10527 | 15 март 2014 | 07:17

Работещите българи в чужбина вече са повече от работещите в България. Парите, които те изпращат на своите близки тук, са повече от инвестици

Щом на първо място е Англия, няма как да не си спомня една случка, която и без това си спомням всеки март. Работехме с едни англичани в няколко общини, на 8 март се случихме в сградата на община Ямбол, където ни предупредиха, че в 2 следобед трябва да напуснем, защото дотогава ще работи администрацията. „Защо само дотогава?“, попитаха англичаните. Изумено и възмутено попитаха. „Защото е Осми март - казахме съвсем спокойно ние, българите. - Международен празник на жената.“ Англичаните не бяха чували за такъв празник и продължиха да се възмущават: „На първи март не работехме, а си разменяхме мартеници, на Трети март не работихме, защото беше национален празник, на Осми март няма да работим, защото е ден на жената... Имате ли още някой неработен празник през март?“ Това го казаха ей така, от възмущение, не че допускаха да имаме

още един празник

през март. Само че ние ги изненадахме: „Имаме - 22 март.“ Какво, за Бога, е 22 март?“, изуми се Боб Милн. „Ами първият ден на пролетта“, отговорихме ние. „В такъв случай какво беше първи март?!“, възкликна Стейси. „Първи март беше първият ден на март“, отговорихме ние и си премълчахме, че имаме два вида първа пролет - астрономическа и календарна. До края на общата ни работа англичаните все още се чудеха защо в България не се работи, след като бяха видели с очите си, че българите могат да работят.
Разликата в количеството и качеството на труда, който българинът полага в чужбина и у нас, е толкова голяма, колкото е голяма разликата в заплащането. През миналата година заплащането в страната ни за един час труд е било 3,7 евро. За сравнение: Румъния - 4,4 евро, Литва - 5,8, Латвия - 6, Франция - 34,2, Дания - 38,1, Швеция - 39 евро. Средно за Европейския съюз - 23,4 евро. Българинът не е 10 пъти по-мързелив и по-некадърен от датчанина, той просто получава 10 пъти по-малко от него по десетки причини.
И с датчани работихме. Общината бе Сливен, отвън се чуваше шум от ремонт. Датчанинът Ян Оструп си правеше сметка колко ще му излезе боядисването на къщата в Копенхаген, някъде към 25 хиляди евро за седмица работа. „Слушай сега - казвам му - дай да наемем един от бояджиите, които работят отсреща. За седмица работа той ще се навие за пет хиляди лева плюс самолетните билети. Той ще е доволен, а на теб ще ти излезе за без пари.“ Не става - казва Ян Оструп - съседите ще ме докладват за оранжева икономика.

Какво е оранжева икономика

пък сега? „Ами това, което вие наричате сива или черна, но ние не искаме да бъдем негативни в говоренето и я наричаме оранжева, освен това оранжевото лесно се забелязва.“ Добре - търся вариант, - ще кажем на нашия човек да се крие от съседите, кой ще го забележи вътре?“ „Няма да стане - казва Ян Оструп - нали виждам, че българските строители не могат да работят, без да си подсвиркват, ще го чуят.“
Най-високите разходи за труд на час са в индустрията - 24,2 евро в Европейския съюз, следвана от услугите съответно с 23,7 и 27,6 евро и строителството с 21 и 24,3 евро.
В България се осигуряват 2 700 000 работещи, пенсионерите са 2 185 000. Един пенсионер се пада на един и половина осигуряващ се с тенденция съотношението да се променя във вреда на пенсионерите. Пенсионерите ще остават, работещите ще заминават. Най-лесно заминават младите, образованите, квалифицираните. Пенсиите все повече ще зависят от необразована и неквалифицирана работна сила.
Още две съотношения: работещите българи в чужбина вече са повече от работещите в България. Парите, които те изпращат на своите близки тук, са повече от инвестициите в страната ни. Започва работа по пресичането на тези тревожни тенденции, преди те да са станали необратими.

Емисари ще обикалят 13 града

от 11 държави, където живеят най-много българи. Пратениците ще разясняват възможностите за работа и развитие на собствен бизнес, както и нивата на заплащане. Турът започва от Мадрид.
Соня живее в Стара Загора, Петя е в Мадрид от 12 години. Те са съученички. Оперират Соня, предписват й химиотерапия. Дават й рецепта. Соня си въобразява, че са й предписали някакви успокоителни хапчета за процедурата. В аптеката й казват, че не, предписаното е самата вливка за химиотерапията, трябва да си я купи, само че ампулите не са много лесни за намиране. В аптеката поне обясняват, в болницата са нервни и груби към хората, които нарочно са се разболели от рак, за да създават излишни грижи на медицинския персонал.
Соня научава, че ампулите могат да се купят на черно, но тя изпитва съмнения към този пазар, сякаш е датчанка. Звъни на Петя в Мадрид. Още в първата мадридска аптека казват на Петя, че не, те нямат такива ампули, защото на никой не му минава през ума, че могат да бъдат купувани, а не получавани безплатно на мястото на химиотерапията. Междувременно Соня открива лекарството в български склад, купува го. Сега тя трябва да убеди Петя да се върне от Мадрид в България, за да промени смразяващото българската икономика съотношение между

трудови патриоти и трудови предатели

на родината. Защото Петя вярва на Соня, не на реализиращи някаква стратегия емисари. Соня й казва да си стои в Мадрид, за да може при следваща болест да отпътува при нея и уж случайно да получи криза в Мадрид, за да влезе в тамошна болница по спешност. Соня е виновна за провала на стратегията и съответно за националния упадък.
Ако искате да обикнете българските политици, гледайте американския сериал „Кула от карти“. Във и около Белия дом има такива грандиозни измами, предателства, комбинации и престъпления, че нашият парламент ще ви се види като бяла селска църквица, за която се карат двама смешни попове. Но има едно нещо, което американските конгресмени, сенатори, губернатори произнасят с цялата си сериозност, с което не правят компромиси и за което се борят с цената на всичко.
Кое мислите е това нещо - морал, дълг, патриотизъм, народ? Не! Демокрация? Също не.
Нещото, което се произнася

като мантра за оставане в политиката

е работни места. „Запазване или разкриване на работни места в моя избирателен окръг - готов съм да ги купя на всяка цена, защото само така след това ще гласуват пак за мен!“ Във филма ще видите и как избирателите посрещат избраниците си - не с букети, а с въпроси, настоявания и закани, все свързани с работни места.
Всъщност и у нас се разкриват работни места. Нови 9 например в общинска телевизия в Хасково. Това на общината ще й струва около 100 хиляди лева годишно според общинските съветници. Кметът на Хасково е решил всички проблеми на града и е стигнал до общинска телевизия.
Какво ще прави една общинска телевизия? Ще прави това, което прави общинският вестник „Време“ в Лом-– в последния му брой има шест снимки на кмета. Кметът открива, кметът поздравява, кметът присъства, кметът се ръкува… Разпространява се безплатно, то иначе няма да се разпространява. И не си мислете, че само в Хасково и Лом.
Съотношението между тези, които произвеждат брутния вътрешен продукт у нас, и онези, които съществуват, като го харчат, е 2:5, едно от най-лошите в Европа. За сравнение във Великобритания, където поданиците имат ангажимента да издържат и кралската фамилия, то е 3:2 в полза на работещите.