50750 | 7 окт. 2012 | 13:57

Певецът и съпругата му Кристина гласят концерт под наслов „Сребърна сватба“

Питам Михаил Белчев дали знае, че според мнозина за нас, българите, той е това, което за французите са Жак Брел, Жилбер Беко или Жо Дасен. „Мисля, че аз съм си аз и съм го доказал във времето“, отговаря известният артист и разбира се, е прав. Но признава, че би бил много горд, ако по този начин се мисли за него. Поезия, излята в нежна мелодия - това е тайната на френския шансон, чиито титани културната публика в цял свят не спира да боготвори. 

А същото качество не се ли отнася за „Младостта си отива“, „Не остарявай, любов“, „Булевардът“ и май за всички песни на Мишо Белчев. Сякаш френският шансон е пуснал корени в нашите земи, но е изкласил като самородна българска песен. Защото не става дума за имитация или подражателство, а за автентична великолепна поезия и музика в едно. „В хубавата песен има драматургия, има чувства, има нежност. Тя иска и сценография, и режисура, и актьорско майсторство“,  убеден е изпълнителят. Очевидно именно този негов подход обяснява дълголетието на песните му. Примерно „Булевардът“ е на 42 години, тая възраст гонят и други от популярните му парчета.

Любов свързва Михаил Белчев и съпругата му Кристина.

Песните му променят съдби

Бегъл поглед в музикалните форуми показва, че почитателите на 66-годишния певец не само не са оредели, а продължават да се увеличават, и то сред младите - които пишат най-много в мрежата. Нещо обичайно там са епитети като „божествен“, „уникален“ и „неповторим“ по адрес на Мишо Белчев. Неговият коментар за тези „обяснения в любов“ е, че си върши добре работата, защото има шанс цял живот да се занимава с нещата, които му доставят удоволствие. С чувство за хумор казва, че не е успял да стане политик, нито банкер, но пък е успял да не се промени. И е много щастлив, че понякога неговите песни са променяли и променят съдби: хора се събират, разделят, обичат се, разлюбват се.

Публиката усеща кога си й верен и ти се отплаща с обич. Това Мишо и съпругата му Кристина са преживели съвсем скоро - на концерта си във фестивалния комплекс в преситената от културни събития Варна и след това - в Девин. А защо известните имена в поп музиката са, кажи-речи, само от неговото поколение - сред младите има големи таланти, но няма имена! Отговорът на артиста е логичен: нямаме ясна и стройна мениджърска система, която да изкара новите таланти на пазара. Те вкусват малко от популярността, от ухажването и лукса по време на участието си в няколкото телевизионни формата за таланти, но хубавият им сън трае няколко месеца... Основна грешка е и че са папагали - правят кавъри, не пеят български песни.

Младостта се завръща!

В богатия репертоар на Михаил Белчев преобладават именно хубавите български песни и много от тях са хитове. „Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея“ са началните думи на „Спомен за утре“ по текст на Атанас Капралов и музика на Хайгашот Агасян, която напоследък пеят в дует с Кристина. Мишо признава, че двамата винаги се разплакват при изпълнението - думите са много силни! Но това разчувстване не означава ли страх от старостта? Допълвам въпроса си и с „признанието“ на Недялко Йорданов „Младостта си отива“ отпреди около 40 години. „Няма старост! Чувствам се както през 1972-ра. Само двигателната ми система не е същата“, твърди певецът. За „доказателство“ цитира наслова на миналогодишния си юбилеен концерт: „Младостта се завръща“. Заявява, че духа му крепят любовта, приятелите, работата, неземната красота на родината... Всичко го държало млад!

Голямата му любов с актрисата Кристина Белчева, която е с 14 години по-млада, е всеизвестна и това оставя на заден план необходимостта от навлизане в подробности. Поетът обаче не се въздържа да редактира клишето „голяма любов“: „Щом е любов, няма малка или голяма. Важното е, че я има. Тя ми хареса и сме заедно вече 30 години. Ясно е, че аз ще остарея до нея, а на нея съм й обещал да не остарява никога, да не й дам такава възможност!“

Но стане ли дума за сина Константин, словоохотливостта на гордия татко се отприщва. Този месец Косьо прави 17, учи в Италианския лицей и е много добър китарист. Пял е в група, но някои са заминали в чужбина и смята да продължи сам. Неотдавна Мишо му е написал текст за песен, той си е композирал музиката и навярно скоро ще я запише. Като родители с Кристина са много демократични, не го притесняват с амбиции, но не му спестяват истината, че да си певец, е гладиаторска работа - не можеш да очакваш само аплодисменти, трябва да можеш да понасяш и освиркване!

Хор „Бодра смяна“ бил същинска академия

Покрай майка си и баща си Косьо е израснал на сцената и е доста наясно с житието-битието на артистите. Ранните години на таткото са протекли съвсем различно. Изглежда странно, но е факт, че Мишо първо завършва техникума „Попов“ по слаби токове, после учи в Минно-геоложкия институт и доста по-късно следва режисура в Ленинград. „Първо пях в хор „Бодра смяна“ - коригира ме певецът и разкрива, че участието в него било същинска академия. Отделен въпрос е, че оттам са едни от най-хубавите му детски спомени и приятелства. Там е възпитано и отношението му към жената - малкото момчета в хора са се научили да пазят и уважават преобладаващите момичета. А баща му всеки ден се прибирал с цвете за майка му. Така в него се е загнездило убеждението, че жената е най-великото създание на света. Предал го е и на сина си.

Що се отнася до техникума, в него му е харесвало. Образованието било перспективно - през 60-те години тъкмо настъпвала телевизията. В МГИ кандидатствал пък, за да не ходи в казармата. Не го завършва, защото по време на следването успешно стартира музикалната му кариера. Е, годините в Петербург са незабравими! Възпитаникът на тамошния институт по изкуствата е щастлив, че догодина му се очертава възможност да посети любимия град.

В Столичната библиотека не е „директор на водопад“

От четири години Михаил Белчев е директор на Столичната библиотека. Въпросът ми не е ли досадно за творец да се занимава с административна дейност почти увисва във въздуха. С часове Мишо може да разказва за интересните неща, които се организират в този център на духовност според него. Всеки ден се правят премиери на книги или дискове, подреждат се изложби, в залите „Вяра“, „Надежда“, „Любов“ и майка им „София“ се провеждат интересни срещи и дискусии.

А фототипното издание на „Царството на славяните“ от монаха Мавро Орбини би било гордост за всяка културна институция. То е направено със съдействието на Министерството на културата. Става дума за изключително ценен исторически труд, ползван от Паисий Хилендарски за написването на „История славянобългарска“. Оригиналът - на староиталиански език, е видял бял свят през 1601 г., а Паисий е познавал руския му превод от 1725 г. В книгата има 77 страници за българското царство. С помощта на Министерството на културата и фонд „1300 години България“ след около месец тя ще излезе на български по повод 250-годишнината на „История славянобългарска“. И фототипното, и българското издание са дело на издателство „Дамян Яков“.                              

Певецът няма ли да зарадва почитателите си и с нов концерт? Отговорът е „да“, но вероятно през април - тогава с Кристина ще честват 25 години от сключването на брак и концертът ще е под наслов „Сребърна сватба“. Ще участва и Косьо!