Тези дни една телевизия показа как в Шумен ученици от началните класове поднасят цветя на осиновен от тях паметник. Спомняте ли си, на 3 март президентът тържествено призова: „Нека всяко училище да осинови поне по един исторически паметник!“ Правилно! Патриотичното възпитание на подрастващите винаги е полезно. Само че, за да знаят чий паметник са осиновили, децата трябва да учат добре историята ни. Но вие, г-н президент, денонсирахте това занимание с думите: „Миналото ни е много повече от фактите, записани в учебниците по история.“ И как провиждате да се случи идеята ви? Ако осиновеният паметник се нуждае от скъп ремонт, училището осиновител ли ще трябва да осигури средствата? Тогава за какво е държавата?
Младите имат нужда не само от послания, но и от личен пример. Вие, г-н президент, защо също не осиновите нечий паметник? За бизнесмен с вашите възможности изобщо не е непосилно. А знаете ли, че преди време една кампания мощно събираше средства за възстановяването на войнишките паметници, които вие сега бащински зовете да се осиновяват? Защо не потърсите сметка в чии сметки потънаха част от даренията? Божем главнокомандващ на армията се явявате!
В своя управленско-мениджърски комфорт, г-н президент, сигурно и не подозирате за другото „осиновяване“ на паметници, което от години се вихри из българските гробища. Каменоделци плащат дребни суми на мургави сънародници да чупят или да задигат надгробни плочи. Охраната на гробищните паркове услужливо не ги залавя. И каменоделците печелят - след подобни „осиновявания“ близките на погребаните, могат - не могат, поръчват нови паметници за осквернените гробове. Как да учиш децата да почитат миналото, когато виждат, че някой краде дори паметните плочи на техните баби и дядовци?! И държавата не иска да пресече този чуден бизнес в сянка.
Излиза, че държавата на която вие се явявате глава, г-н президент, е абдикирала от опазването на всякакъв вид памет, не само историческата. Косвено го признахте и с призива си за „осиновяването“ на историческите паметници.
След бутафорната възхвала на уникалната българска природа на фона на отвъдокеанските Сини планини сега сътворихте един бутафорен ученически почин. Не изкушавайте родолюбието на децата ни. Те все някога ще осъзнаят, че докато са пазели паметта на героите, някой чичко политик или бизнесмен е излапал средствата за поддръжката на техните паметници. И тогава никакви призиви няма да са в състояние да ги накарат отново да бъдат патриоти.
Паметниците нямат нужда от осиновяване. А от държава със стабилни институции, които да се грижат за тях. Също и за училищата ни, които все са в оскъдица. За да не се налага и тях да осиновяваме, г-н президент.
(в. Преса, печатно издание, брой 70 (776 от 13 март 2014)