20074 | 4 окт. 2012 | 12:58

Диаметрални разминавания между професионалните становища на съдии и прокурори

Къде е проблемът - в закона или в правосъдието, дивеше се шефът на САПАРД Джовани Кеслер при посещението си у нас преди дни. Поводът - оправдателните присъди срещу Марио Николов и останалите подсъдими по едно от делата за прословутата измама със 7,5 милиона евро. Предшествани от провала на втора инстанция на другото дело „САПАРД“, по което присъдите бяха отменени, а обвиненията - върнати на прокуратурата за доработване.

Въпросът на Кеслер улучва десетката - от последвалите обяснения на ангажираните с казуса български магистрати става ясно, че

проблемът е и у тях, и в закона

Така се оформя отговорът как по едни и същи доказателства в Германия отдавна има осъдени, а в България - не. А оттам и защо у нас две съдебни инстанции излизат с две коренно противоположни решения за вината на Николов и компания.

Процесът „САПАРД“ прикова погледите у нас и в Брюксел не само защото сигналът за измамата с европари дойде директно от ОЛАФ, но и заради политическия привкус - двама от обвиняемите, впоследствие подсъдими, Марио Николов (на снимката вдясно) и Людмил Стойков, бяха сред спонсорите на президента Георги Първанов. В казуса „САПАРД“ впрочем са именити и магистратите. По ирония на съдбата в последното дело, приключило с оправдания, са се събрали двама членове на новия Висш съдебен съвет - съдията от столичния апелативен съд Калин Калпакчиев (на заглавната снимка) и прокурорът от апелативната прокуратура Магдалена Лазарова. Единият - от професионалната, другият - от парламентарната квота. А на първа инстанция през 2010 г. осъдителни присъди четоха Георги Колев, настоящ шеф на Върховния административен съд, и Румяна Ченалова, на която сега е поверено мегаделото за „Октопод“. Водилият двете дела обвинител Андрей Андреев днес е зам.-началник на новата спецпрокуратура.

Едно от малкото неща в аферата „САПАРД“, по които

не се спори

е, че от Германия са дошли читави доказателства. За яснота - малко предистория.

В края на 2006 г. се получава сигнал от германската митническа разследваща служба за международна измама. А именно - че представители на немски фирми, които се занимават с месопреработвателни машини, са продали на български граждани, представляващи български дружества, старо оборудване на завишени цени. И по тези завишени цени са получени субсидии от програмата САПАРД. Впоследствие областната прокуратура в Аугсбург конкретизира - в хода на разследването срещу немските граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт са установени данни за участие на четирима българи в схемата - бизнесмена Марио Николов и сътрудниците му Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров. Немците конкретно сочат, че те са водили преговори и са правили уговорки какви цени да се отразят във фактурите. Прилагат и фактурите, митнически документи, но най-вече електронна кореспонденция между Райзахер, Енгелхарт и четиримата българи. Събрани са доказателства, че Марио Николов е ходил и лично да преговаря с немците. Българската прокуратура приема разследването, немските доказателства стават част от нашето дело. Всичко е чисто. Междувременно през 2008 г. немското дело приключва след споразумение между Райзахер, Енгелхарт и прокуратурата с 2,5 г. затвор за единия и 9 месеца условно за другия. Те дават показания и по българското дело. Дотук - добре. Разнобоят между прокуратурата и апелативния съд, както и между двете съдебни инстанции, е за извършеното нататък.

Представители на ОЛАФ и на немската криминална служба от самото начало участваха и в нашето разследване, категоричен бе пред „Преса“ прокурор Андрей Андреев (на снимката по-долу вляво). И днес е убеден, че

българското обвинение си е свършило работата

както трябва. „Установихме 6 наши дружества, които са купували машини от фирмата „Райзахер“, както и че те са свързани помежду си и са контролирани от Марио Николов“, разказва Андреев. Контролът бил неформален - в едната фирма била жената на Николов, в другата - секретарката му, в третата - роднини. Имало и преливане на кадри от едните дружества в другите. Машините са внесени, декларират се, програма САПАРД ги одобрява и (чрез ДФ „Земеделие“) плаща по фактурите така, както са подадени. „Това е първата част от схемата, тя беше доказана, нямаше какво повече да изясняваме по нея, приключихме делото и го внесохме в Софийския градски съд“, твърди прокурорът. Обвинителният акт е за организирана престъпна група (ОПГ), извършила документна измама, от която неправомерно са получени 7,5 млн.евро. На съд са пратени деветима - Марио Николов, жена му, собствениците на 6-те дружества (сред тя е Анна Шаркова) и двамата сътрудници Петя Хаджииванова и Радмил Петров. „После решихме да тръгнем по пътя на парите - да видим какво е станало с тях“, продължава Андреев. Прокуратурата установява, че след като дружествата получават милионите по своите сметки, парите потеглят към контролираната от Марио Николов „Палмигруп“ и в крайна сметка влизат в дружеството „Дюни“ на Людмил Стойков. „За втората схема ни трябваше повече време, затова разделихме делата. Като приключихме второто, внесохме и него в СГС, но вече с друго обвинение и срещу различни лица“, обяснява прокурорът. Обвинението пак е за ОПГ, но този път групата не мами с документи, а пере парите от измамата. Лицата обаче са същите, само че в намален състав - по това дело обвиняемите са седмина, Хаджииванова и Петров са отпаднали. Единственият нов човек на подсъдимата скамейка е Людмил Стойков. Същите са и доказателствата, категоричен е обвинителят. „Каквото имаше по едното дело, го приложихме като копия и към другото. И по двете дела първите инстанции излязоха с присъди“, тегли калема Андреев. Георги Колев дава 12 г. на Марио Николов и различни срокове затвор на останалите по делото за измамата, но оправдава двама от „немската“ схема - Петя Хаджииванова и Радмил Петров. Румяна Ченалова отсъжда 10 г. за Николов по делото за прането на пари, оправдан е само Людмил Стойков.
Прокуратурата

в зародиш е обрекла

казуса „САПАРД“, категоричен е на свой ред съдия Калин Калпакчиев. Разделянето на делото и новите доказателства, събрани едва на втора инстанция, са генезисът на провала, посочи той пред „Преса“, след като депозира мотивите си в деловодството на съда и встъпи като член на новия Висш съдебен съвет.

Уви, съдийските мотиви са сложна работа, боравят с езика на закона. Не се разказват като приказка, липсва елемент на екшън. И все пак...

Макар че гледа само делото за пране на пари, за да обоснове решението си, Калпакчиев неминуемо „прескача“ и в другото - за измамата. И на практика разкрива, че немците са ни изпратили едно изработено дело с перфектни доказателства, което е можело да приключи точно за половин година и у нас. Доказателствата от Германия вероятно са били достатъчни за осъждането на Марио Николов и тримата му сътрудници (Шаркова, Хаджииванова и Петров) като организирана престъпна група без никакви „украси“ с други обвинения, прозира зад съдийската фразеология. Само заловената кореспонденция дори разкрива сговор за престъпление, което се и изисква за доказването на ОПГ. Но прокуратурата е действала другояче. И нашите дела са станали различни от германското.

Прикаченото към първото дело обвинение за документна измама няма как да  успее при механизма, по който се отпускат средствата по САПАРД, подсказва съдия Калпакчиев. Защото българският закон изисква неистинският или неверен документ директно да е послужил за имущественото разпореждане, за незаконната облага. При САПАРД обаче субсидиите се отпускат не на базата на фактури, а на акт на длъжностно лице от ДФ „Земеделие“. Т.е. връзката с фактурите със завишената цена не е директна, а опосредствена и измамата става недоказуема, без значение какви пари са прибрани с нея. Немският наказателен закон е друг - има специален текст за измама със субсидии, който изисква само да се установи нарушение във връзка с финансирането и нищо друго. Така че - да, има и законодателен проблем. Но той не е бил фатален. (Ако Николов и останалите трима са били съдени само за ОПГ.)

По второто дело дори и доказателства за организирана група вече няма заради бройката - искат се минимум трима. И макар че на съд са били далеч повече (седем), единствените доказателства пак са немските. А от четиримата, посочени от Германия, в този процес са останали едва двама - Николов и Шаркова. За останалите пет подсъдими няма данни да са част от структурирана група и да са знаели, че участват в машинации. Те са едни управители на дружества, които подписват някакви документи. И толкоз. Що се отнася до Людмил Стойков, схемата, че парите от САПАРД отиват в „Дюни“, се е провалила още на първа инстанция. Защото сочените като „изпрани“ средства са легални постъпления от най-големите туроператори у нас.

Черешката на тортата обаче е другаде. Според прокуратурата Николов и останалите са изпрали парите, като сами са нареждали в какви сметки да отидат те. А назначена от Калпакчиев експертиза установява, че това не е вярно - в два от случаите банката служебно е инкасирала сумите, защото е имала такива нареждания. В останалите преводите са извършени чрез електронно банкиране от счетоводители. И обвинението рухва. Възможно е било, разбира се, вината на  шестимата да се формулира и другояче - че те са разпоредили къде да отидат парите. Но промяна на обвинението е възможна само на първа инстанция, после е безнадеждно късно.

Нямахме такава информация, а и никой - нито адвокати, нито подсъдими, не е поставял въпроса пред СГС, диви се прокурор Андреев. „Не мога да си обясня защо е станало така. Но аз наредих експертизата за изчистване на противоречията в сърцевината на обвинението. От фактите по делото се установява, че Марио Николов никога не е бил управител на птицекланица „Чубра“, от чиято сметка се твърдеше, че е превеждал парите“, обясни съдия Калпакчиев. Не крие - самият той е бил безкрайно изненадан от получения резултат.

Точката на тази сага още не е сложена - ще го направи Върховният касационен съд. Но е факт, че зам.-главният прокурор Галина Тонева не изключи обвинението да е тръгнало по грешен път. Далеч по-възмутително е друго - престъпление явно е имало. А наказанията (вероятно) ще се разминат. Белият байрак е високо вдигнат.