Главен герой в житейската ни приказка е държавата. Ех, не е държава това, а ряпа - все я вадим от нещо...
Държавата ни отново е в ЦИКъл - пак ще има избори. Ама ние си знаем: като няма изход, ни предлагат избори. Та по тази причина изпадаме в ЦИКлотимия - форма на маниакално-депресивна психоза, при която се редуват състояние на повишено самочувствие и на понижено настроение.
- Че какво йе на държавата? - ще каже наивно някой. - Редовен йе ЦИКълът...
- Кешки да беше закъснял барем веднъж - ще се ухили компетентно друг, - та да си оправим демографията!
Но да не се отплесваме. Отново всички погледи са вперени в ЦИК. И вече почнаха да ЦИКнализират за всевъзможни нарушения, даже и за евентуални. Ама печените са си печени - измъкват се на ЦИК-заг.
- Абе - пита един, - това ЦИК не беше ли някаква силова групировка?
- Не - обясняват му, - но е на път да стане и всички партии предвидливо се застраховат при нея...
За да бъде покрит пътят им с ЦИКлами.
Важното впрочем е да върви алъш-веришът. И в името на социалния келепир някои недолюбващи се партийни лидери вече си пият заедно кафенцето, което е ясен знак към народа, че ще му се сервира ЦИКория - да си я пие, докато му разтягат локуми.
Ей, ама да няма после ЦИКрачка-плачка!
Но ние отдавна сме на принципа „после ще му мислим“. И вместо да си гледаме работата, гледаме телевизия. А оттам разни експерти по ЦИКономика ни дават акъл, щото нямат друго какво. Не че имат и кой знае колко акъл, ама са ларж. Е, появяват се и някакви ЦИКоноборци, колкото за цвят. Но и на нас ни е останало нещо от часовете по литература: „Два цвята - единият е излишен!“
Всички погледи са вперени в ЦИК. Леле, колко партийни ЦИКлопи, особено като става дума за лидери. Не ги жалете - едно око им е предостатъчно да виждат, каквото им трябва. И на баш държавния ЦИКлоп е предостатъчно - да си гледа и себеподобните си олигарси, и офшорките, и миналото си (изкарано на архаичен ЦИКлостил!), но най-вече да гледа тоя, дето свири първа ЦИКулка.
Айде, познайте кой е, без да ползвате капитален джокер! И без да се обаждате на приятел от енергийно разпределително дружество!
И звучи за фон: „ЦИКу-мигу, ЦИКу-мигу...“
Ще ни разправят, че ЦИКулар къща не храни. Не храни държавната къща, а за своята разчита на партийната субсидия. Но дотук с новините. Идва прогнозата за времето. Е, ще се вихрят ЦИКлоните на управляващите и антиЦИКлооните на опозицията. Общо взето, вятър работа - разлика няма.
- Обаче - ще попита наивно някой - ще има ли и на тези избори купуване и продаване на гласове?
- Че можем ли - ще му се отговори компетентно - без тази ЦИКанска работа?
И как човек да не възкликне спонтанно:
- Ай ЦИКтир!
(в. Преса, печатно издание, брой 86 (792 от 29 март 2014)