Горан БЛАГОЕВ |
Първата десетдневка на март премина под знака на топсъбитието за православния свят, което при това се очаква да има важни последици и за цялото християнство. Вселенският патриарх Вартоломей свика в своята резиденция в истанбулския квартал „Фенер“ Събор на предстоятелите на поместните православни църкви – т.е. лидерската среща на православието. Тя реши през 2016 г. да се свика най-висшият форум на православния свят - т.нар. Свят и Велик събор на Православната църква. Тогава поместните православни църкви трябва да излязат с общи позиции по проблеми, които все още са спорни: установяване на общ църковен календар, като се заличат различията на стария и новия стил; сурогатното майчинство и еднополовите бракове; евентуалното облекчаване на постите. Ще се търси общо мнение и дали православните трябва да водят диалог с католиците и други християнски общности.
Подобен всеправославен събор не е имало от няколко века и се очаква той да бъде обновителен за ортодоксалния Изток. Стиковането на принципите за неговото провеждане бяха главна цел на истанбулската среща, в която участва и патриарх Неофит със скромна делегация на Българската православна църква (БПЦ). Светият синод в София обаче упорито премълча какви тези ще се отстояват. По време на дискусиите информационният поток също не открои българско изказване. Остана натрапчивото усещане, че в Истанбул БПЦ отново е била в групата на безмълвно слушащите и няма никакви позиции...
Форумът де факто беше арена, на която мериха сили двамата най-големи играчи в православието - Вселенският и Руският патриарх. От години Москва оспорва мястото на Вселенския си събрат като пръв между равни сред главите на православния свят и настоява за това лидерство, защото нейната църква била най-многолюдна. Тази позиция на Русия „подкрепят“ зависими от нея църкви като Грузинската и Полската. Имаше опасения, че в Истанбул и БПЦ ще клакьорства на Големия събрат. Но в приветственото си послание към форума патриарх Неофит демонстрира почит и лоялност към домакина, подчертавайки, че неговото историческо първенство е неоспоримо: „Вселенската патриаршия и днес е първенствуващата по чест катедра.“ След това на дискусиите обаче Българската църква е подкрепила руското предложение решенията на предстоящия Велик събор да се вземат консенсусно, т.е. единодушно, а не с обикновено мнозинство, както настояваха гръкоезичните църкви, доминирани от Вартоломей. Очевидно патриарх Неофит се е опитал да балансира между интересите на двете суперсили в православието - единственото, което всъщност може да си позволи малочислена и слабоавторитетна църква като нашата.
Сред горещите теми на предстоящия Велик събор е уеднаквяването на диптихите - т.е. официалният списък, който подрежда по старшинство поместните църкви и по който всеки православен глава споменава събратята си по време на литургия в знак на взаимно канонично признаване.
В момента диптихите имат две версии и в тях Българската патриаршия е поставена на различни места. Вселенската патриаршия споменава главата на БПЦ седми поред - преди Румънския и Грузинския патриарх. Докато в руския диптих сме запокитени на деветото, последно, място в списъка на православните патриаршии. Което по същество е некоректно интерпретиране на православния свят с факти от нашата църковна история. На 4 март 870 г. Вселенската (Константинополската) патриаршия признава автокефалията (независимостта) на основаната с нейна благословия Българска архиепископия. След 927 г. тя получава патриаршески статут, което йотрежда пето място след най-старите православни патриаршии. Но тъй като този статут е изгубен при османското завладяване и е възстановен едва през 1953 г., православният свят признава
БПЦ за патриаршия едва от ХХ век - затова йотрежда в диптихите последните места сред патриаршиите. Детайлното вглеждане в краткото послание на нашия патриарх към форума в Истанбул показва, че той се е опитал косвено да отстоява интересите на БПЦ по тази деликатна тема.
Неофит заяви на събратята си от православния свят, че срещата им започва само два дни след историческия за БПЦ 4 март, когато „със съизволението на светейшата катедра на Константинопол... беше учредена първата Българска архиепископия със седалище в нашата старопрестолна Плиска“. Нашата църква елегантно и недвусмислено заяви, че има по-дълга история от Руската, Сръбската, Румънската и Грузинската си посестрима и следователно има повече основания да настоява в бъдещия диптих да получи място преди тях. Така бе препотвърдено и становището, което още миналата година Светият синод изпрати на патриарх Вартоломей: Българската патриаршия е първородната църква дъщеря на Вселенската патриаршия и ако той прецени, да постави на бъдещите дискусии въпроса за по-предните йпозиции в новия диптих.
Висшият ни клир е наясно, че борбата за преразпределяне на местата в диптихите ще бъде жестока, затова се опитва с благ тон да спечели подкрепата на Вселенския патриарх. Разбира се, изходът от тази борба не е ясен - има опасения, че комплицираната тема за диптихите изобщо може да отпадне от дневния ред на събора през 2016 г. Но каквото и да се случи, все пак БПЦ е направила своята дипломатична заявка, че не е склонна да приеме отреденото ймясто в списъка на църквите. Друг полезен ход на този етап очевидно няма.
Истанбулският форум завърши с послание, което изненадващо разчупи популярния стереотип, че православието е пасивен наблюдател на световните проблеми. Църковните глави атакуваха „световните идоли на властта и алчността“ и заклеймиха безразличието към бедността. Анализатори ентусиазирано сравниха позицията им срещу икономическата криза с опитите на папа Франциск да громи социалните неправди в света. Фактът, че посланието от Истанбул бе подписано и от българския патриарх, подхранва надеждата, че и БПЦ най-сетне ще протегне истински ръка към обедняващото си паство. Така че колкото и незабележимо да е било участието на нашата църква в истанбулския форум, то все пак е истинско събитие за нея - особено предвид устойчивото ймаргинализиране от актуалните процеси на православието, наблюдавано през последните години.
Плахите стъпки на новия български патриарх в полето на православната дипломация очевидно притесниха някои от синодалните му събратя. Те са най-вероятните съчинители на „новината“ за припадъка му на всеправославния форум в Истанбул, която миналата седмица един ежедневник услужливо тиражира. Обществото манипулативно бе осведомено, че поради тежкото си здравословно състояние патриархът всъщност присъствал „мълчаливо, без да вземе дейно участие“ на форума. Махленската клюка всъщност трябваше да го обезличи на фона на другите православни лидери. Вероятно и в бъдеще задкулисните синодални играчи ще разиграват тази карта - да спекулират със здравето на Неофит, за да денонсират всяка негова активност като църковен глава, дори и най-слабата. И да втълпят повсеместно, че е тежко болен и не може да ръководи Църквата. Накрая може и самия него да убедят. Нали всяка лъжа, повторена сто пъти, ставаше истина...
Но каква ще е ползата за Църквата?
(в. Преса, печатно издание, брой 76 (782 от 19 март 2014)