32660 | 3 май 2012 | 16:50

Според журналиста Горан Благоев Българската православна църква е била клакьор в посещението на руския патриарх в страната

- Както очаквахме, знакова се оказа визитата на руския патриарх Кирил I в България. Всички му се поклониха: патриарх, президент, премиер, шеф на парламента, че и царят дори. Какъв е прочитът на всичко това?

Това безспорно е ново потвърждение на старите традиционни българо-руски духовни връзки. Нашата църква дължеше това топло посрещане на руския патриарх, защото той предпочете да дойде в България, нарушавайки йерархическия ред, който определя реда на пътуванията на всеки новоизбран патриарх в останалия православен свят. И по този ред ние трябваше да бъдем посетени чак на девето място след година-две, имайки предвид темпа на тези визита.
 

- Кое наложи това несъобразяване с реда?

- Един от позитивните моменти на тази визита, което направи приятно впечатление, е, че с този жест се напомни, че нашата църква по воля Божия се оглавява от най-стария по стаж и по години патриарх в православния свят. Достатъчно основание за гордост, при все че служението на патриарх Максим има доста основания за критики. Но той е нашият патриарх и ние на моменти позабравяме, че му дължим едно уважение. В това посещение обаче имаше твърде много русофилия, то бе наситено с прекалено много русофилство. Когато бях на литургията в храм-паметника „Св. Ал. Невски“, нелепо ми стояха някои фигури от политическия ни елит, които нито веднъж не се прекръстиха по време на службата.
 

- Кого имате предвид?

- Георги Първанов и Румен Петков.

- Но Първанов, докато беше президент, винаги е бил на важни църковни празници. Защо да не присъства и сега, още повече че той не се отказва от русофилството си?

- Първанов е бил на Великден, на Коледа, но в рамките на протоколния половин-един час, след което си е тръгвал. Не съм го виждал да стои на цяла литургия, която е отслужвал патриарх Максим, както го видях сега в неделя. Това посещение показа доста отчетливо, че ние в България не правим разграничение между руската църква и руската държава, което като модел го налага самата Русия. То трябваше да си остане подчертано църковно посещение, при все че по протокол патриархът беше приет от първите ни държавници. Салтанатите, съпровождащи визитата, бяха в повече - удостоиха патриарх Кирил даже и с отличие доктор хонорис кауза от Библиотекарския институт. Такива почести не са оказвани дори на Вселенския патриарх. Самият Кирил демонстрира едно колкото църковно, толкова държавно поведение в България. Предшественикът му патриарх Алексий Втори е идвал няколко пъти у нас, но нито веднъж не си е позволил да отиде и да се поклони на паметник на съветски воин, както направи Кирил пред паметника на Альоша в Пловдив. „Альоша“, който е символ на една армия окупатор, е паметник на съветския воин, на воина, който е олицетворение на атеистичната власт, на сталинския режим, който е преследвал дядото на патриарх Кирил! Има ли място един патриарх, един духовник при паметника на воин, който олицетворява богоборческата власт. Предстоятелят на руското подворие Филип Василцев, тази скандална персона, миналата година е направил панихида пред Паметника на съветската армия, не пред Паметника на цар освободител. Значи по руска църковна линия в световен мащаб върви една тенденция на ренесанс на съветското минало.

- Излиза, че това беше по-скоро държавно посещение, извършено от църковен служител, имайки предвид, че патриарх Кирил налага политиката на Путин?

- Точно така. Даже аз бих употребил термина путинизация на руската църква. Тенденция, която може би е започнала при Алексий Втори, но тепърва ще избуява при Кирил Първи, който открито подкрепи Путин за президент. Правейки паралел с Алексий Втори, колкото и той да е бил подозиран във връзки с бившите тайни служби - с КГБ, каквито подозрения има и за сегашния патриарх Кирил, Алексий все пак се опитваше да се държи като патриарх на всички руснаци. Спомняте си - по време на пуча срещу Елцин патриарх Алексий се опита да събере в Даниловския манастир на масата на преговорите двете враждуващи по това време страни. Сега, когато се надигна тази мощна опозиция в Русия, нещо невиждано през последните 20 години, Кирил не само че не подкрепи опозицията, напротив - той призова православните да не отиват на опозиционните митинги.

- Кирил обаче бе посрещнат много топло и от хората, от миряните.  Посрещането в Пловдив ми заприлича на посрещане на Брежнев от онова време. В това какъв знак да търсим?

- Да, със сигурност тази помпозност е впечатлила и руснаците, които продължават да си лелеят имперския блясък на Романовите. Прекалено топлото посрещане на Кирил ми намирисва на ренесанс на русофилията в България, което в ХХI век вече не е актуално. Доколко тази любов не беше дирижирана, доколко любовта не е била просто любопитство, не знам.

- Е, ако за онова време може да се извадят хората навън, днес това е трудно?

- О, за Пловдивския митрополит нищо невъзможно няма. Обществена тайна бе, че от всички енории на Пловдивската митрополия са организирани хора, за да отидат на посрещането в Пловдив. Пък и това винаги е било интересно. Дали ще дойде папата, дали ще дойде руският патриарх, любовта винаги е всенародна. За съжаление българинът ще си остане генетично кодиран по отношение на Русия, на русофилията. Време е да я забравим тази славянска емоция. Защото тя винаги се е определяла от конюнктурата на времето. Да, това беше държавно посещение на един духовник, което обаче даде пример и за висша форма на дипломация.

- Какво имате предвид?

- Какво направи патриарх Кирил в България? Първо, не даде ясни сигнали за какво идва. Формално - за да направи протоколно мирно посещение след избирането си за руски патриарх. До последно обаче не се знаеше каква тема ще залегне в дневния ред на неговата визита. И в президентството, и в Министерския съвет, и в синода най-вече са гадаели за какво ще се говори. И в един момент това, което подозирахме, се оказа вярно - че патриарх Кирил идва да търси българската подкрепа по отношение на Вселенската патриаршия. Десетилетия наред Москва оспорва първото място на Вселенския патриарх, който исторически е пръв между равни. Руската църква се опитва вече да бъде новият обединителен център на православието в световен мащаб. И в този спор ние ставаме заложници на руските интереси на Балканите и в общоправославен мащаб. Защото Кирил дойде и каза: „Нас ни смущават опитите на Вселенската патриаршия да отнеме независимостта на Чешката православна църква.“ Съвременната Чешка православна църква е създадена след Първата световна война благодарение усилията на руското и на сръбското православие и изначално е руска сфера на влияние в Средна Европа. И как би ни прозвучало на нас, ако дойде например Обама или Путин и ни каже - нас много ни смущава еди-какво си поведение в еди-коя си точка на света. И ние клакьорски да ръкопляскаме: да, руснаците или американците са прави. Точно това направи синодът с изявлението на митрополит Неофит - че - да, БПЦ ще изрази становището си срещу опитите на Вселенската патриаршия да отнеме автокефалията на чешката църква. Само че ние получаваме познания за проблема през посредничеството на руския патриарх и ставаме клакьори на неговата политика спрямо Вселенската патриаршия. Което за малка църква като нашата ни вкарва в старата българска поговорка „Когато атовете се ритат, магаретата страдат“.

- Може ли да се оценява отиването на патриарх Кирил в Пловдив като знак за бъдещия български патриарх?

- Аз бих го погледнал от другата страна. По-скоро визитата в Пловдив може да се използва като плюс при кандидатирането на Пловдивския митрополит Николай за бъдещ български патриарх, но не ми се вярва Кирил, който е невероятен дипломат, да се ангажира с дадена кандидатура. Отиването му в Пловдив обаче си остава голяма енигма, защото синодът казва: руснаците предпочетоха Пловдив. Руснаците казват: от България ни предложиха Пловдив. Така че има доста да гадаем каква е истината. Безспорно обаче посещението в града на тепетата раздвижи отново играчите за патриаршеското було. Направи ми впечатление, че митрополит Неофит, който от няколко месеца не е в добро здравословно състояние, си направи труда да дойде от Русе в Пловдив и да участва в молебена, а в неделя беше и на светата литургия в София. Освен това Николай има още 7-8 години, за да стигне до изискуемия се по устав възрастов лимит, за да стане патриарх. 

- Направи впечатление, че патриарх Кирил подчерта  „културно-генетичния код на братята Кирил и Методий”. Това не е ли сериозен жест към България?

- И да, и не. Това е по-скоро дипломатичен жест. И патриарх Алексий Втори при първото си посещение в средата на 90-те години  направи същото  и тогава беше истинската сензация, но  си остана дипломатическо потупване по рамото в стил: "А бе, малки сте, ама хайде да ви създам малко самочувствие, като ви призная историческото право".  Това е част от тази дипломатическа риторика, която всички велики сили до съвършенство владеят. В действителност болшинството руснаци не знаят, че те са приели азбуката от българите, от България. Чест прави на Българската църква, че подари икона на Кирил и Методий, за да напомня на Русия откъде е приела и християнството и вярата си. Радостен съм, че чух от устата на руския патриарх и името на един забравен български светец, историческа личност - свети Киприян митрополит московски на цяла Русия, чийто български произход  продължава да се оспорва. Хубаво е, ако тази дипломатическа риторика се превърне в реалност в руската духовна действителност. Но съм скептичен.

- Няма ли да има позитиви за нашата църква, макар и малка сред големите?

- Не, за съжаление.  БПЦ беше клакьор в това посещение, имаше нужда от малко повече достойнство.

- Путин обаче трябва да е доволен.

- Сто процента.