41800 | 24 март 2014 | 18:30

Интервю на Валерия Велева за драмата в Лясковец, за разградената държава и отсъстващата човечност

- Решението на г-н Цацаров звучи в доста широк и общ аспект, но аз като ловец от 46 години и човек, който се занимава с ловен спорт, искам да подчертая, че повечето хора, които придобиват правото за носене и боравене с оръжие, са изключително внимателни и чувствителни на тази тема. Те много държат да бъдат изрядни граждани, покриващи нормите и изискванията за тази дейност. Мярката на главния прокурор, която може би е проява на грижа, фактически ще бъде насочена именно срещу тях.
 

Защо?
- Преди 2 години в България се приложиха организационни мерки, адаптиращи българското законодателство при контрола на общоопасните средства към европейското. Водеща европейска страна предостави безплатно на България система за регистриране на оръжията и за бърз контрол върху издадените документи и разрешителни. Проблемът не е в оръжието, което е регистрирано, а в оръжието, което се купува на всеки ъгъл и човек може да го придобие в каквито си иска количества. Ще ви дам пример - човечеството не се е преборило с чумата с лечение, а с профилактика и ваксини. Т.е. държавата и институциите трябва да насочат своите усилия към превенцията.

И все пак в този случай има драстично незачитане на закона и от институции на държавата, и от гражданина. И е редно да се вземат мерки.
- Съжалявам за един млад човек, че е загинал, и за други, че може би ще останат инвалиди, но обясненията изискват много по-задълбочено тълкувание. Колкото и този случай да е драстичен, като трагедия той не се различава от случаите, в които военни или бивши военни избиха семействата си, полицаи или охранители извършиха убийства по време на служба или след това. Това показва, че има нещо нередно в концепцията и в мисленето на българската нация. Това трябва да ни притеснява. А обяснението на МВР, че стрелецът в Лясковец отказал да си предаде оръжието, е все едно да твърди, че някой не е спрял на стоппалка на пътя. От една страна, ние сме свидетели на концептуалната нагласа към нарушаване на законовата уредба и от друга страна - на неуспешно прилагане на законовата уредба от тези, които трябва да я прилагат.

Вие в момента доказвате тезата на в. „Преса“ още от първия ден на трагедията в Лясковец, че държавата е капитулирала пред един човек.
- Вие знаете ли какво представлява работата на инспекторите в районните управления? Те са едни работливи чиновници, които даже нямат право да вземат решения самостоятелно. Оформят документи и ги поднасят на съответния началник на РПУ-то, който трябва да вземе решение. Чуха се тези дни и твърдения, че трябвало да се мисли за връщане на психотеста за притежание на оръжие. Веднага питам - в обществен аспект кой е по-опасен - директорът на АЕЦ „Козлодуй“ или един ловец? Защо да не мине на психотест и вътрешният министър, за да се разбере дали е пригоден за тази длъжност, или пък пилотът, който кара самолет. Драмата с малайзийския самолет говори, че рискът не е в една или няколко пушки, рискът е непрекъснато около нас. Рискът е и у този, който кара с 4,6 промила алкохол. Тези, които предлагат усложняване на бюрокрацията, забравят, че европейските директиви категорично са за опростяване на бюрокрацията, защото процесите, които регулират едно общество, са в правосъдието. Към това трябва да се стремим - да прилагаме наказания, отговарящи на провинението.

Разбирам гнева ви, проф. Бояджиев, и огорчението ви от факта, че след случая „Лясковец“ държавата ще скочи и срещу лоялните граждани. Но обществото се взриви, защото лъсна картината на рухналата държава. Иначе и у нас, и по света е имало много по-тежки трагедии.
- Знаете, че медиците са една от най-будните обществени категории. При всеки случай, когато има пострадали, ние правим по-големи обобщения, защото ежедневието ни е свързано със спасяването на хора, с битката ни за живота. За мен случаят в Лясковец е един нещастен случай, за който се надявам някой ден да разберем какво точно се е случило. За рухналата ни държава обаче по-показателен пример са високата детска смъртност в страната, демографската катастрофа, отровената храна, която дадоха в детската градина в Асеновград, тежката ескалация на детската престъпност, престъплението, жертва на което стана майката на г-жа Куцкова. У нас вече не ни прави впечатление, когато 85-годишни жени биват убивани и унижавани по най-жестокия начин за 5 или за 15 лева. Казват, че с престъплението в Лясковец една подготвена полицейска структура била буквално унизена. Тогава какво остава за обикновените хора по улицата, в селата, в домовете си дори, когато стават жертва на същите такива престъпления? В онази шумна акция на МВР цялата жандармерия в България беше изкарана, за да се бори с битовата престъпност. Пребориха ли я? За да вземат ловната пушка на този човек в Лясковец, сигурно трябваше да ползват и авиация. Разбирате ли колко са абсурдни нещата! Ние сме сринали устоите на обществото.

У нас обаче справедливото наказание и навременното въздействие се оказаха дефицит. И вече 24 години се сблъскваме предимно с негативните неща от живота.
- Загубихме човечност. Ще ви дам пример от ежедневната си практика. Преди години имах възможността дълго време да специализирам в най-голямата болница по сърдечносъдови заболявания в Хюстън, Тексас. И веднага направих сравнението. България изпитва изключително голяма нужда от кръв и кръвни продукти за ежедневната оперативна и всякаква друга лечебна дейност. И тя обикновено се доставя чрез заплащане. В Америка - огромна страна с огромно развита специализирана болнична помощ, само болницата, в която специализирах, ползваше 9,5 тона кръв на година, нито един литър от общоползваната кръв не се плащаше. Хората даваха кръв, защото са възпитавани в човеколюбие и хуманизъм. У нас човеколюбието и хуманизмът в последните 20 години се превърнаха в човеконенавист, в изкуствено разделение на обществото на база материални придобивки. У нас може да си осигуриш кръв, ако си платиш на тези, които обикалят около Републиканския център по кръвопреливане, за количеството, което ти трябва.

Откъде трябва да тръгнем, за да стигнем тези хуманни общества?
- Скоро слушах дискусии за това на какъв език трябва да се агитира в България. Аз съм минал през всички степени на образованието и никога тази тема не е съществувала. Всички бяхме деца български, живеехме в България, говорехме български език, учехме „Аз съм българче“. Имахме цел, имахме идеал, имахме нещо, в което вярвахме. Родителите ме учеха още като дете, че най-силната армия в света е българската, че най-смелите войници са българите. Дядо ми е участник в три войни, показваше ми ордените си и ми говореше за патриотизъм. Непрекъснато бях възпитаван в родолюбие, водеха ме по градовете, откъдето произхождаха нашите възрожденци - Карлово, Калофер и т.н. Децата трябва да знаят днес откъде започва България, да знаят „Питат ли ме де е зората“, да знаят, че те като част от народа и от нацията трябва да дават това, което очакват да получат от нея. Скоро четох във вашия вестник едно изказване, че цял курс медицина, като завърши, гледа къде да отиде в чужбина. Изкривихме ценностите си, загърбихме ги. И заради това държавата ни прилича на човек, който се връща вкъщи пийнал и понеже не може да направи нищо навън, започва да бие жена си или децата си. Възпитанието у нас трябва да започва с 10-те Божи заповеди и с обичта към България.

Бягството от България не го ли приемате като вид протест срещу порочната система, която смазва хората?
- Ако ние продължаваме да абдикираме от професионализма, от хората, които са високо национално и държавно отговорни, значи вървим към абсолютна организационна и национална деструкция. Колкото повече продължаваме да слагаме на важни постове роднини, познати и приятели, толкова по-смешни ще бъдат обясненията, които държавата и чиновниците се опитват да дават на обществото за неуспехите в ежедневието. Трябва да се поощрява това, което е достойно, което е честно. Обществото ни се е превърнало в миманс, който аплодира богатите, аплодира лъскавите. Ние се учим на хищничество и човеконенавистничество.

Гневен сте на политиците? Аз съм ви наблюдавала през тези години - рядко, но много ясно сте изразявали политическа позиция.
- Колкото повече време минава, толкова повече мисля за „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Човек може да е гневен на нещо, което има стойност. Останалите са дразнител. Действията на политиците у нас са като един лош филм по телевизията, като едно срамно изпълнение, като една безвкусна артистична проява.

Когато работех в Америка по 18 часа на ден и живеех от кафе и от крема към кафето, защото бях най-бедният специализант, непрекъснато си мислех как ще донеса в България това, което уча. Вие сте свидетел на скока в българската кардиохирургия. Но когато не успееш да реализираш идеите си, които са в полза на обществото, когато не успееш да прилагаш това, което, ако беше приложил някъде другаде при други условия, щеше да бъде оценено по достойнство, тогава ежедневието те кара да си повтаряш мисълта на великия Гьоте, че човек вижда това, което знае. Политиците просто толкова виждат, защото толкова знаят. Разочарованието е, че ние можем повече, можем да дадем на обществото повече, но държавата тотално е абдикирала и не се интересува от това. 

(в. Преса, печатно издание, брой 81 (787 от 24 март 2014)