33608 | 19 март 2014 | 08:21
|
Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“. Написал е няколко монографии и стотици статии. |
|||||
Доц. Величков, резултатите от референдума в Крим са ясни. Руският президент Путин вече подписа указ за присъединяването на Република Крим към Руската федерация. Доколко отделна република Крим би могла да реши проблемите между Запада и Русия?
- Сега ще бъде необходимо светът да направи исторически компромис. Крим може да се обособи като независима държава и може би е по-справедливо за всички етноси там. Крим има необходима територия от 27 000 кв. км, има и опита - дълго време е бил автономен. Трудно в днешния период може да променяш граници. Русия е интересен феномен - държавата, която винаги е плашила и в критични моменти винаги е спасявала. Русия е държавата, която спря мюсюлманите, Османската империя. Това стана, след като води с нея 11 войни за 37 години преди един-два века. Русия е и завоевател и не е по-различна от всяка велика сила.
Противопоставянето по повод кризата в Крим поставя въпроси за баланса между санкциите и дипломацията. Не е ли ситуацията там тест за лоялността на съюзниците и няма ли да създаде риск от нови конфликти?
- Международниците много добре знаят какъв е ефектът от налаганите санкции. В продължение на десетилетия в годините на студената война бяхме свидетели на какви ли не санкции и резултатите от тях. Санкциите винаги са с две остриета - този, който ги налага, трябва да бъде готов да понесе последствията от тях, защото те са взаимно свързани.
Заради Крим България няма ли да се превърне в дежурния губещ, необходимият компромис какъв е?
- България се намира в изключително деликатна ситуация. Първо, ние сме ангажирани и задължени в ЕС, второ, имаме задължения и към НАТО. Необходима ни е много добре премерена политика, в никакъв случай да не се отива в крайности. Трябва твърдо да устоим и нашите национални интереси. През годините ние понесохме всичко от стратегическите сблъсъци, които станаха и се очертават и днес. Тревожи това, че тук има разнобой, има отново изявяване на идеологически позиции.
Вижте какво стана - докато в Брюксел министър Вигенин говори за необходимост от балансирана позиция по проблема, от Лондон президентът Плевнелиев е категоричен в осъждането на референдума.
- Думите на президента са твърде елементарна, повърхностна и прибързана позиция. Резултатите от референдума в Крим показаха мнението на 1,5 милиона граждани, които смятат, че са застрашени от случилото се в Киев, виждайки как бе взета властта там. Референдумът в Крим може да бъде обявяван за невалиден, но той е сигнал. Ще е груба грешка, ако резултатите бъдат елиминирани. Ние не бива да се приъсединяваме към мнозинството, което тласка Европа към едно ново разделение.
От изкуствено създавани образувания и наслагвания на омраза между етническите групи на едно място няма как да не избуят конфликти.
- Това е исторически доказано. Има един случай и той е важен. Проблемът Алжир е най-тежкият, който бе наследен от генерал Де Гол. Алжир е част от Франция и той никога не се е смятал за колония, до 1950 г. е бил неин департамент. Там живееха 700 000 французи и 700 000 напуснаха. Де Гол реши проблема с Алжир по един-единствен демократичен начин - самоопределение. Направено бе допитване и 80% от населението казаха, че искат независим Алжир.
Европейският съюз зависим ли е от Америка? Колко опасна за света е една нова студена война?
- Абсолютно е зависим. Европа е икономически гигант и това е факт. Все още обаче външната Ӝ политика е много безлична, слаба. Но нова студена война от мащаба на тази, която беше до 1989 г., смятам почти за изключена. Защото светът се глобализира и твърде много е взаимно обвързан. Доста са и многостранните икономически, корпоративни и други интереси. Освен това една огромна част от капиталите в Русия са американски. Освен политически, има и други фактори, които решават, като либералният пазар, големите асове и т.н.
Има ли такива примери?
- Има един известен пример - случаят от 1979 г., когато един от най-богатите хора Рокфелер каза на тогавашния президент Джими Картър да приеме иранския шах Реза Пахлави в САЩ след иранската криза. След натиск и от страна на Кисинджър той се съгласи, но това доведе до тежката американо-иранска криза със заложници.
Как ще коментирате позициите на Франция, не са ли те изненада?
- Позицията на Франция наистина изненада някои наблюдатели и специалисти. Тя изведнъж взе проамериканска политика, показа сервилничене във Вашингтон. Много рядко това е ставало - от Де Гол насам във френско-американските отношения се случва за първи път. И Германия остана сама, а това е риск. Тя беше много по-внимателна на един етап, може би всички усещаха, че е по-въздържана. Трябва да се има предвид това, че Германия е с изключително предпазлива външна политика.
Германия изглежда доста внимава с Русия.
- Естествено. Това е и завещанието на Бисмарк - никога срещу Русия. Когато отношенията Русия - Германия са нормални и добри, обстановката на европейския континент е стабилна. Това е принципът. Но всеки е в деликатна ситуация. Германия икономически е по-обвързана с Русия, отколкото Англия, Италия пък е доста зависима. Но във всички случаи тук отново продължава доминиращата роля на Съединените щати.
Балканите са буре с барут е казал Иво Андрич. Но има ли проблеми, които могат да се появят впоследствие? Какви последици може да доведе в района ни конфликтът в Украйна?
- Тук претенции никой не може да има. Но за мен има един проблем, който тлее и е необходимо да се мисли - това е албанският етнос. Далеч преди разпадането на Югославия прогнозирах, че Югославия няма бъдеще, а след това и независимостта на Косово. Нямаше начин това да не се случи, защото такива са тенденциите. Почти 100% съм убеден и очаквам силни обединителни процеси в Албания.
Намирате албанския въпрос за бомба със закъснител?
- Няма начин да не стане. В Република Македония има два етноса, които не контактуват. Имам много приятели и от едните, и от другите, които казват, че е естествено един ден албанците да се обединят. Не трябва да се игнорира и продължаващият мощен демографски бум там. На 18-20 години албанците се удвояват. Албанският етнос след Втората световна война в Югославия е 450 000, след войната през 90-те, при разпадането, е три милиона. За 50 години! Дълги години там девизът на истинския албанец беше: който няма седем деца, не е албанец. И даже казваха - ние ще завладеем Косово и албанската майка ще победи сръбските щикове. И както видяхме, те победиха.
Европа готова ли е за подобно нещо?
- Не е, за съжаление, защото тя не познава в дълбочина нещата. Едно от малките положителни неща, които бяха направени в целия период на демократизация у нас, е, че не допуснахме албанци на българска територия. Това се случи по времето на Иван Костов. В Охрид е имало 40 албански семейства. Сега отидете и вижте колко са. Струга е чисто албанизирана. Това са проблеми, които ще избуят. За съжаление, няма визия в политиците ни. Според мен тук пак ще се намесят сили, които ще бъдат заинтересовани това да се случи.
И вие ли казвате, че в България няма политици?
- Не само, че няма, през последното столетие България има най-слабите политици в Европа. Това е факт, който не може да бъде оспорен. Злините, които причиняват българските политици на държавата, са по-големи от вредите, които причиняват всички врагове, взети заедно. Историята го аргументира това. Бих искал да кажа на тези, които се занимават с външна политика, че в международните отношения се уважава не само силният, но и достойният. Когато не сме силни, сме длъжни поне да бъдем достойни. А достойствтото се котира добре на международната сцена.
Мобилна версия
RSS канали
