Наричали са я Малката Виена. Елегантни сгради в стил сецесион, удобни булеварди и уютни улички - един европейски център. Центърът на София. Такъв е бил преди зловещите англо-американски бомбардировки през Втората световна война. По-голямата част от него отдавна е спомен, който лежи в основите на бившия партиен дом, Министерския съвет, президентството и ЦУМ - сградите, които след 9 септември 1944 г. са издигнати върху руините на Малката Виена.
В периода от ноември 1943 до април 1944 г. София е атакувана от въздуха 12 пъти - това е рецептата на САЩ и Великобритания за изваждането на България от Тристранния пакт. Най-много жертви взема бомбардировката от 10 януари. След нея по-голямата част от столичани се евакуират и броят на убитите понамалява.
Оцелелите сгради на столичния център са доунищожени с поредицата въздушни нападения от 16 март до 17 април.
СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ | |||||
При бомбардировките над български градове и села от 1941 до август 1944 г. загиват 1828 души и 2562 са ранени. Десетилетия след това, най-често при строителни дейности, продължават да изникват неексплодирали бомби, хвърлени от англо-американските съюзници през Втората световна война. Последният засега случай е от януари тази година, когато ловец откри бомба в землището на село Плоски, Санданско. |
|||||
За разлика от зимата тогава небесните „гости“ започват да изпращат заедно с разрушителните и фугасни (запалителни) бомби. Властите призовават по време на атаките в жилищните сгради да дежури по един човек, за да може пожарите от бомбите своевременно да бъдат изгасени. Дирекцията на националната пропаганда се опитва да им вдъхне кураж с посланията си из вестниците: „Необходимата смелост, хладнокръвие и безстрашие в борбата с падналите запалителни бомби съществува във всяко българско сърце.“ Не се знае обаче колцина са се престрашили да последват този зов, вместо да бягат в скривалищата...
Вечерта на 16 март 1944 г. (четвъртък) в София за пореден път е подаден сигналът „тревога“. Англо-американските самолети пускат близо 200 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Изгарят няколко фабрики, ударена е сградата на военното министерство. Тогава е засегнат и апартаментът на регента проф. Богдан Филов. Двадесет души, които търсят спасение в скривалището на трамвайното депо в „Красно село“, се задушават. Малко по-късно - вече в ранните часове на 17 март, София отново е атакувана. Разрушения има в кварталите „Лозенец“, „Хаджи Димитър“ и „Ючбунар“. Седмица по-късно, на 24 март (петък), върху столицата отново са изсипани фугасни бомби.
Най-зловещата атака над града след януарските бомбардировки е в последните дни на март. Вечерта на 29-и петдесетина леки бомбардировача тип „Москито“ („Комар“) хвърлят смъртоносния си товар, като предварително „осветяват“ целите си с мощни фенери, окачени на парашути. Цяла нощ пожарникари, мобилизирани цивилни и доброволци гасят пожарите в центъра на София и пострадалите квартали. Гори Телефонната палата, католическата църква „Свети Йосиф“ и католическото училище на пл. „Възраждане“. При бомбардировките на столицата общо са разрушени 14 черкви - бомбите не правят разлика дали в тях се молят православни, католици или протестанти.
Властите спестяват точния брой на загиналите и размера на щетите. На вестниците се подава изключително пестелива информация, а някои текстове звучат направо абсурдно: „След терористичното въздушно нападение... са съборени жилищни постройки и са дадени човешки жертви. Населението запази спокойствие?!“ Българската преса е принудена по-детайлно да разказва за германските бомбардировки над Лондон, нежели за разрухата на София. Обичайната цензура за всяка военна ситуация - така не се всява паника сред гражданството и не се дават „сведения“ на противника за попаденията му...
На 30 март (четвъртък), малко преди 10 ч. сутринта българската столица е връхлетяна от 450 англо-американски бомбардировача. Наши изтребители се опитват да ги пресрещнат при Трън, но численото превъзходство на противника е несравнимо. Българските летци не се отказват - битката за София е на живот и смърт. На помощ им идва и ескадрила от Карлово. Въпреки това нападателите успяват буквално да покрият столицата с т.нар. бомбен килим - при тази тактика самолетите летят по-близо един до друг, за да се постигне по-голяма плътност на бомбените удари. Три хиляди бомби разрушават 3575 сгради и отнемат живота на 139 души. Опожарени са почти всички постройки по бул. „Дондуков“ и „Мария Луиза“, по ул „Леге“ и ул. „Търговска“ (на нейно място сега е бившият партиен дом). Частично разрушени са Централната баня, Халите, хотел „България“, Народният театър, Държавната печатница (дн. Галерията за чуждестранно изкуство), а също и сградата на Светия синод. Избухналият пожар унищожава един безценен документ - оригинала на фермана, с който през 1870 г. е учредена независимата българска църква. Сринат е и уникалният стъклен купол на Духовната академия на пл. „Св. Неделя“.
„София я няма вече...“, проплакват столичани, които вечерта на 30 март се прибират при близките си, евакуирани в околните села. Не подозират, че това съвсем не е краят на въздушните ужаси. Финалният им акорд неочаквано проехтява на 17 април, светли понеделник, втория ден на Великден. „Бомбите на господин Рузвелт убиват християнския морал, убиват християнската етика, върху която се крепи не само Европа, но и Америка“, простенва талантливото перо на Данаил Крапчев, главният редактор на вестник „Зора“. Но съюзниците очевидно по друг начин разбират християнската етика. Около обед 350 бомбардировача и 100 изтребителя извършват последната въздушна атака над София. Убити са 120 души. Най-тежко са засегнати кварталите „Надежда“ и „Лозенец“, районът на Централна и Сточна гара. Големи разрушения са нанесени и върху сградите на Военното училище. Вечерта са бомбардирани Пловдив, Асеновград и Перущица. В бой с неприятеля в този ден загиват седем български летци. Те са 1/3 от всички наши авиатори, намерили смъртта си във въздушните сражения през Втората световна война. Една от причините за толкова жертви сред родните асове на 17 април е, че силуетът на противниковите „Мустанг“ приличал на българските изтребители и вместо да се пазят от тях, те ги смятали за свои - често тази заблуда се оказва фатална. Така в историята на българската военна авиация 17 април 1944 г. остава като Черния Великден.
София е смятана за един от най-пострадалите градове от англо-американските бомбардировки през Втората световна война. Макар и съюзник на Хитлер, България не изпраща на фронта нито един войник и нито един неин самолет не нарушава чуждо въздушно пространство. Но това очевидно не е впечатлило стратезите във Вашингтон и Лондон, чиито бомби промениха завинаги облика на нашата столица и ни отнеха Малката Виена.
жжж тттт | |||||
Най-известните артисти
играят благотворително
за пострадалите
|
(в. Преса, печатно издание, брой 86 (792 от 29 март 2014)