12940 | 7 апр. 2014 | 07:37

Протестите срещу турския премиер обединиха агитките на истанбулските грандове

---

Безобиден на вид неголям екологичен протест за спасяване на няколко дървета в едно от малкото останали зелени места в центъра на Истанбул в края на май 2013 г. неочаквано прерасна в гражданско неподчинение и разклати управлението на Реджеп Ердоган. Лидерът на ПСР (управляващата дясна Партия на справедливостта и развитието) бързо стана известен с друго име, изписано на многобройни графити и плакати - Газдоган. Дълго трупаната омраза към пълзящия тоталитаризъм и зле прикрит ислямизъм обедини в единен фронт различни групи с десни убеждения, кемалисти и кюрдски националисти, либерали, еколози, анархисти, гей активисти, зелени... Тогава се случи и нещо невиждано във футболната история на югоизточната ни съседка - бунтът консолидира агитките на смъртните футболни врагове „Бешикташ“, „Галатасарай“ и „Фенербахче“. Властта, флиртувала десетилетия наред с футболната страст на народа, се изправи на нокти. След стотици милиони долари държавни пари, инвестирани за превръщането на местните отбори в европейски грандове, изведнъж топката отиде в полето на опозицията. Тя се канеше да използва разрушителната енергия на агитките, за да бутне управляващите. Трябваха спешни мерки...

До средата на септември протестите не стихваха, макар че постепенно губеха инерция. Из централните улици на Истанбул полицията всекидневно използваше сълзотворен газ и водни оръдия в борбата с недоволните. Непосредствено преди началото на футболния сезон и новата учебна година Ердоган анонсира списък от мерки срещу превръщането на стадионите и университетите в арени на протестите. Официално бяха забранени политическите акции по трибуните, службите за сигурност по стадионите (т. нар. у нас стюарди) бяха сменени от редова полиция, появи се списък с „особено опасни запалянковци“, които нямаха право да посещават двубоите. Още от 2011 г. в Турция действа закон, забраняващ присъствието на привърженици на гостите по време на истанбулските дербита. Оттогава опитът за внасяне на оръжие на стадиона (нож или пистолет) се наказва със затвор.

Въпреки това още на първия мач в Истанбул за сезона от трибуните проехтя мощно: „Таксим“ е навсякъде, борбата е навсякъде!“. Случи се точно в 34-тата минута (34 е автомобилният номер на Истанбул - б.р.), но разбира се, телевизията, излъчваща двубоя, успешно заглуши сигнала. Министърът на спорта Суат Кълъч светкавично заплаши, че политическата агитация по стадионите ще се наказва сурово: „Вече 30 години водим война с тероризма и няма да се спрем.“ Благодарение на контрола над основните телевизии правителството започна да представя футболните фенове като терористи или в най-добрия случай като опасни хулигани.

Буквата „А“ в логото на „Чарши“ ясно оказва анархистките възгледи на последователите им

„Чарши“ - в челните редици на бунта

Едно от най-популярните течения сред футболните фенове в Истанбул е известно като „Чарши“ (Çarşı). Тези ултраси не се самоопределят като групировка, фракция или нещо подобно. Всъщност това изобщо не е организация - няма устав, не се провеждат събрания, не избират лидери. Всичко се случва спонтанно. Споделят общи идеи - свобода на духа и борба срещу всичко, срещу което е възможно да се бориш. Те поддържат гейовете и лесбийките, протестират срещу расизма, НАТО, глада, атомната енергия, световния империализъм и изобщо срещувсяка несправедливост, която ви хрумне. А когато Международният астрономически съюз лиши Плутон от статута на планета в състава на Слънчевата система, издигнаха на трибуните плакат в подкрепа на унизеното небесно тяло. Друг популярен банер се появи след смъртта на Майкъл Джексън през 2009 г.: „Ти, който живя половината си живот като черен, а другата половина като бял, ще бъдеш завинаги един от нас. Почивай в мир!“. Ако случайно не сте запознати с цветовата гама в турския клубен футбол - екипите на „Бешикташ“ са черно-бели...

Членовете на „Чарши“ даряват кръв и събират пари за благотворителни каузи. След бурните горски пожари в Анталия през 2006 г. внесоха толкова голяма сума, че в тяхна чест гората бе преименувана на „Бешикташ“. По политически възгледи феновете от „Чарши“ са леви и анархисти. Мотото им е „Чарши“ е против всички“. Омразата към властта е в кръвта им.

Инцидентът

На 22 септември м.г. дербито между „Бешикташ“ и „Галатасарай“ бе прекратено две минути след изтичането на редовните 90 при резултат 1:2, след като агитката на домакините нахлу на терена на най-големия и модерен стадион в Турция - „Ататюрк“. Масовото меле изненадващо се размина без тежки инциденти. На телевизионните повторения се виждаха хулигани, въоръжени с хладно оръжие, включително ножове за кебап. „Битката“ с полицията обаче се водеше с... пластмасови столове. Изключително странните обстоятелства около този инцидент се допълваха от факта, че нахлуването на привърженици на „Бешикташ“ се случи в мига, в който бе показан червен картон на футболист на... „Галатасарай“ (бразилеца Фелипе Мело). Вместо да изчакат техният отбор да се опита да изравни резултата с числено преимущество в оставащите минута-две, най-неочаквано „черно-белите“ фенове сами си вкараха зрелищен „автогол“...

Световните медии представиха събитието като поредното доказателство, че футболните запалянковци в Турция са „диваци“. След срещата се разгърна мащабна кампания по дискредитирането на движението „Чарши“. Депутати от ПСР използваха централните новинарски емисии на най-големите телевизии, а също Туитър и Фейсбук, за да хвърлят вината именно върху тази група от привържениците на „Бешикташ“. Обвиниха ги, общо взето, във всички смъртни грехове. Футболният клуб „Бешикташ“ бе наказан да изиграе следващите си четири домакински мача без публика (впоследствие се взе решение на трибуните да бъдат допуснати само жени и деца).

За да вникнем в абсурдността на ситуацията („феновете толкова се възмутиха от изгонването на футболист на съперника, че нахлуха на терена“) е необходимо да разгледаме значителната роля на „Чарши“ в протестите срещу управляващата партия и нейния лидер Реджеп Ердоган.

	Ердоган е известен фен на „Фенербахче“, но привържениците на тима се обърнаха срещу него

Провокацията

От самото начало „Чарши“ бе в сърцето на протестите на „Таксим“. Те маршируваха под лозунги „Дайте ни 100 противогаза и ние ще превземем парка“ и „Сълзотворният газ - това е нашият парфюм“. Съвсем не изненадващо феновете на „Бешикташ“ се превърнаха в главните врагове на полицията и лично на Ердоган. Много от тях бяха арестувани още преди 22 септември, още повече - след прекратеното дерби на „Ататюрк“ срещу „Галатасарай“.

В онази неделна вечер бе счупен историческия рекорд по посещение на мач от турското първенство - бяха продадени над 77 хиляди билета. Въпреки това на стадиона присъстваха едва 500 полицаи и 1500 стюарди. Точно в разгара на протестите властите решиха да оставят почти без охрана едно от най-взривоопасните мероприятия в турската столица. Недоумението на запалянковците бе пълно, когато напук на новите драконовски закони бяха допуснати на трибуните, без да бъдат обискирани.

Обяснението за тези невероятни събития, съчетани с изумителното нахлуване на терена след това, стана ясно в дните след мача. Опозиционни телевизии, макар и с малък пазарен дял, показаха кадри с лицата на инициаторите на инвазията - членове на наскоро формираната алтернативна фракция в агитката на „Бешикташ“ - „Орли 1453“ (1453-та е годината на падането на Константинопол). Събрани под едно знаме едва в началото на септември, членовете й са ислямисти, противници на „Чарши“. В Истанбул бяха шокирани. Навсякъде се питаха кои са тези „Орли 1453“? След проведените журналистически разследвания се оказа, че основната част от групировката е съставена от членове на младежката организация на ПСР. Един от тях дори се бе похвалил във Фейсбук, че е получил безплатно билет за мача и е бил сред първите, които са нахлули на терена. Същият оглавява младежката организация на Ердоган в истанбулския квартал Кючюкчекмедже...

Още в началото на септември премиерът бе обещал политическа реформа, но дните си минаваха, а Ердоган така и не спазваше думата си, сякаш чакаше удобен момент. И той дойде - след събитията на стадион „Ататюрк“ държавният глава реши да обнародва програмата, в която обаче малцина видяха някаква промяна. По всеобщо мнение инцидентът от 22 септември е укрепил позициите на Ердоган, който свободно продължи да определя футболните фенове и протестиращите като фанатици и маргинали: „С тях не може да се води нормален диалог“.

Накрая сметките на Ердоган излязоха верни. „Тънкият“ му финт изпързаля агитките и разцепи протеста. На проведените преди дни местни избори ПСР спечели съкрушителна победа.

В момента стадионите в Турция отново са само за футбол.

	Секторът на „Чаршъ“ издигна плакат срещу използването на ядрена енергия в Турция
	„Битката“ с пластмасови столове на стадион „Ататюрк“ от 22 септември м.г. се оказа инсценирана

Още материали от поредицата

Милко Балев – таран в битката с „Левски“

"АС 23" - излъсканата витрина на властта

Брежнев отменя „Левски“ - „Милан“

Първият национален отбор на Палестина е с 6 евреи

(в. Преса, печатно издание, брой 95 (801 от 7 април 2014)