12931 | 18 март 2014 | 07:29

Интервю на Мариела БАЛЕВА с архимандрит ТИХОН (Шевкунов) за политиката, за православието и истините, които забравяме

- Официалният тираж на книгата „Несветите светци“ в Русия е 1,5 милиона, в Украйна е
100 000, а пиратските копия там казват, че са дори два пъти повече. В Америка са продадени 50 000 броя, премиерата Ӝ там премина в Конгресната библиотека на САЩ. Издадена е още в Полша, Гърция, Беларус и на други места - книгата има повече от 2 милиона тираж досега.

Това са доста пари - при 2 млн. тираж хонорарите не са малко. Какво ще ги правите?
- Съвършено вярно - това са много пари, милиони долари. Всички средства от книгата отиват за строителството на Храма на руските новомъченици на улица „Лубянка“ в Москва.

На тази улица се е намирало страховитото КГБ, а сега там е ФСБ, мястото, където преди години кабинет е имал Владимир Путин. Между другото, вас ви наричат Духовника на Путин, защо?

- Слава Богу, че не ме наричат личния духовник на Обама...

Вие самият казвате за Путин, че е първият православен президент на Русия. Но Елцин и Горбачов не бяха ли православни?

- Разбира се, че Владимир Владимирович е православен президент на Русия. Той е вярващ човек. Не зная защо Елцин и Горбачов не са били православни. Но Путин е такъв, факт.

В пресата се коментират и цитират думите на Путин „Без православие няма Русия.“ Казал ли ги е той наистина?

- Бих се радвал, ако това са негови думи. Аз не съм ги чул с ушите си, но това е правилно - без православие няма Русия. То е неотменима част от страната ни. Мисля, че напълно би могло да се чуе от нашия президент.

Вие не сте политик, но няма как да не следите случващото се в Украйна. Има ли формула за по-малко болезнено излизане от кризата?

- Ако сме реалисти, ще видим, че такава формула няма. Разбира се, не съм политик, но не съм и кабинетен мечтател. И да произнеса такава формула, не мога - прекалено много проблеми има там, много пролята кръв, много са интересите от всички страни.

Кое е главното там, което бихте посочили?

- Най-главното в Украйна, а и никой не може да го отрече, е, че там сега действа страшен фактор - национализъм, превърнат във фашизъм, който пък го подклажда постоянно. Убеден съм, че има забележителни, искрени хора на Майдана, има и забележителни, искрени хора против Майдана. Но най-страшното, което стана, е че олигархията и фашистите създадоха алианс. А от историята знаем, че при такъв алианс винаги побеждават фашистите. И затова никакви розови мечтания - те са безполезно дело.

Песимист ли сте за решаване на конфликтите там?

- Ако не бъде ограничен този алианс между олигарсите и фашистите, ще победят фашис­тите. Но ако се намерят сили, които да ги спрат, тогава има възможност за положителна перспектива.

Позволете няколко лични въпроса. Лесно ли взехте решение да станете монах, как прие това вашата майка?
- Моето решение предизвика големи проблеми в семейството ми. За мен беше толкова искрено и естествено, но те не можеха да разберат и да приемат избора ми. Слава Богу, тази година ще станат 30 години. И мога да ви кажа, че дори и за секунда не съм съжалявал за него. Но за най-близките ми това не беше лесно. Чаках години, за да получа благословията им. И мама, която цял живот е била микробиолог, ми я даде след 9 години.

Вие сте завършили ВГИК - сценарния факултет на института по кинематография. Казват, че сте били любимецът на курса, някои ви наричат Хулигана. Как се обърнахте към Бога?

- Кръстих се на 24 години, веднага след като завърших института, през 1982-ра. Като много приятели, и аз стигнах до християнската вяра по време на следването си. Във ВГИК имахме прекрасни преподаватели, но докато със състудентите ми обсъждахме въпросите на живота - в общежитието, в аудиториите и обикаляйки старите московски улички и кафенета, стигнахме до интересно убеждение. Че държавата ни лъже, налагайки ни грубо своята гледна точка не само в областта на историята и политиката. Добре разбирахме, че под нечие всемогъщо указание ни се отнема и възможността да се ориентираме самостоятелно по въпроса за Бога и църквата. Приемете моя отговор като реклама на книгата „Несветите светци“ - прочетете я и ще узнаете. Всичко там е истина.

Вие избирате да отидете в Псковско-Печорския манастир, където е живял известният чудотворец Йоан Крестянкин, който става ваш духовен баща. Какво казваше той за Русия?

- Отец Йоан не е правил пророчества за Русия. Но не мога да забравя нещо потресаващо, което той каза веднъж: „Русия ще бъде такава, каквато е нужна на Христос“. Спомням си, че при първата ни среща го попитах за киното, мога ли да се занимавам с него и как църквата го приема. Тогава той ми рече нещо съвсем неочаквано: „Че какво е киното? Език. На него можеш да кажеш „Разпни, разпни!“. А можеш и да прославиш Бога.“
Откъде можех да знам, че този човек ще определи цялата ми съдба и ще бъде едно от главните открития в моя живот и завинаги ще си остане за мен образец за християнин, монах и свещеник.
(Б.а. - В руската преса пише, че преди отец Йоан да умре, Тихон завел при него Путин, който останал при духовника очи в очи цял час. След като излязъл, ръководителят на Русия бил напълно потресен и треперейки, дори бил казал: Много малко време остана...)

Вие сте познавали изключителни личности. В книгата си „Несветите светци“ разказвате истории за Сергей Бондарчук, за певеца Булат Окуджава, за дъщерята и тъщата на маршал Жуков...

- Да, и историите за тях са истински. Като тази с Булат Окуджава. Съпругата му Олга посещавала отец Йоан Крестянкин в Псковско-Печорския манастир. Разговаряйки със стареца, тя му се оплакала, че прочутият Ӝ съпруг не е кръстен и е равнодушен към вярата. Отец Йоан я успокоил, че мъжът Ӝ ще се кръсти и това ще направи самата тя - „Ще го наречеш Иван, като мен“, Ӝ казал той. След много години Булат умирал в Париж и  казал на жена си, че желае да приеме вярата. Вече било късно да търси свещеник, но Олга знаела, че в такива случаи всеки мирянин може да кръсти умиращия. Той Ӝ казал, че иска да го кръсти с името Иван, и тя му го дала. И стоейки над умрелия, тя си спомнила предсказанието на отец Йоан отпреди 15 години.
За другите удивителни личности ще разберете от книгата ми.

Българският народ преживява трудно годините след падането на комунизма. Хората са обезверени, няма надежда, разделението в обществото ни е голямо. Какво бихте казали на българите?

- Искам да ви кажа - всичко ще бъде наред. България ще се върне непременно към православието. Бог е по-силен от глупостите ни. Ще дойде време, в което нещата ще са различни. Мисля, че преувеличавате... Вие живеете тук и ви е мъчно, преживявате всичко, което виждате и срещате всеки ден. Вярвам ви, че ситуацията е ужасна, но също така вярвам, че постепенно хората ще се обърнат към вярата. Виждал съм много невярващи хора, но минават години - 15-20, и те изведнъж идват в църквата. Сега в България всички се стремят към Запада, към хамбургерите от „Макдоналдс“...

И в Русия го правят.

- Да, един се стреми, друг не.  Ще си спомнят сънародниците ви, където и да са, че са българи. У нас е заложен страхотен потенциал, за който разбираме чак после.

Оптимистите обаче са все по-малко, събуждаме се и лягаме с негативни новини...

- За втори път съм в България и все ми се оплакват, че е загубена духовността, че вярата я няма - не трябва така да говорите, дори не трябва да си го помисляте. България е една чудесна православна страна. Вие имате толкова кротък и добър патриарх, че подобни мисли са грях... България много ми харесва, особено София - такова спокойствие, всичко е толкова мирно, чисто е...

Ако бяхте дошли два и повече месеца преди това, едва ли щяхте да мислите така...

- Ако намеквате за протестите тук - аз снощи ги видях. Не виждате ли - хората просто изкарват пари. Това са истински провокатори. По площада вървят хора, които работят. Има такава фраза - „Работя като протестиращ.“ Изглежда им харесва.

Хората имат нужда от нормално и нескучно православие. Не мислите ли, че то трябва да слезе по-близо до хората, да стане по-открито, а не толкова вглъбено?

- В никакъв случай! Хората трябва да се стремят към православието и ще видят колко прекрасно е то. Вижте какво става с образованието - има го и при вас, и при нас. В какво само превърнаха великата ни литература! Ето „Война и мир“ - ах, колко е сложно това. И я сведоха до четири странички. Това е ужасно. Хората са длъжни да се издигат нагоре към православието, а не то да слиза надолу. Вярата ще ни помогне да живеем по-добре.

(в. Преса, печатно издание, брой 75 (781 от 18 март 2014)