140992 | 14 март 2014 | 08:37
 |
||
| Горан БЛАГОЕВ |
През своето 34-годишно управление Симеон Велики успява да превърне България в реален фактор в Европейския югоизток. Това му дава основание да претендира за титла, която го изравнява с византийския император, а всяко несъгласие на Византия да я признае довеждало войските му пред столицата й.
През 912 г. пратеници на Симеон идват при малолетния император Константин VII, който току-що е наследил трона след смъртта на баща си Лъв VI. Те предават волята на княза да спазва мирния договор, ако продължава да получава от Константинопол дотогавашните „благосклонности и почит“. Но Александър - чичо и регент на Константин VII, „обладан от безумие“, заплашил Симеон, смятайки, че ще го уплаши.
Във Велики Преслав това и чакали - огромна българска войска спира пред стените на Константинопол през август 913 г. Симеон, който добре познавал града, го обсадил по суша, прокопавайки ров покрай цялата дължина на крепостните стени - от Златния рог до Мраморно море. Империята трудно противостояла и не след дълго регентите на Константин VII „откликнали“ на предложения мир. Симеон поискал да бъде признат за василевс (цар)! Това било удар по владетелския титул на империята и регентите отказали, макар да приели българския княз и синовете му с големи почести и богати дарове. Склонили Константин VII да се ожени за една от Симеоновите дъщери когато стане пълнолетен. Константинополският патриарх Николай Мистик все пак извършил коронация - византийците я обявили за фиктивна, но Симеон я приел за легитимна и се самопровъзгласил за „василевс (цар) на българите“. По-късно - след победата при Ахелой, когато повечето византийски територии на Балканите били под властта му, той започнал да се титулува „цар на всички българи и гърци“. Затова когато Роман Лакапин узурпирал регентството над Константин VII, оженил го за дъщеря си и се провъзгласил за съимператор, Симеон поискал от него да се откаже от константинополския престол.
Българският цар смятал, че властта в Константинопол му принадлежала по право, защото договорът от 913 г. му давал перспектива да бъде императорски тъст. Роман, естествено, отказал и през есента на 920 г. българските войски отново спрели пред Константинопол. На следващата година разбили византийците в „бой сред равнината“, при който настанала сеч, която „не се поддавала на описание“.
В ранната есен на 923 г. българският цар за трети път стоял пред византийската столица и принудил Роман Лакапин да преговаря. В началото на срещата им Симеон демонстрирал своята мощ по най-пищен начин, а войската му го акламирала като василевс. Той не само искал да му признаят титлата „цар на българи и гърци“, но и да го провъзгласят за „господар на целия запад“ - т.е. над византийските територии в Европа. Преговорите били провалени - византийците вероятно провокирали бунт на сръбския княз срещу българите. Със светкавичен поход Симеон завладял Сърбия и преселвал жителите й във вътрешността на България.
Някои изследователи смятат, че амбицията на Симеон не просто била да се изравни по титла с византийския василевс, но да седне на престола му като глава на една византийско-българска империя. Това не се случва, макар че веднага след смъртта му през 927 г., когато се възкачва синът му Петър, между Византия и България най-сетне е сключен мир и Константинопол официално признава царската титла на българските владетели. Така де факто Симеон полага основите на второто царство на Балканите след византийското. А успехът му има трайна проекция в бъдещето, тъй като с обявяването на Независимостта през 1908 г. България отново става царство - но вече е единственото в целия православен свят.
 |
|||||
|
Победата на Симеон при Булгарофигон през 896 г. (миниатюра от мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица, ХI в.)
|
|||||
 |
|||||
|
Прием на цар Симеон в Константинопол и сражение между българската и визан-тийската войска (миниатюри от българския препис на Манасиевата хроника, ХIV в.)
|
|||||
|
Укротител на Византия
Симеон има едва година стаж на трона, когато Византия му отправя първото предизвикателство. Финансови интриги в императорския двор преместват българските търговци от Константинопол в по-неизгодния за тях Солун и им налагат високи мита. Младият княз се опитва да върне старото положение чрез преговори, но император Лъв VІ ги отхвърля и българската армия нахлува в Тракия. Византийците са разбити и обърнати в бягство, някои от известните им военачалници загиват, а хазарските наемници, които съставлявали императорската гвардия, попадат в плен. Симеон наредил да им отрежат носовете и ги изпратил обратно в Константинопол „за срам на ромеите“. Започва продължителен българо-византийски конфликт, в който шансът невинаги е на Симеонова страна. Византийско задкулисие подкупва маджарите (дн. унгарци), които тогава населявали областите между реките Буг и Днепър, да нахлуят в България. Първоначално Симеон е изненадан, но не след дълго успява да разгроми маджарите и да възстанови българското влияние до поречието на Днепър. След тази победа той станал „още по-горд и надменен“ - пишат византийските хронисти. Войските му отново нахлули във Византия. Императорът прехвърлил всичките си части („теми и тагми“) от малоазийските провинции, където удържали арабите. Решителното сражение става през лятото на 896 г. при Булгарофигон (дн. Баба-ески, Турция). Византийците не удържат на българския устрем: „бяха победени и всички погинаха...“ При последвалите преговори Симеон успява да върне българското тържище в Константинопол, а в началото на Х в. налага нова българо-византийска граница, която стигала едва на 20 км северно от Солун. |
|
„Книголюбец“ и „войнолюбец“ Симеон получава образование в най-престижното учебно средище на тогавашна Европа - елитната школа Магнаура във византийската столица Константинопол, която можем да сравним с днешните Кеймбридж или Оксфорд. Наричали го „полугрък“, което е безспорно признание на Византия за ерудицията на принц от варварска държава, току-що приела християнството. Баща му - св. Борис Покръстител, го подготвя да оглави младата Българска църква, но вместо архиерейско було му е съдено да сложи владетелска корона. Той е пълководец, дипломат и книжовник - предвожда в бой армията си и създава първите интелектуални среди на новопокръстена България. Симеон Велики (893-927) - единственият български владетел, оценен още от съвременниците с противоречащите квалификации - „извънредно войнолюбив“ и „прочут книголюбец“. |
(в. Преса, печатно издание, брой 71 (777 от 14 март 2014)
Мобилна верси
RSS
