14633 | 25 март 2014 | 06:46
Пук-пук. Казусът „Карадере“ подскача като гореща пуканка от тигана на бившата в паницата на сегашната власт, после обратно. Миналата сряда, след изнесеното заседание на правителството във Видин, пресслужбата разпространи лаконично съобщение - кабинетът подкрепя инвестиционни намерения за строеж на „хотелски структури“ в община Бяла. Трябваше еколозите да се плеснат по челото и да бият тревога, че става въпрос за огромния, но вече позабравен проект за застрояване в местността Карадере.
От ГЕРБ се възмутиха. Икономическият министър Драгомир Стойнев обаче веднага върна топката в тяхното поле с мощен сервиз - писмо за подкрепа на инвестиционните намерения и обещания за стимули (включително съдействие за български паспорти на инвеститорите) е подписал предшественикът му, икономическият министър в кабинета на ГЕРБ Делян Добрев. И се започна един географско-лингвистичен спор. Добрев подписал за проекта „Бляк сий гардънс“ и пропуснал да се информира, че той е предвиден именно за местността Карадере. Знаел, че е някъде в община Бяла. Точка. Но пък Бяла не е с размерите на Руската федерация и едва ли може да помести няколко строежа за стотици милиони евро на площ от 1,2 млн. кв. метра.
Обаче „Бляк сий“ е на английски, а Карадере е на турски. Сигурно оттам идва объркването. Ако проектът се казваше „Карадениз бахчъ“, щеше ли Добрев да се сети къде е точното място? От свян ли, или от разсеяност, Добрев не е попитал кои са тези инвеститори, къде и какво точно ще правят у нас? Но пък им обещава съдействие за родни паспорти. Толкова лесно ли сваляме гарда пред обещания за нещо, което ще се случи някога, някъде, без да се интересуваме кога и къде? Тогава въобще ясно ли е какви хора пускаме тук? Не чух, не видях, не разбрах не е обяснение. Просто извинение. Или още по-точно - измиване на ръцете.
Проблемът не е дали действащият министър е „пощальон“, а бившият лъже. Въпреки че картечниците на политическото говорене веднага започнаха да стрелят напосоки. Вече изобщо не е важно дали проектът е добър, а инвеститорите - свестни. Това трябва да се установи от съответните контролни органи по установена процедура. Но връх взеха отново взаимните обвинения и политическото интригантство.
Въпросът всъщност е принципен. Какви хора ни управляват? Колко пъти още министри ще са изненадани от собствените си писания? А може би и празен лист могат да парафират. Защото не знаят какво правят, или точно обратното - защото са наясно какво ще последва. Ако номерът мине, разбира се.
(в. Преса, печатно издание, брой 81 (787 от 24 март 2014)
Мобилна версия
RSS канали
