33368 | 5 окт. 2012 | 11:47

При всички положения обаче цените на колбасите до края на месеца ще се повишат с минимум 15-20%, казва председателят на Асоциацията на месопре

Интервю на Екатерина СТОИЛОВА за отчайващото жонглиране на бизнеса между цените и качеството на храните

- Г-н Вътев, тази година бизнесът е поставен в необичайно тежката ситуация да жонглира между постоянното поскъпване на храните в световен мащаб и свиващото се потребление в страната. По какъв начин това ще се отрази върху бранша?

- Последното поскъпване на месните продукти е предизвикано изцяло от ситуацията на световните пазари, когато заради сушата и недостига на зърно цените на фуражите скочиха рязко и това автоматично се отрази на пазара на суровината. В момента, когато излязоха високите борсови цени за зърното, месото поскъпна. И това е нормална реакция, защото в европейските икономики бизнесът се бори за своята рентабилност, докато в България се прави всичко възможно, за да бъдем очернени. На производителите се лепват етикети като „спекуланти“ и „печалбари“, което създава впечатление за насаждане на негативно отношение към предприемачите. Имаме усещането, че както и да работим, каквото и да правим в старанието си да покриваме всички административни изисквания, ние сякаш сме дамгосани с клеймото на гадния частник.

А икономическата логика е пределно ясна и при всяко поскъпване на разходите за едно производство като суровини или горива е нормално това да се отрази на цената на крайния продукт. Затова и когато през август европейските цени на месото се покачиха с 30%, това неизбежно даде отражение на вътрешния пазар. Някои колеги в бранша вече промениха ценовата си листи, като при различните компании  тези промени зависят от редица фактори. При всички положения обаче цените на колбасите до края на месеца ще се повишат с минимум 15-20%. Съвсем друг е въпросът доколко това поредно поскъпване ще бъде преглътнато от българския потребител. 

- С колко се е свил пазарът на месни продукти през последните години?

- Икономическата криза от 2008 г. удари хранителната индустрия през 2010 г., като до 2009 г. включително ние бележехме непрекъснат ръст в продажбите. През 2010 г. обаче продажбите спаднаха средно с 14% спрямо предходната година, а за 2011 г. по данни на търговските вериги беше отбелязан 32-процентен спад в потреблението на хранителни продукти. По неофициални данни за тази година се очаква ново понижение в потреблението от 20-22%. Особено изразителна за последните години е и друга тенденция, свързана с рязкото намаление на пазара на деликатесите. Ако през 2009 г. сухите и пушени мезета заемаха 20% дял от целия пазар на месни изделия, то днес този дял е около и под 10%. Вече втора година сме свидетели на главоломно нарастване в търсенето на най-евтините продукти от страна на хората. Дори средният ценови сегмент, където имаме добри продукти на приемливи цени, дори там има отлив. Големият проблем е, че средната категория потребители, които купуваха най-масово, вече отиват към ниския ценови сегмент и тази тенденция трайно се налага на пазара.

- Значи се получава така, че хората посягат към по-некачествените продукти?

- Въпросът не е в качеството, а във вида на използваната суровина. Различните компании използват различни суровини, имат свои собствени рецептури, с които са познати сред клиентите. И понеже производителите много трудно могат да налагат своята продукцията на потребителя, то търсенето определя предлагането. В това отношение сме твърде далеч от стандартите на останалите европейски държави, където потреблението на качествени, т.е. Скъпи, продукти е изключително високо. Докато там биопродуктите навлизат масово и в хипермаркетите те заемат цели секции, то нашият пазар се връща с години назад. И причината е в това, че българите, които могат да си позволят подобни екологично чисти продукти остават съвсем малко.

- Какви са прогнозите ви за развитието на пазара до края на годината?

- Винаги съм споделял, че основният проблем в нашата страна е непредвидимостта. Прогнози могат да се правят само в нормална бизнес среда, когато човек има сигурност. При тази силно изразена крива на свито потребление и ръста в цените не се наемам да прогнозирам какво ще се случи. Най-добре е този въпрос да бъде зададен на някой политик от високо ниво. За последните три години повечето браншове от икономиката преминаха през толкова трусове, че вече няма антикризисен механизъм, който да не е използван, за да могат фирмите да останат на пазара. Специално при мен, след като две години успявахме да устискаме на спадовете в оборотите, тази година вече нямах избор и бях принуден да съкратя 40 души от моята фирма. Но вярвайте ми - още не мога да го преживея.

- Земеделският министър поде поредната кампания за поевтиняване на храните по Коледа. В тази връзка как виждате да се развият взаимоотношенията ви с търговските вериги?

- Хипермаркетите произвеждат продукти под собствена марка и всеки производител, който се е съгласил да произвежда с марката на дадената търговска верига, е приел договорните условия, според които цените да не се променят в рамките на една година. Това е световна практика, като основното условие в тези договори е цената на продуктите да бъде възможно най-ниска. Затова и хипермаркетите могат да си позволят подобни кампании за задържане на цените.

- Вашата фирма сключвала ли е подобни договори?

- Не, защото от основаването на компанията досега стратегията ни винаги е била да произвеждаме друг тип продукти, които са в по-високия ценови сегмент. Освен това „Тандем“ никога не използва суровината, често срещана в този вид колбаси. Имам предвид така наречения прат, скрит зад абревиатурата МОМ (MCM), което означава машинно обезкостено месо. Това е една кашообразна маса, в която има до 30% костни частици, съединителна тъкан и мазнини, но много малко протеин. Производителите на Запад масово влагат подобен прат в колбасите, но нашата фирмена стратегия винаги е била насочена към производството на здравословни храни. Затова след поскъпването на месото и ние като останалите колеги започнахме да търсим алтернативни суровини за производството на колбаси, замествайки животинските мазнини с растителни. Винаги сме акцентирали върху продуктите с по-ниско съдържание на мазнини, затова през септември пуснахме нова серия пресни колбаси с растителни мазнини, като се придържаме към стратегията на фирмата за производство на здравословна храна.

- Смятате ли, че с предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията взаимоотношенията на производителите с търговските вериги най-после ще бъдат поставени на равностойна основа?

- Имаме надежди, но все още не знаем какво ще се случи с проекта при обсъждането му в парламента. Личното ми мнение е, че тези регулации трябваше да бъдат въведени много по-рано, още с навлизането на големите вериги в България. Много преди настаняването на тези хипермаркети в централните части на градовете - нещо, което го няма в нито една европейска държава. Защото идеята за създаването на този тип магазини не е да унищожи малкия бизнес в централните части. Дори в Германия, която е люлката на тези вериги, дори там няма да видите тези мегахипермаркети в центъра на градовете. Хората си правят голямото седмично пазаруване от големите вериги, но дневните покупки си остават в малките квартални магазинчета, където се запазват работните места, където обслужването е друг тип. Веригите умишлено имат ограничено работно време и това е допълнителен плюс в полза на дребните търговци. Нямам нищо против търговските вериги, но при нас нещата са сбъркани генерално. Просто в Европа е създаден баланс в отношенията между двата вида обслужване и това е големият плюс.

Колкото до търговските промоционални програми и този неспирен уклон да се върви към непрекъснато поевтиняване на продуктите, трябва да ви кажа, че в Европа тече дискусия по въпроса за това доколко „полезни“ са тези политики за поевтиняване на стоките на всяка цена. В Европейската асоциация по хранителна и питейна индустрия тече дискусия, след приключването на която се очаква да се внесе предложение до Европейския парламент. В резултат от натиска за постигане на по-ниски цени се стига до израждане на самото производство на продуктите. Генетиката стигна дотам, че в свиневъдството в Дания например едно прасе се угоява за кланично месо за 3 вместо за 6 месеца. Генномодифицираните организми водят до израждане на видовете. Затова като контрапункт на тази ситуация хората започнаха да се връщат към старите методи на производство, при които човек живее и произвежда, съобразявайки се с природата. Затова съм против всичките тези нови търговски структури, създадени да привличат потребителите, които го правят единствено с предлаганата ниска цена. Според мен точно ниската цена ще „изяде“ човечеството, колкото и силно да звучи.

- Да, но при това главоломно спадане да доходите и този ръст на безработицата трудно може се борите с ниските цени.

- Така е, но когато производителят трябва непрекъснато да сваля цената, той или трябва да прави икономии от суровината, или да ползва евтини, т.е. некачествени суровини, или да съкращава и да намалява доходите на персонала си. Докато в нормалните държави, защото в това отношение България не е нормална държава, този баланс между производствена стойност и пазарни цени се поддържа на нормални нива. Защото бизнесът е този, който, освен че предоставя работни места и плаща данъци, осигурява и потребители. А когато у нас навлизат все повече вносни стоки, а цените на българските продукти падат, тогава няма как да се вдига стандартът. Ето, станахме най-привлекателна дестинация за алкохолен и евтин туризъм - не вярвам, че трябва към това да се стремим. На нас ни трябват финансово стабилни фирми и ако не се вземат мерки в тази посока, няма да излезем от кризата. Ще се върна отново на въпроса с веригите.

Защо при влизането на търговските вериги например нашето правителство не постави същите изисквания като в останалите източноевропейски държави, насочени в подкрепа на родното производство. Там определен процент от оборота на веригите задължително се пада на продажбите на местни продукти, но подобно условие в България не е поставяно. И когато даден производител не е съгласен стоката му да се продава на ниската цена, посочена от търговеца, тогава веригата лесно прибягва до вносните стоки. Но аз питам, откъде тогава ще си внесем потребители. Защото стоки и кредити отвсякъде може да се внесат, но платежоспособни хора с нормални доходи трудно могат да се появят при тази задълбочаваща се криза и висока безработица.