициална операция. Единият се довери на другия чрез разузнавачи и джентълменска дума. Така че на Кенеди и на Хрушчов трябва да им свалим шапка за това, че светът преодоля войната. Сега за съжаление тях ги няма и подобен тип контакти трудно ще осъществим, защото вече разузнаванията не са равностойни. Ако сега ги имаше двамата, можехме да разчитаме на нещо повече в Украйна.

Днес кои световни лидери бихте посочили на тяхното ниво?
- В момента в света в тази група виждам китаеца Ци, Путин, Меркел и Обама. Те все пак са хора, които не са като онези от ХХ век, но не са и като предишната гарнитура - имам предвид Берлускони, Саркози, Джордж Буш, които по-скоро приличаха на някакви комици. Виждаше се, че някакви финансови потоци и олигарси вземат решения, а те стоят отгоре и създаваха някакъв пиар. Докато тук видимо имаме лидери, които се опитват да оставят следа. Те обаче са поставени между чука и наковалнята.

Кое е чукът и кое наковалнята?
- Общественото мнение иска от тях едно - геополитическата логика и световната отговорност. Представяте ли си колко е сложно за един ръководител, когато у него се бори логиката на световното равновесие с тази на националното достойнство! Дори при Путин е малко по-тежко, защото му се налага да се справя с един демонизиран образ. Той се принуди да действа, успя да запази самообладание. Практически целият свят от другата страна каза - сега трябва да накажем Русия. Бога ми, защо?! Удариха по Русия, по нейния авторитет и възможността Ӝ да се намесва и тя излезе от комфорта, в който се намираше.

Откъде идва проблемът на Украйна?
- Проблемът идва от изключителната липса на държавнически опит. Това е държава на 23 години и там политиката е черно-бяла. Украинците въобще не са узрели за отговорност в представата за равномерност при деление на недоволството. И това прави много опасна ситуацията. Но и в САЩ, и в Русия военните не са умиротворяващ фактор. Те са много съблазнени по своята природа да си поиграят с тази играчка. Между детето и мъжа разликата е в цената на играчките.

Какво ще стане в Крим?
- Крим трябва да има повече автономия. Но моето мнение е, че трябва да се въздържат от желание да стане руски. Тук не става дума за рязане с ножицата. Всичките империи в историята на човечеството се разпадат по подобен начин, с претенции за етнически чисти групи, които ще се получат. На практика има само множество етнически объркани държавици. Това не е моделът, по който да се действа. И то в тази част на Европа, която от време оно се нарича сърцевина - земя. Старите геополитици казваха, че който владее тази територия, владее Евразия, владее света. Не е случаен този натиск. Не си спомняме завоевател - било от Изток, или от Запад, който да не мине оттам. Това е Украйна.

От какво страдат съвременните политици?
- Светът иска повече деликатност. Съвременните големи политици в момента като че ли страдат много от невъзможността да влязат психически в кожата на другия. Когато политиците са слаби, както в сегашно време, военните стават много опасни. Военните смятат, че въпросът се решава със сила.

В тази основна геополитическа игра ние, българите, сме в лагера на Европейския съюз и Съединените щати. Каква грешка обикновено допускаме?
- Ние смесваме чувствата с разума. Дали ще е Съветският съюз, дали ще е Берлин и Хитлер, дали ще е султанът, Портата... У нас винаги има една категория хора с чувства към Големия брат, които затварят очите си пред всичко останало. Със сигурност една малка държава, която няма сериозно относително тегло, губи, когато слага чувствата в основата на политическите си решения. А малката държава, понеже не може да произвежда събития в големия дневен ред, може да има страхотен капацитет: тя може да е много маневрена и подвижна, да извлича най-изгодното за себе си. Чувствата трябва да ги остави отстрани. Ние обаче не мислим - или обичаме Съветския съюз безрезервно, или обичаме Съединените щати безрезервно.

Колко разумни бяха нашите политици през последните 25 години?
- Почти не се сещам за политик, който да е мислил за равно разпределение на недоволството. Тезата им е: „Ние сме отлични - вие сте отвратителни.“ И така никога не постигаме никакъв консенсус. Много бързо падаме в капана на силния. Стамболов е едно рядко изключение и след това все сме при някакъв Голям брат.

И логичният въпрос е откъде да извадим ние тази политика?
- Нашето общество е дълбоко разединено, което винаги се спасява поединично и на групи. Що за послание е това да кажеш: моля ви се, разберете се?! Къде е културният контекст, какво си разбрал, какво искаш да направиш? Хич не е лесно да си политик. Ние го свързваме с това - сега ще се облагодетелствам. Много е трудно в България да намериш равновесие. Може да не ни харесва да го признаем, но ако погледнем какво се случваше за последните 25 години, човекът, който дирижираше равновесието, се казва Ахмед Доган.

Защо дори умните хора, интелектуалците ни се делят на леви и десни?
- Ние имаме интелектуалци, които винаги са към силните. Но интелектуалци опозиционери нямаме. Не е имало такава практика. Малка държава, малък пазар, няма кой да те храни, храни те шефът. То си пише на Омуртаговата колона: „Добротица беше мой хранен човек и се удави на Дунава.“ Това е, което е успял да направи. Защо пишат за него? Защото беше мой хранен човек.

Има ли световен балансьор в момента?
- Имаме играч, който иска да бъде световен лидер - САЩ. От гледна точка на събитията в света Китай се оформя като значителна сила, която най-вероятно икономически ще стане първа. Но към Китай, както и към Русия, има поддържана силна неприязън в Щатите. Ако говорим за света като цяло и го приемем като един град, може би важи пословицата на арабите, че никой не е пророк в собствения си дом. Прекалено се сближихме, станахме една съдба и някак си не щем да приемем, че някой може да бъде авторитет.

В момента на хоризонта се появява следващият ешелон: Бразилия, Пакистан, Канада, Индия - това са страните, които най-вероятно и те ще участват. И така ще имаме един свят, в който няма да може еднозначно, едностранно да се вземат решения. Може би тази агония, която в момента наблюдаваме, е агонията на един изчезващ хегемонизъм.

(в. Преса, печатно издание, брой 69 (775 от 12 март 2014)