Според в. „Ню Йорк таймс“ Чомски е най-големият съвременен интелектуалец
През седмицата американският геополитически гуру Хенри Кисинджър публикува статия във в. „Вашингтон пост“, в която се похвали, че знае как да се реши кризата в Крим. „Путин трябва да разбере, че политика, налагана със сила, ще има за резултат нова студена война.“ Дотук добре. Само че ако отгърнем книгата на най-цитирания автор в света през последното десетилетие Ноам Чомски „Имперски амбиции“, ще видим нещо друго: „В кореспонденцията между държавния секретар Кисинджър и президента Никсън има едно от най-невероятните изречения, които някога съм чел... Никсън иска да осъществи голямо нападение над Камбоджа и казва на Кисинджър: „Искам да удрят по всички.“ Кисинджър предава заповед на Пентагона за масирана бомбардировка над всичко, което лети и се движи в Камбоджа. Това е най-изразителният призив за геноцид, който съм виждал в исторически запис.“
Ясно е, че военно решение на кримската криза е най-лошият вариант за всички. Може би най-лош за Путин, защото ще заложи на карта политическото си бъдеще. Но тъкмо Кисинджър и Джон Кери да са най-възмутените, при положение че в последния век САЩ са осъществили над 100 интервенции, заговори, преврати, нахлувания, нежни революции, различни „пролети“ и откровени агресивни войни по целия свят, е малко цинично.
Според в. „Ню Йорк таймс“ Чомски е най-големият съвременен интелектуалец. Ето как изглежда неговата велика родина през собствените му очи и перо. Цитатите са от книгите му „Имперски амбиции“ и „Хегемония или оцеляване“. „За последен път Щатите са били заплашени по време на война през 1812 г. Оттогава насам те завладяват другите.“ При това в много от тези потърпевши страни не е имало нито един американец. (За разлика от Крим, където живеят поне милион етнически руснаци, които дори класикът Емир Кустурица помоли Русия да ги защити).“
„През септември 2002 г. е обявена новата „Национална стратегия на САЩ“. Тя предлага сравнително нова и необичайно екстремна доктрина за употреба на сила в света. Това е доктрина без каквито и да било основания в международното право. Ще рече, че САЩ ще управляват света със сила. С най-мощната военна сила в човешката история.“
„Ако Индия нападне Пакистан, за да сложи край на чудовищни зверства, това не е норма. Но ако САЩ бомбардират Сърбия със съмнителни основания, това е норма. Дежурното обяснение през 1999 г. беше, че САЩ се намесват, за да предотвратят етническо прочистване, но за да се придържаш към това обяснение, трябва да преобърнеш хронологията. Безспорно най-драстичното етническо прочистване стана след бомбардировките и нещо повече - беше едно очаквано последствие... Смисълът на бомбардировките е бил да се „поддържа доверие“. Да стане ясно кой командва парада. Сърбия не зачиташе заповедите на боса, а това не можеше да остане безнаказано. И Сърбия беше беззащитна като Ирак, така че не съществуваше никакъв риск.“
„Персийският залив е огромен източник на стратегическа енергия и материално благосъстояние. А Ирак има абсолютно решаващо присъствие там - той притежава вторите по мащаби петролни резерви в света. Ако контролирате Ирак, разполагате с изключително силна позиция за определяне на цената. Документ от 1945 г. на Държавния департамент на САЩ нарича саудитския нефт „изумителен източник на стратегическа сила и една от най-великите материални награди в световната история“.“
„Нападението над Ирак е акт на агресия, какъвто не е имало в модерната история, голяма престъпна война. Ето престъплението, заради което нацистите бяха обесени в Нюрнберг... Претекстът за инвазията не е по-убедителен от този на Хитлер.“
„За да установи контрол върху иранския нефт, през 1953 г. британско-американска акция сваля консервативната парламентарна демокрация, оглавявана от Мосадех, и възстановява шаха, вкарвайки държавата в 25-годишен терор, зверства и насилие, довели до революцията през 1979 г. и експулсирането на шаха. В уводна статия на „Ню Йорк таймс“, възхваляваща тази успешна акция, се казва: „Недоразвитите страни с богати ресурси сега получават нагледен урок за тежката цена, която трябва да бъде платена от един от нейните хора, обезумял от фанатичен национализъм...“ Другите подобни на Мосадех, където и да било по света, би трябвало добре да си помислят, преди да се опитат да направят нещо толкова крайно като поемането на контрола над собствените си ресурси, които, разбира се, са наши, не техни...“
„Но империите струват скъпо"
Да управляваш Ирак, не е евтино. Някой плаща на корпорациите, които унищожиха Ирак, а също и на тези, които го възстановяват. И в двата случая на тях им плаща американският данъкоплатец... Това представлява трансфер на богатство от цялото население към ограничени сектори в него. За плана „Маршал“ се говори като за акт на невъобразимо доброжелателство и щедрост. Но чие доброжелателство? На американския данъкоплатец. От 13 млрд. долара помощи, дадени чрез него, около 2 млрд. отидоха директно в американските нефтени компании. Това е било част от усилието да се издигне Европа от въглищната до петролна икономика, за да е по-зависима от САЩ.“
„По време на бомбардировките над японските градове през Втората световна война американският генерал Къртис Лемей казва: „Ако бяхме загубили войната, ние всички щяхме да бъдем преследвани като военнопрестъпници.“
През юни 2014 г. се отбелязва 60-годишнината от американския преврат, свалил демократично избраното правителство на Хакобо Арбенс в Гватемала. „То се ползва с огромна подкрепа на народа заради социалната си политика, заради мобилизирането на селяните да участват в политическия живот, развива се истинска демокрация, която може да зарази и други страни в Латинска Америка. САЩ смятат това за невероятно престъпление.“
„На корицата на книгата на пакистанския писател Екбал Амад „Тероризъм - техните и нашите“ има фотография на Рейгън, седнал в Белия дом с група муджахидини от Афганистан. Администрацията на Рейгън поддържаше муджахидините, част от които по-късно се трансформираха в „Ал Кайда“... Събираха радикални ислямисти от целия свят - най-жестоките побъркани елементи, които можеха да намерят... Муджахидините бяха тренирани, въоръжавани и ръководени главно от пакистанското разузнаване, но под наблюдението и контрола на ЦРУ.“
„Джон Кенеди очевидно спонсорира през 1963 г. военния преврат, който доведе на власт партията на Саддам Хюсеин „Баас“. След зверствата на Саддам срещу кюрдите, срещу Иран, срещу иракчаните - които ние сега разобличаваме -
САЩ продължиха да подкрепят Саддам
След войната в Залива, когато избухна въстанието на шиитите, Буш позволи на Саддам да го смаже. И последваха 10 години санкции, които убиха повече хора, отколкото беше убил Саддам. След това дойде окупацията, която донесе смъртта на може би над още 100 000.“ „Имаше истинско безумие за смяна на режима в Куба, тъй като самото съществуване на режима на Кастро представлява „открито пренебрежение към Съединените щати“ според доктрината „Монро“. Тази терористична кампания почти доведе света до унищожителна ядрена война.“
С четири думи - Агресорът вика „Дръжте агресора!“. Освободителните и поробителните войни на руската и съветската империя са добре известни. Те са предостатъчно описани и заклеймени. В интерес на историческата обективност е добре от време на време да препрочитаме Чомски, за да видим какви ги е вършил и другият Голям брат.
(в. Преса, печатно издание, брой 69 (775 от 12 март 2014)