14767 | 8 окт. 2012 | 10:36

Бюджет 2013 не е достатъчно смел, казва президентът на КНСБ

- Г-н Димитров, проектобюджетът за 2013 г. е готов. Доволни ли сте?

- По наши оценки бюджетът за следваща година не е достатъчно смел. Той не предлага необходимите разходни политики, които частично могат да компенсират ударите на инфлацията и загубата на покупателна способност за последните 3 г. Смятаме, че има сериозен ресурс и резерв да бъде атакувана сивата икономика с допълнителни мерки за по-добра събираемост, за допълнителни данъчни и осигурителни приходи. Така ще се отвори повече пространство за разходи, в които да вместим нашите искания и аргументирани предложения. Бюджетният дефицит е ненужно свит на същия процент като през 2012 г. - 1,3%, а може да нарасне с 0,3% или 0,4%. Всяка десета процент нарастване носи 80-100 млн. лева. Ако стане 1,7%, ще има 300 млн. лв. отгоре, които могат да бъдат похарчени. За разлика от друга година приходите не са силно подценени, за да ги изпълни и преизпълни лесно финансовото министерство. Сега смятаме, че са в изпълним вид. Но веднага казвам, че могат да бъдат разширени още с поне четири нови мерки.

- Какви мерки и колко пари допълнително може да дойдат от тях?

- На първо място, има голям резерв за допълнителна събираемост в НАП, ако й се позволи да реализира собствените си предложения, които за съжаление м.г. ГЕРБ не прие. Става въпрос за даване на дознателски функции на съответните лица в приходната агенция, както това стана в Агенция „Митници“, в резултат на което допълнителните приходи там се увеличиха с 10%. Също така въвеждане на по-нисък праг от 5000 вместо 15 000 лв. на разплащанията в брой за ограничаване на сивите обороти. Предлагаме и ревизии по аналог за осигуровки - там, където има очевидни лъжи за неплащане на данъци и осигуровки върху пълния размер на заплатите, това да бъде доказвано с аналогични договори за същите професии в светлия бизнес. Давам пример с главен готвач, който получава, да речем, 2500 лв. заплата, а се осигурява на 500. Надяваме се най-сетне да види бял свят и старото предложение за криминализиране на укриването на осигурителни вноски. Само от тази мярка очакваме допълнителни приходи от 200 млн. лв. Още поне 106 млн. лв. приходи могат да дойдат, ако максималният осигурителен доход стане не 2200, а 2500 лв. Няколко милиона в повече ще дойдат и от вдигането на минималната заплата на 310 лв. Според нас с всички тези допълнителни мерки в бюджета могат да бъдат вкарани още поне 500-600 млн. лв. Заедно с онези 300 млн. от вдигането на дефицита с 0,4% биха се освободили близо 1 млрд. лева за разходната част.

- Ако управляващите ви чуят, какво може да се направи с този 1 млрд.?

Може пенсиите да се увеличат с 10-11% от 1 януари 2013 г. на всички, без никакви диференциации. Това ще струва 720-750 млн. лв. Те са предвидили 582 млн. лева за скок от април, т.е. говорим за нови 170 млн. лв. Обезщетенията за гледане на дете от 1 до 2 г., които са 240 лв. ,може да се увеличат на 270, 290 или 310 лв. За това ще трябват съответно 15,25 или 35 млн. лв. Минималното обезщетение за безработица също не е пипано от години и е 7,20 лв. на ден, а това е далеч от записаните в закона 60% от минималната заплата. Ако тя е 310 лв., обезщетението трябва да е 9,30 лева. За това трябват повече пари - около 50 млн. лв.

-Откъде?

- Ако парите са малко, има алтернатива - увеличение на вноската за безработица от 1% на 1,5%. Това ще доведе 90 млн. лв. допълнителни приходи. Предишното правителство неразумно намали тази вноска от 3 на 1%. Безработицата е голяма и няма тенденция да се успокоява, напротив, тя е доста упорита. Не е вярно, че вдигането на минималната заплата води до удар по заетостта. Причината е, че няма работа, производство, пазари и потребление. Ще има повече разходи за бизнеса, но те не са непосилни. И още нещо - непременно е нужна и още една мярка. Тя няма да направи хората по-богати, но ще покаже, че се мисли за раждаемостта - детските надбавки да станат 40 лв. вместо сегашните 35. За това трябват нови 50 млн. лв. Не чухме нищо за културата - само че ще има 20 млн. повече, но не личи от бюджета и доклада към него къде ще отидат точно тези пари - за заплати или за капиталови инвестиции. Ако ще правим само Лувър с тях... Ние настояваме да подкрепим най-бедните в културата - читалищата, библиотеки, музейни, музикално-сценични работници, филхармонии, духови оркестри.

- Ако не се изпълни ръст с 1,9% на БВП, какво ще стане с приходната част?

-Както и тази година видяхме, при 2,9% коригиран растеж на БВП в последния вариант на настоящия бюджет на 8-месечието има над 800 млн. лв. преизпълнение от първоначално заложения план на правителството. Т.е. тук важи формулата за занижените приходи. Те идват, когато се планира при по-нисък растеж от този, който си записал. Смятам, че бюджет 2013 е смятан на 0,5 до 1% растеж, а не на 1,9%. Т.е. и тук има резерв, буфер, дори и при неизпълнение на растежа, ако икономиката не живне и се върти на сегашното си състояние. Това обаче не значи, че всичко е гарантирано - не е. Външната среда никой не може да прогнозира докъде ще се развие, дали ще има война в Иран или докъде ще се срине Гърция. Смятаме, че в този 1 млрд., за който стана въпрос, можем да вместим нашите предложения извън това, което сме видели в бюджета. А какво сме видели - малко повече пари за образование, здравеопазване, някои социални дейности и за капиталови разходи. Увеличението с 5% на единния разходен стандарт в средното образование обаче категорично не стига и учителите няма да го приемат. Очаквам протести и вълнения, ако няма по-смислени действия от страна на властта.

- Т.е. с бюджет 2013 г. хората няма да заживеят по-добре. Пицата на Дянков май пак е постна.

- Не виждам причина да смятам, че хората ще заживеят по-добре. Може би частично, за някои категории загубите им ще бъдат компенсирани. Но хората ще бъдат по-бедни, отколкото са били преди 4 г. Декларациите, че с този бюджет ще се нулира едва ли не загубата на всички ценови равнища, просто не е вярна. Или ако е вярна, ще бъде вярна за малка част от държавната администрация, която успя да получи някакво увеличение от 20% на заплатите, и то с късна дата. Очевидно пицата е постна и за съжаление не е голяма. Преразпределението на бюджета е едва 37,5% от БВП. Във финансовия пакт, внесен в парламента, управляващите са заложили 40% преразпределение от БВП като приходи, т.е. изземване от икономиката и хората, т.е. Има 2,5% резерв или през повишена събираемост, за което говоря аз, или през нови данъци, за което управляващите говорят, май. Също и да се завиши бюджетният дефицит до 2%. Обясних как пицата може да стане по-голяма през тези два механизма. А как ще бъде разпределена, на кого какво парче и дали ще е постно, или с шунка, или сирене, зависи от всичко това, за което говорих преди малко. Има и още нещо - кой определя цената на труда в България, как се формира тя. Това питаме политиците. Досега говорихме кой колко ще получи в повече, а кой определи кой колко получава всъщност. Че учителят например получава средно 650 лева, полицаят - 1000 лева, съдията еди-колко си. Това трябва да бъде основният дебат преди изборите. Не знам дали трябва да има референдум за него, но ако българинът го вълнува нещо, това е, не толкова съдбата на АЕЦ „Белене“, но това е друга тема.

-Ще подкрепите ли бюджет 2013?

- В този му вид няма как КНСБ да подкрепи бюджета. Ще поискаме допълнителни мерки, които да бъдат записани под условие, например, че ако на полугодието има преизпълнение на приходите над еди-колко си милиона, те отиват директно за майчинство, обезщетения за безработица, пенсии и т.н.

- А ако на полугодието се случи по-лош сценарий и няма достатъчно приходи, има ли опасност от възраждане на авангардни идеи като  облагане на лихвите по депозитите?

- Да, има такива сценарии, но бързам да кажа, че това няма да направи българите щастливи, имайки предвид, че догодина има избори. Около 34 млрд. лева са спестяванията на населението. Има немалко държави, които облагат лихвите по спестяванията, но пък 9 държави решиха, че ще облагат финансовите трансакции. Ако говорим за допълнителни приходи в бюджета, за нас има два начина, които са по-справедливи,  отколкото облагане на лихвите на спестяванията на хората. Единият е облагането на банковия, на финансовия капитал. Вторият е отмяната на плоския данък, възстановяването на прогресивния данък с необлагаем минимум и втора скала, ако трябва, за по-горните етажи.