21042 | 27 март 2014 | 07:22

Демокрацията не избухна, а избуя за шепа добре подготвени за нея хора

Теорията учи, а практиката го доказва, че реалната демокрация се установява едва след като се е учредило стабилно гражданско общество. То се учредява на два етапа. Първият е на възникването на икономически независими граждани. В смисъл такива, които решават съдбата си сами, а не зависят от благоволението на властта, която и да е тя в момента.

На втория етап икономически независимите граждани стават и политически независими. Те започват да преценяват по убеждение, а не по задължение, за коя партия да гласуват. На свой ред пък партиите започват да се съобразяват с това. И така идва реалната демокрация.

Сега, ако тръгнем по обратния ред, за да имаме демокрация, трябва да имаме гражданско общество. А за да имаме такова, преди това трябва да си имаме просто общество. Онези държави, които са успели да извървят този път (Великобритания, Франция, САЩ и т.н.), са станали образците на модерните реални демокрации. И обратно - в онези, където това не се е случило (Русия, Италия, Германия и др.), са се установявали различни форми на недемокрация.

Това през миналия ХХ век. Днес, в настоящия ХХI, когато демокрацията разширява географията си, се появяват обаче и още три понятия за нея - „фасадна“, „квази“ и „псевдо“. Всички те засягат държави, в които няма изградено гражданско общество.

Къде сме ние в тази класация? Ще започна оттам, че дори още си нямаме и общество, камо ли пък гражданско. Всъщност, ако си сложим ръка на сърцето, кога реално сме били общество?

Мога да дам още много примери. Но прескачам направо на годините след 1989, когато и у нас избухна демокрацията. Всъщност тя не избухна, а избуя за шепа добре подготвени за нея хора - стопанска и партийна номенклатура и мутри. Да, те си направиха някакво си свое „общество“, само че не гражданско, а мутрономенклатурно. Останалите около 90% българи пак не се превърнахме в общество, а си останахме една „раздрипана сган“ по думите на мой кандидат-студент. И тогава взеха да се раждат като гъби след дъжд неправителствените организации (НПО). Всичките те, една през друга, самообявили се за „представители на гражданското общество“.

Да бе, да. По-скоро те са си едни щедро заплатени организации на чужди държави. И много сръчни рекетьори. Наблюдавах тия месеци действията на зелените НПО. Те откровено се бяха разделили на две „общества“. Едното рекетираше Банско, а другото - Пампорово. Първото даже си беше осигурило и подкрепата на почти цялото ръководство на ГЕРБ. По обясними причини... Но нито едните, нито другите хич не са представители на обществото. Камо ли пък на „гражданското“...

И се чудя. И Банско, и Пампорово, и Боровец правят едно и също - вкарват пари в България. Едно време, като се разхождахме с Луканов под Тодорка, той ми рече: „Виждаш ли, под всяко клекче тук са заровени поне по 100 долара.“ А „природозащитниците“ пречат да ги откопаем...

Но и те си направиха свое си „общество“ - на лицемерно-популистко-рекетьорски принцип. А „раздрипаната сган“, т.е. останалите около 90% българи, продължи да става все по-раздрипана...

Във всички езици „общество“ идва от „общност“. А „общност“ върви ръка за ръка със „солидарност“. Няма друга държава в Европа, като се започне от Германия и Италия след 1945-а, мине се през Португалия и Испания през 1974-1975-а и се стигне до страните от Централна Европа след 1989 г., която да не направи своя солидарен преход към демокрация. И станаха и общества, и граждански общества, а оттам - и устойчиви демокрации.

Когато през 1992 г. Вацлав Клаус, известен като краен либерал (т.е. индивидуалист), стана министър-председател на Чехия, той се обърна към сънародниците си с думи прости и ясни. И им рече: „Предстои ни тежка година. Дайте да се хванем заедно и да я преодолеем солидарно.“ И чехите му повярваха и го сториха. За да са сега една от водещите демокрации сред бившите държави от съветската сфера на влияние.

А ние? Ако в началото на прехода сме били 7 милиона българи, всеки един от нас си правеше „своя“ си преход. Да, ама от 7 милиона „индивидуални“ прехода общество не се получава. По-скоро стават 7 милиона озлобени индивиди, които гледат да оцелеят. Предимно - и за сметка - на гърба на другите. Тия дни гледах някакво предаване с покойната Вера Кочовска, която каза нещо много тъжно - че „ние не сме истински хора“. Малко преди нея един наш емигрант в Англия констатира друго, но не по-малко тъжно нещо: че сме „по-умни от тях (британците), но сме по-зле от тях“.

Просто защото наистина в прехода си не успяхме да тръгнем като солидарно общество и постепенно да се извисим и до състоянието на гражданско общество. Просто си останахме една наистина „раздрипана сган“, в която всеки поединично се бори за собственото си оцеляване. И много често използва като оръжия злобата и омразата към останалите. Въобще - седем милиона (или колкото сме останали) „хейтъри“...

Ами щом сме още толкова далеч от състоянието на „общество“, още по-далеч сме от това на „гражданско общество“. А следователно (и логично) - съвсем пък далеч от онова, което се нарича демокрация... 

(в. Преса, печатно издание, брой 84 (790 от 27 март 2014)