18351 | 23 март 2014 | 08:01
 |
||
| Васил СОТИРОВ |
Питате що за птица е птицата, дето не сте я виждали? Е, не е някаква важна птица, да речем - и тя, подобно на всички птици, дето сте ги виждали, лети, търси си храна, вие си гнездо, мъти и пълни гушките на малките си...
Било пролет. Долетели от юг птиците, дето сте ги виждали - долетяла и птицата, дето не сте я виждали. И още с пристигането си започнала да си търси подходящо дърво, където гнездо да си свие, челяд да си излюпи. Предстоял ѝ ежегодният сезонен кастинг. Избрала си една бяла бреза и фъррр към нея.
- Може ли да си свия гнездо тук? - попитала птицата, дето не сте я виждали.
- Може - прошепнала брезата, - но трябва да поемеш известен риск.
- Какъв риск?
- Един чиляк от близкото село ми е хвърлил око. Ще си прави беседка в двора, та да си пие ракията на теферич...
- Не ми се поема риск - казала птицата, дето не сте я виждали, па разперила криле.
Кацнала на величествен бор.
- Искам да си свия гнездо. Може ли?
- Може, ама на твоя отговорност! - мъдро отвърнал борът и уточнил: - Горският си ме е заплюл за тейко си. И оня ще ме бичи за черчевета. Щото най-хубавите стават от чам.
- Не ми се поема отговорност - признала си птицата, дето не сте я виждали, па разперила отново криле.
Кацнала на цъфнал дрян.
- Искам да си свия гнездо...
- Свий си! В днешно време всеки гледа да свие нещо! - разтресъл се от смях дрянът. - Ама ти внимавай да не те хванат барабар с гнездото! Щото аз съм обект на един пенсионер, който си има хоби...
- Какво хоби?
- Пенсионерът си дяла хурки. И аз ще стана хурка.
- И за една хурка ще отсече цял дрян? - учудила се птицата, дето не сте я виждали.
- Че какво странно има в това? - на свой ред се учудил дрянът. - Видиш ли го оня пън там? Да знаеш ква плачуща върба беше, ама отиде за свирка на някакъв ергенин...
Птицата, дето не сте я виждали, погледнала към пъна и пак разперила криле. Литнала към двата бука в далечината, но пътьом се сетила, че обикновено от два бука става едно вретено, особено ако трябва да се усвояват еврофондове, та свърнала към кичест явор. „Тук ще гнездя - рекла си, - комай няма никакъв риск...“
Но само след миг чула явора, който гледал с недоумение накацалите по него птици, дето сте ги виждали:
- Кво па толкоз се радват тия? Ми най-много след седмица ще ме разбичат, ще стана четирикрилен гардероб и ще фръкна към столицата! Да не мислят, че и те ще дойдат с мене...
Съвсем се натъжила птицата, дето не сте я виждали, па отлетяла в неизвестна посока и безвъзвратно. Та по тая причина вие не сте я виждали и никога няма да я видите.
Е, някои, дето все мечтаят нещата да се оправят, сезонно се питат:
- Няма ли надежда?
На което вятърът им отговаря:
- И да се вземете в ръце, пак ще са празни!
(в. Преса, печатно издание, брой 80 (786 от 23 март 2014)
Мобилна верси
RSS
