37184 | 20 март 2014 | 06:05

Младият мъж не иска да си спомня за преживяното в казармата

„Това е Джесика. С нея си правим компания по цял ден. Вече е на възраст, но поне може да излиза от стаята. А аз не мога сам да стигна и до тоалетната“, обяснява с тъжна усмивка Цветан Булиев. Едва на 40 години е, но изглежда като старец. Дори широките дрехи, с които е облечен, не могат да скрият изтънелите му ръце и крака. Прави пауза почти след всяка дума, защото трудно диша. Обитава стаичка от 10-ина квадратни метра. Масата е сложена на сантиметри от леглото му, за да може по-лесно да стигне до нея и да се храни. Всеки ден пие по шепа хапчета, изписани от докторите. Родителите и брат му са постоянно около него - без тях не би се справил и един ден с най-елементарните човешки потребности. На всичкото отгоре в края на януари доктори от ТЕЛК преценили, че военната му инвалидност е намаляла. Това означава, че ще се намали и пенсията, която е единственият му доход.

Преди 22 г. Цветан стана жертва на едно от най-гнусните извращения в историята на българската армия. Докато изпълнявал дълга си към родината в под. 38 910 на някогашните строителни войски в с. Герман, двама войници от предния набор го надуха с компресор и го осакатиха завинаги. С две операции на стомаха хирурзите от Военномедицинския институт го върнаха към живота. Години по-късно мъчителите му бяха осъдени - излежали са наложените им наказания от по 3 години затвор и отдавна са на свобода.

Пръв за зверската гавра, станала на 8 юни 1992 г. на строителен обект край Гара Бов, съобщи в. „Нощен Труд“. Репортерите на изданието пристигнали на мястото три дни след инцидента. Благодарение на тях командването на поделението не успя да потули позорния за армията ни случай.

След преживения кошмар обаче психиката на Булиев се сринала напълно. Младият мъж започнал все по-често и по-дълго да посяга към чашката. Развил диабет, хроничен гастрит, получил и епилепсия. Преди 7 г. след епилептичен припадък си ударил сериозно главата и се наложило да му правят черепна операция.
„От 2010 г. досега лежи повече време в психиатрични клиники, отколкото вкъщи. Понякога изпада в такива настроения, че става опасен за себе си и за хората около него. Затова се принудихме да продадем жилището си в Плевен и да се преместим в с. Загражден“, обяснява майката Виолета Булиева.

Изгорените мечти

През първите години след гав­рата за известно време у Цветан живяла надеждата, че ще се възстанови напълно, ще създаде свое семейство. В началото мечтите му били подхранвани от тогавашната му приятелка. Заради нея още преди войниклъка той зарязал уроците в плевенския механотехникум, в който учел - дори не успял да се дипломира. Момичето било много по-младо от него. След направените животоспасяващи операции то доста месеци стояло край леглото му в болницата и се грижело за него. После обаче постепенно се отдръпнало. В момент на тежка депресия Цветан събрал всички снимки на момичето и ги изгорил. След това унищожил и всичко, което по някакъв начин му напомняло за казармата.

„Замина да служи с пролетния набор през 1992 г. Направихме му изпращане като на всичките му връстници. Първо събра приятелите си вкъщи да се веселят, после отидоха на заведение. Клетвата му беше на стадион. Не сме си и помисляли, че само след няколко месеца ще ни го върнат инвалид“, спомня си бащата Милчо Булиев.
В последните години преди да се пенсионира, той работил като строител. Като се преместили да живеят в Загражден, използвал строителните си умения, за да направи къщата удобна за трудноподвижния Цецо. Пригодил банята да може синът му да се обслужва сам - без да се притеснява, че някой от близките му трябва да го къпе. Сега Милчо изкарва по някой лев, ако комшия го покани да му свърши някаква работа. Другият му син - Галин, също няма постоянни доходи.

Добрите хора

По празниците семейството получавало десетки колети и записи с пари от българи от различни краища на страната. Министерството на отбраната и досега всяка година изпращало на Цветан по 300-400 лв. еднократна помощ. Военните помогнали на Милчо да си намери работа на строителен обект. Плевенското кметство пък назначило брата Галин за близо година като озеленител по проект от „Красива България“. Сега на семейството помага социалният патронаж в община Гулянци, към която е Загражден. Всеки работен ден неговият автомобил спира пред къщата и оставя храна за Цецо. За услугата Булиеви плащат 12 лв. на месец - останалата част от сумата се поема от общинския бюджет.

Без пенсия

От пет месеца военноинвалидът Цветан Булиев не е получавал пенсията си, която досега била 198 лв. „Закъснението не е по вина на лицето“, пише в решението на ТЕЛК-Плевен от 30 януари т.г. Проблемът идвал от проточените процедури за изясняване коя трудово-експертна лекарска комисия трябва да се произнесе по случая. Според същия документ се оказва, че въпреки диагнозата „други тревожни разстройства“ и епилепсията за 3,5 г. Булиев е станал с 12 на сто по-годен за военна служба. Заключението на плевенската ТЕЛК е, че Цветан е със 100 процента трайна нетрудоспособност без чужда помощ. Военната му инвалидност е оценена на 80 на сто, а заключението на лекарската комисия за психични заболявания в Ловеч от 2 ноември 2010 г. било 92%.
„Това означава, че ще му намалят инвалидната пенсия. А той от месец на месец става по-зле“, твърди майката. 

(в. Преса, печатно издание, брой 77 (783 от 20 март 2014)