14870 | 22 март 2014 | 07:57
В Изборния кодекс наистина има текст, че ръководството на ЦИК се състои от четирима членове: председател, двама заместник-председатели и един секретар. Както и черно на бяло е записано, че тези четиримата не може да са от една и съща група.
Никъде в закона не е записано, че най-голямата група задължително има свой представител в ЦИК. Затова пък черно на бяло пише че „при назначаване на членовете на ЦИК, извън тези по ал. 7 (която урежда как се избират четиримата от ръководството), се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции“. В този неясен и недообмислен текст партиите и президентът видяха възможност за дуел.
Въпросът е - проспа ли президентът този текст, та не му наложи вето и не поиска уточнение? На практика Плевнелиев се възползва от пропуска в закона и с избързващия си ход взе страна на една от спорещите страни. Още повече че месец преди това на „Дондуков“ 2 държавният глава провеждаше консултации с парламентарните сили и беше нормално да се опита да постигне консенсус по темата с ЦИК.
Голямата вина обаче си остава на БСП и ДПС.
Пропуск на авторите на закона и на мнозинството е да уточни как се изчислява съотношението между партиите в НС. Това може да стане по няколко начина: според брой гласове, получени на изборите; според брой мандати при създаване на парламента или според сегашното състояние. В началото ГЕРБ имаше 97 депутати, сега са 94, а скоро теоретично може да станат и 20. Законодателят не е предвидил вариант, при който съотношението между партиите може да се променя в движение. Ами ако една група се разпадне? Излиза, че теоретично тя може да има нулева тежест в парламента, но да може да излъчва членове в ЦИК или в други органи.
Спорът за ЦИК извади на показ най-големия проблем на парламента - бързите и незрели закони, които приема. Народното събрание има дефицит на добри юристи и отлични експерти.
Изборният кодекс беше писан набързо и приет в 12 без една минута. На практика месеци наред комисията на Манолова събираше всякакви екзотични идеи за промяна на изборния закон, а времето за обсъждане на текстовете по същество беше сведено до минимум. Не се чуха становища от най-добрите юристи в държавата, а заседанията на правната комисия показаха колко безпомощни членове има в тях.
Сега с основание широко се отваря вратата за оспорване легитимността на вота. Това е залог и за съществуването на това Народно събрание.
Защото, когато миналата година хората излязоха на улицата, те поискаха честност и легитимност от политиците. А какво получават?
Мобилна верси
RSS
