Защо е толкова важно кой ще оглави ЦИК?
Битката между БСП и ГЕРБ да сложат своя кандидат на пръв поглед изглежда куртоазна. Депутатите днес трябва да избират между Ивилина Алексиева (посочена от Мая Манолова) и доц. Маргарита Златарева (номинирана от Цецка Цачева). Въпреки публичното им изслушване над 90% от народните избраници довчера не бяха наясно коя е по-добрата. И двете са отлични юристки, с опит в изборни комисии и не са партийно обременени.
Изборът обаче изглежда предрешен. Защото това не е просто избор между личности, а възможност за конструиране на власт. ЦИК е проекция на мнозинството в парламента и управленската пирамида в нея ще бъде построена по същия начин, както е в законодателната власт. С новия кодекс Централната комисия за вота се превръща в държавен орган, първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Ще има имоти, коли, карти за почивка.
По-рано се водеше структура към Министерския съвет и нямаше свой бюджет. ЦИК вече ще се подпомага от администрация и ще се представлява от председателя Той ще получи не само заплата като на министър, но и подобни привилегии и власт. Ще се разпорежда с бюджет и имущество. Ще може да назначава кадри на трудов договор, от него ще зависят много неща. Обществото така и не запомни физиономията на Красимира Медарова, предишната шефка на ЦИК, издигната от ГЕРБ. Просто защото тя беше една от всички. И не можеше да каже „ах“, ако цялата комисия не се е съгласила да въздъхне. Сега шефът на ЦИК става пръв между равни.
![]() |
Ролята на председателя е важна и по още една причина. В изборния закон пише, че ЦИК се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Ако от ГЕРБ, който е в опозиция, теоретично вземат председателското място в комисията, то неговият човек може да блокира редица решения и да спъне работата. За секретар ДПС посочи Севинч Солакова, която и досега изпълняваше тази длъжност.
От левицата не крият, че няма да позволят на ГЕРБ да получи шефското място в ЦИК по същите причини, по които не го получи и Цецка Цачева в парламента в края на май миналата година. „Слава Богу, иначе досега нямаше да сме депутати“, кръстят се социалисти.
Има и още едно предимство за председателя, което е прикрито като делва зад храст в новия кодекс. Досега партиите можеха да отзовават членовете си, ако не са доволни от тях. Венецианската комисия и наблюдателите посочваха това като голям дефект, защото така уж независимите членове на изборната комисия се оказват изцяло зависими от партийните централи. Сега такъв текст няма, но пише, че пълномощията може да се прекратят на член, който отсъства по неуважителни причини от три поредни заседания или от пет за цялата година. Същото правило важи и за депутатите, само че тях не ги отзовават, а им режат месечната заплата. Кой обаче решава дали едно отсъствие може да бъде извинено? Разбира се, че хлябът и ножът са у председателя. Така вместо от партийните централи членовете на ЦИК изведнъж се превръщат в зависими от главата на комисията.
Първият рунд от битката за ЦИК е за шефското място. В чия полза ще приключи той, зависи от това дали БСП и ДПС ще мобилизират хората си да дойдат в пленарната зала, за да гласуват, и дали „Атака“ ще застане зад техния избор.
Вторият рунд е войната за квотите. Неслучайно Цачева на всяка цена иска ГЕРБ да получи седем места в ЦИК, а не шест, както изчислиха, че им се полагат. Разчитат, че президентът ще застане на тяхна страна. Още повече че предложената от ГЕРБ доц. Златарева е член на правния съвет на Плевнелиев. Но тази въдичка е много опасна, ако той я захапе. Вчера държавният глава предложи на партиите да се разберат и за спорното място в ЦИК да излъчат нова независима гражданска кандидатура. БСП и ДПС са категорично против. Макар че не е предвидено в кодекса, те внасят проект на решение за разпределение на квотите в ЦИК, което НС ще гласува днес.
Тънката сметка на опозицията е лесна за разгадаване. Комисията ще се състои общо от 19 членове. Ако всички са на работа, решенията ще се вземат с 2/3 от броя им, т.е. с поне 13 гласували. Тогава от ГЕРБ няма да могат да бламират решение. Но ако присъстват 15 и всички хора на Борисов са налице, 2/3 означават поне 10 гласа и става съвсем постижимо да се провали дадено гласуване. Към седемте вота на ГЕРБ могат да се добавят двата на НДСВ и на Синята коалиция и още един на „Атака“. Доскоро хората на Сидеров, на царската формация и на сините влизаха в различни коалиции само за да извоюват нещо и за себе си. Ако на заседанието дойдат по-малко от 15 от членовете, тогава ЦИК влиза в същия цикъл като Народното събрание и кворумът ще зависи от златния пръст на малките формации.
Но има и още нещо. Ако ГЕРБ победи и наложи схемата си в ЦИК, по същия модел ще се конструират и всички останали изборни комисии - районни, общински, секционни. Там хората на Борисов също ще предявят претенции за шефското място и за най-много членове. Отдавна се знае, че в изборните комисии не само се отчита резултатът от гласуването. Те са своеобразни лаборатории за метафизичните опити на демокрацията като честност, прозрачност, предвидимост. Този път законодателят пусна твърде много наблюдатели на процесите отвътре, и то твърде отблизо. Дали няма да попречат повече, отколкото ще помогнат, обезпокои се по време на изслушването в правната комисия номинираната за председател от ГЕРБ доц. Маргарита Златарева.
Дали пък ЦИК не се опитва да изобрети колелото в престараването си да покаже, че не е зависима от партиите, които е обречена да обслужва.
(в. Преса, печатно издание, брой 77 (783 от 20 март 2014)
15819 | 20 март 2014 | 05:07





Мобилна верси
RSS
