27171 | 20 март 2014 | 19:21

За да купят един литър бира, в Румъния работят 30 минути, в България - 45, а в Германия - 4-5 минути, твърди изпълнителният директор на Съюза на п

Спадът е минимален, около 1%. Миналата година климатичните условия не бяха най-благосклонни към нашата индустрия. Юли беше дъждовен, а валежите и по-хладното време през пролетта и лятото намаляват продажбите на пиво. Но не бива да се пренебрегва и другият фактор,  несигурността кара потребителите да свиват по всички възможни начини харченето на пари.  Нашите оценки за спад съответстват на данните от Агенция „Митници“, според които има намаление и в приходите от акцизи. Този налог се изчислява на база градус плато и е обвързан  с алкохолното съдържание. През лятото около 8-10% от пазара се пада на нискоалкохолните бири. Така продадените количествата може и да се запазват на същите нива, но приходите намаляват.  Модните бирени миксове са с по-ниско алкохолно съдържание, около 2%.  Имахме доста по-оптимистични прогнози в началото на миналата година и сме малко разочаровани, че те не се сбъднаха. Но такава е цялостната конюнктура.

Каква бира пие българинът?

Купувачите продължават да посягат повече към по-достъпни марки. Когато преди десетина години дойдох да работя в Съюза на пивоварите, бирата в пластмасови бутилки беше около 32% от всичката на пазара. И никой не вярваше, че този дял толкова ще се увеличи и ще се достигне 60%. А вече се превръща и в трайна тенденция. Тези бутилки са по-удобни, а и към тях основно са насочени промоциите. Във всяко едно отношение потребителят ги предпочита. Много е важно да се знае, че  няма никакво значение опаковката за качеството на бирата, според марката напитката е от една и съща партида. Просто минава през различни бутилиращи линии и е в различни опаковки. Има обаче разлика в срока на съхранение, в пластмасовите опаковки той е сравнително по-малък. Затова винаги съветвам потребителите внимателно да четат какво пише на етикетите. През 2012 г. българските пивовари са вложили в нови опаковки 5,4 милиона евро. Това не се прави само за да се привлече вниманието на консуматора. Новите бутилки трябва да отговарят на все по-високи изисквания както за съхраняване на качествата на продукта, така за опазването на околната среда.

Само ние, българите, ли  купуваме големите пластмасови бутилки, понеже сме най-бедни в ЕС? 

При нас делът на тези опаковки е най-голям, но подобна тенденция вече  се проявява и в Словакия, Румъния, Чехия. В някои държави, например  в Унгария, предпочитат кенове. 

Иначе по консумация на бира България е на 13-о място в ЕС през  2012 г., на нивото на Белгия и Холандия. При средна консумация от 70 литра на човек в Евросъюза у нас сме изпили 73 литра. За сравнение в Чехия на човек се падат 148 л, в Австрия - 108 л, а в Германия - 105 литра. Германците обаче са най-големият производител на пиво в Евросъюза, те имат най-голям пазар и правят най-мащабен експорт. През 2012 г.  страните от ЕС плюс Швейцария, Турция и Норвегия са произведени общо 406 500 000 хектолитра пиво и така Старият континент е втори по сила в тази индустрия. Световен лидер е Китай с годишно производство от 443 млн. хектолитра, а трети са Щатите - с 230 млн. хектолитра. Българинът е любител на бирата. Но поради ограничената покупателна способност приходите са по-малко, отколкото биха били в други страни, където хората разполагат с повече средства. Моите колеги от Румъния са  направили една много интересна статистика: за да купят една 500-милилитрова бутилка бира, в тяхната страна хората работят около 30 минути, в България - 45, а в Германия - 4-5 минути. Всъщност това са важни индикатори, по които трябва да оценяваме как може да се развива пазара. При едни стегнати семейни бюджети хората дори нямат настроение да излязат, за да пият бира.

В пивоварната ни индустрия има много силно чуждо участие. Как реагират компаниите на икономическата обстановка в страната?

В нашата пивоварна индустрия работят три мултинационални компании, които обхващат около 85% от този бизнес. По производство страната ни се нарежда на 17-о място в ЕС. Вътрешният пазар е 5 404 000 хектолитра, от които около 400 хиляди хектолитра е вносът. През миналата година сме продали навън 82 000 хектолитра. Около 2900 човека са били директно заети в производство на пиво и малц. Но свързани с тази индустрия са много повече хора, за нея работят 1413 души в пакетиращата индустрия, в логистиката - 766, с медия и маркетинг се занимават 1916. Половината от произведения в страната ечемик отива за производство на малц и по тази причина са разкрити още 3602 работни места в селското стопанство. Благодарение на бирата в туризма са заети допълнително 14 600 души. През миналата година 78 млн. лв. са приходите от акзици в хазната. Виждате колко голямо е значението на пивоварната индустрия. А през 2013 г. въпреки лекия спад компаниите са инвестирали 57 млн. лева. Това означава, че имат дългосрочни интереси. Всяка година отчитаме сериозни вложения в разширяване на мощности и съвременни технологии. Правят се нови производствени помещения, складови и логистични бази. И в сравнение с предходната година има сериозен ръст от около 30% в инвестиционния процес, което показва, че индустрията се развива. Тя има перспективи и търси нови възможности.

Зависите силно и от туризма. Сега активно се обсъжда стратегията за този отрасъл, от гледна точка на вашата индустрия кои са предпочитаните туристи? 

Най-голяма добавена стойност се генерира през хотелите, ресторантите и кафенетата и затова до голяма степен зависим от туризма. В страни със силен туризъм, каквито са Хърватия, Испания, Италия, Гърция, Португалия има много добре развит т.нар. студен пазар на бира, това са продажбите през заведения за хранене, барове, хотели.

Например в България през миналата година 75% от продажбите на пиво са в магазините, а само 25% - в заведенията. Всяка година отчитаме свиване  на студения пазар. А само преди 10 години той беше около 35%. Представете си какъв спад е това!  През 2012 г. 30% от добавената стойност в пивоварната индустрия е получена през обектите на Хорека (хотелиерството и ресторантьорството).  За сравнение в Испания и Португалия, където през заведенията се реализират около 65% от продажбите на пиво, делът на формираната от тях добавена стойност на студения пазар е 66-67%. Дори в Гърция, където икономическата криза имаше толкова тежко отражения,  54% от продажбите на бира са в заведенията и това се дължи на силния им туризъм.

Българинът купува големи пластмасови бутилки за вкъщи, но всяка година отчитаме ръст на туристите, те къде пият бирата си?

- Едно от обясненията е, че туристите, които идват в България, предпочитат курорти с ол инклузив системи. Хората си стоят в комплексите, не излизат навън, за да се забавлява и да видят нещо друго и различно. Пък и това са големи хотелски вериги, предлагат най-вече наливно пиво, една част може би не е произведено в страната, не зная. Ако успеем да променим профила на туристите, ако те целогодишно идват у нас, би било добре за много сектори на икономиката ни. Това засяга абсолютно всички български производители на напитки, храни, въобще всички ще имаме полза.
Освен това всяка година нараства вносът на пиво и основно за големите супермаркети и търговски вериги. Там например предлагат много евтина бира в кенчета. Една част от нея с по-нисък градус плато, т.е. сухото вещество, е по-малко и оттам алкохолното съдържание. А колкото до качеството, не мога да кажа какво е, защото не сме го проучвали специално. Всяка година обаче изследваме качеството на нашите бири и то е безупречно. 

Има ли бирена мода?

-  От 2 години на пазара се появиха плодовите миксове и всяко лято се увеличават техните продажби. Те са подходящи за топлите месеци, за дамите, за почивка край басейна, на плажа. Българите все повече пътуват и имат възможност да опитат различни марки, разнообразни продукти. И те вече са по-отворени, по-любопитни, готови са да пробват нещо друго. Наблюденията ни показват, че жените са по-склонни да експериментират. През зимата се увеличава консумацията на тъмно пиво. Това говори, че хората все повече придобиват адекватна бирена култура и разбират, че тъмното пиво е подходящо за студения сезон, защото по-добре се съчетава с по-тежки ястия. Но прави впечатление, че се увеличават  консуматорите, готови да поръчат тъмно пиво и през лятото. Може би ще дойде и моментът, в който и безалкохолните видове бира ще станат популярни на нашия пазар. Така е вече в другите средиземноморски страни, каквито са Испания и Италия.  Българката индустрия предлага асортименти за всеки сезон и за всеки вкус. У нас се произвеждат 50 марки бира. Разнообразието на този продукт е изключително богато, например в Европейския съюз се предлагат над 40 хиляди марки бира и някъде около 100-110 вида. 

Напоследък стават популярни научни изследвания, че бирата е полезна и заради антиоксидантните си съставки. Количеството има ли значение?

Според нашите проучвания 32 процента от хората считат, че умерената консумация на бира може да е част от здравословния начин на живот. А умерена консумация означава дневно до 2 стандартни питиета по 330 милилитра за жените и до 1 литър - за мъжете. Също така 54 на сто  от хората смятат, че бирата върви добре с храна, че е част от кулинарното удоволствие и у нас винаги се пие с някакво подходящо мезе.
Кои са най-заклетите бираджии у нас?

През летните месеци най-често пият в Монтана, Русе и Бургас, а през зимата - във Варна и в София. Най-големите почитатели на пивото са мъжете на възраст между 30 и 39 години.