26512 | 22 март 2014 | 07:47

Най-забавната част обаче е с визионерството на 87-годишната Елизабет Втора, тъй като визионерът би трябвало да е човек с големи и смели идеи

А сега нещо различно!“, обявява сериозен дик­торски глас. Тери Гилиъм, облечен в рицарски доспехи, излиза на сцената с гумено патенце. В това време телевизионен говорител в черен костюм чете със смразяващ тон катастрофални новини от студио, разположено на плажа. Минава крал Артур и казва: „Моля ви, това трябва да е радостно събитие. Да не се караме кой кого е убил!“...

Всички тези абсурди започват да се случват през 1969 г., когато шестима комици се събират за да направят шоу по Би Би Си. По-късно един от тях - Греъм Чапман, си спомня: „Предишният модел налагаше най-смешното да дойде на финала. Но ние не искахме да е така. Искахме зрителите да свикнат, че ще е нелепо смешно през цялото време.“

И зрителите „свикват“. Формулата на успеха се състои в тоталния абсурд на ситуациите и в липсата на какъвто и да е логичен край в скечовете, обединени под шапката на „Летящият цирк на Монти Пайтън“. Автори на абсурдните сюжети най-често са Ерик Айдъл и Джон Клийз, и двамата възпитаници на Кеймбридж. Клийз донякъде се превръща и в лицето на легендарната група с ролята си на пародийния сър Ланселот във филма „Монти Пайтън и Свещеният граал“ (1975 г.).

Впрочем сред най-големите почитатели на „Летящият цирк“ е самата Елизабет Втора. Тя даже гледа шоуто на живо, а Клийз разказва, че най-срамният момент в живота му е, „когато кралицата дойде и панталоните ми паднаха“. Въпреки че гафът спокойно може да мине за част от идиотски скеч, групата се извинява официално на Нейно Величество за причиненото неудобство.

Може да изглежда прекалено, но протоколът си е протокол, дори и за Монти Пайтън. Протоколът на Бъкингамския дворец е изключително консервативен тъкмо защото става дума за изключително консервативна институция. Това налага сериозна подготовка преди посещение при кралицата. Най-малкото за да знаеш, че тя не бива да бъде докосвана, както направи Мишел Обама през 2009 г., дружески прегръщайки Елизабет Втора. „Жестът шокира светското общество в Обединеното кралство и оправда опасенията на запознатите с етикета на монархията, които предупреждаваха, че американската президентска двойка не е достатъчно информирана за правилата на обръщение към монарха“, гръмнаха световните агенции. И припомниха други важни ограничения, например, че лич­ността на британския монарх никога не се коментира, както не се коментират и темите на разговорите с него.

Уви, за съветниците на българския президент това явно са дребни подробности, щом преди дни Росен Плевнелиев успя да се разпише с няколко гафа накуп. На излизане от Бъкингамския дворец държавният ни глава съобщи с лъчезарното изражение на Клийз в ролята на сър Ланселот, че е във възторг от кралицата, която била „световен лидер“ и „визионер“. След това надлежно предаде и за какво са си приказвали - „разговорът мина по цялата тематика на българо-британските отношения, които никога не са били по-добри, и през европейската тематика, разбира се, Украйна и Русия“.

Проверка за около три минути в „чичко Гугъл“, както се изразяваше една здравна министърка, е напълно достатъчна, за да се забележи колко необмислено е подобно изказване. „По протокол мнението по актуални теми на кралицата, която не дава интервюта, е тайна. Затова официалният й гост не говори с нея за политика, а после внимава как пресъздава разговора.“ Но това е само едно на ръка. „Нейно Величество е кралска особа и определението „световен лидер“ не се отнася за нея. Тя е държавен глава, но няма изпълнителски функции, тя не е политик, още повече лидер.“

Мненията са на експерти, но не е нужно да си завършил международни отношения, за да го знаеш. Кралицата да обсъжда Русия и Украйна е пълен абсурд и пак добре, че Плевнелиев не изтресе, че се е обявила против референдума в Крим или за икономически санкции срещу Москва...

Най-забавната част обаче е с визионерството на 87-годишната Елизабет Втора, тъй като визионерът би трябвало да е човек с големи и смели идеи, които могат да променят света. Според българския президент тя е дори „вдъхновяващ визионер“, само че до ден днешен няма сведения кралицата на Великобритания да се е проявявала като такъв. А и как би могла, след като е олицетворение на една крайно консервативна традиция и е по-скоро символична фигура? Каква зашеметяваща визия за бъдещето да предложи, при положение че от нея се очаква тъкмо обратното - да съхранява, да не променя?

Вярно е, че кралицата държи речи, с които открива церемониално сесиите на британския парламент. Но тронното слово, както би трябвало да е известно на Росен Плевнелиев, се пише от кабинета и само се произнася от нея като държавен глава. Да се брои това за „визионерство“ не е възможно даже в скеч на Монти Пайтън.
Съвсем не между другото: миналата година Елизабет Втора лично обяви пред парламента, че Великобритания ще намали имиграцията, като ограничи достъпа до безплатна здравна помощ, въведе по-високи глоби за наемане на работа на нелегални пришълци и улесни депортирането на чужденци. Това се случи броени дни след като анти­имигрантската и антиевропейска Партия на независимостта постигна сериозен успех на частичните местни избори, а лидерът й Найджъл Фарадж започна ярост­на кампания срещу българи и румънци. Впоследствие британското правителство предприе промени в социалната си система, за да даде отпор на очаквания миграционен натиск от 1 януари 2014 г. Включително замрази отпускането на заеми за наши и румънски студенти.

За какви по-добри отвсякога отношения говори сега Плевнелиев, е неясно. Но все пак трябва да му се признае, че в края на миналата година реагира адекватно, като се включи в дебата за опасенията на Острова от имигрантска вълна и атакува изказвания на британския премиер Дейвид Камерън. „Двайсет и първи век не е време за изграждане на стени, а напротив - за разрушаването им и свързването на хора, култури, икономики и индустрии“, каза президентът и беше абсолютно прав.

За малко повече от две години на „Дондуков“ 2 обаче подобни попадения са истинска рядкост. Плевнелиев вече натрупа солидна колекция от външнополитически гафове, което вероятно се дължи на недостатъчно подготвени съветници. Не му потръгна още от първото официално домакинство като държавен глава, на което прие чешкия президент Вацлав Клаус. Започна с „Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа от Полша...“ и завърши с „Дами и господа от Чехословакия…, от Чехия“.
Поднесе абсурдно по размерите си 200-килограмово яйце на папа Бенедикт XVI, което сериозно усъмни в представите му за добър вкус. А и в усета му за дипломатичност, доколкото последва и недопустимо публично деклариране на презрение към страни като Русия и Китай: „Моите посещения са от София на Запад. Разбирайте го както искате“...

За да е нелепо смешно през цялото време (по „питоните“), само от началото на годината Плевнелиев направи серия от будещи недоумение ходове и изказвания, сред които най-безобидното е: „Разбира се, аз като държавен глава нямам нищо против да купуваме газ от Катар. Чудя се само как да го докараме.“ Най-безобидно, защото за разлика от фантазиите на президента как се превръщаме в център за преразпределяне на катарски газ към Европа, прибързаното обявяване на случилото се в Украйна за „демократична революция“, и то в Туитър, показа и друга негова склонност - към опасни импровизации.

Не е зле да се припомни, че в момент, когато международната общност беше много внимателна в заемането на позиции, Плевнелиев се изхвърли с категорична оценка. По една „случайност“ само ден след скритото от обществеността ръкостискане с Владимир Путин в Сочи, което така възмути русофобстващите му фенове. Изхвърляне, което продължава с пълна сила и сега: „Русия вече окупира Крим. След което си организира незаконен референдум, който противоречи на украинската конституция и на международното право. Това е изключително опасно. Категорично неприемливо и аз го осъждам.“ Човек ще рече, че става дума за световен лидер...

Монти Пайтън казват, че импровизациите са в основата на хубавия скеч и без тях „Летящият цирк“ нямало да им се получи така абсурдно смешен. В собственото си шоу обаче един президент трябва да бяга най-вече от опасността да заизглежда смешен. Особено когато е президент на най-бедната държава в Европейския съюз, която отгоре на всичко е сред най-зависимите икономически от Русия, пък е и станал държавен глава малко нещо по стечение на обстоятелствата.

Ако не да бъде визионер, от Плевнелиев се очаква да прави разлика между импровизация и халтура. Или поне да си намери съветници, които да не зареждат изявите му с усещането за специално търсен комедиен ефект като в „Мисия Лондон“ или „Мистър Бийн при кралицата“

(в. Преса, печатно издание, брой 78 (784 от 21 март 2014)