26046 | 10 апр. 2014 | 03:14

Интервю на Мариела Балева за доверието в партиите преди изборите и разместват ли се пластовете в политиката

- Г-н Асланов, излезе последното изследване на вашата социологическа агенция АФИС. Доколко се изяснява разстановката на силите при партиите за евроизборите, които ще са на 25 май?

- Следващото ни изследване ще е прогнозно за евроизборите, но и от сегашното може да се направи изводът, че нещата доста се изясняват. Очертават се няколко основни извода и първият от тях е, че има  очевидна стабилизация в отношението към правителството.  Негативизмът спада, откъдето по косвен път БСП удържа позициите си засега като претендент за първото място на изборите. Второ, с наближаването на изборите интересът към тях не се покачва. Вътрешно обаче има много сериозни размествания в съотношението между политическите сили. Очевидното е, че основната интрига кой ще е първи на изборите дава преимущество на двете големи партии БСП и ГЕРБ, спорещи за златния медал. Те изсмукват избиратели, желаещи да участват в битката за първото място, и по този начин ощетяват останалите партии. Около тези две партии се създава вихрушка, което сме наблюдавали на предишни избори, когато битката за първото място не е била предизвестена, както е сега. И трето, освен вътрешна ситуация има много силно изразено влияние на кризата в Украйна или по-точно на отношението на българските граждани към тази криза и прехвърлянето му като отношение към посланията на отделните политически партии. И от това очевидно на този етап видимо е спечелила „Атака“, която я бяхме отписали преди това.

- Изненада ли е големият брой хора, които заявяват, че ще гласуват за „България без цензура“?

- На декларативно ниво - това е закрит въпрос, при който на анкетираните предварително се съобщава списък с имената на партии и техните лидери, „България без цензура“ печели повече, отколкото сред най-твърдите гласоподаватели, най-твърдите ядра. Истината обаче не е точно такава.

- Защо?

- „България без цензура“ като по-нова партия още няма сформирано монолитно ядро с биография, с традиции, за разлика от някои други по-стари партии. Заради което ние не знаем точно как ще се реализира вотът за тази формация. Иначе е очевидно, че тя се харесва повече от редица други партии. Засега обаче има слаба мотивация такъв вот да се препотвърди. Вотът за „България без цензура“ засега не се смята за непрестижен, за да бъде скрит. Напротив, той се афишира. По-скоро се крие друг вот, който в изборния ден изскача за други партии. Имам предвид партии, свързани с по-негативен и по-дългогодишен образ пред общественото мнение.

- Има ли сериозна опасност големите партии да погълнат малките и на 25 май да се окаже, че в Европарламента ще ни представляват хора от три партии - БСП, ГЕРБ и ДПС?

- Подобна тенденция как големите поглъщат малките се наблюдаваше доскоро. През последните седмици с наближаването на изборите обаче тя затихва. Днес (б.а. - вчера) е последният срок за регистрация на партиите и все още не знаем какъв е броят на участниците. Но имайки предвид, че законодателят облекчи изключително условията за участие в изборите, се очаква по-голям брой участници. Това няма как да не доведе до разпиляване на много гласове в различни посоки. Което също - колкото и да е парадоксално - облагодетелства точно големите партии.

- Коя е причината за ниските проценти за Реформаторския блок, които напоследък дават за тях ваши колеги, в изследването на АФИС това също е показателно? В началото те тръгнаха доста уверено и с немалки очаквания.

- Главната причина за това е, че те не се представиха като разпознаваеми пред българската общественост - с ясни и последователни послания. Много честата смяна на позициите особено в отношението към ГЕРБ, както и по някои текущи проблеми, им „помогна“ за това. Имайки предвид, че традиционният избирател е анти-БСП настроен и желае да потвърди тази си позиция, в съзнанието на повечето десни избиратели голямото анти-БСП нещо е ГЕРБ. И напълно вероятно по-важното за тях ще е да се противопоставят на БСП, отколкото да подкрепят нещо - в случая реформаторите.

- Но при парламентарни избори това едва ли ще е така?

- Разбира се, че това няма как да важи и да се случи при национален парламентарен вот. Реформаторският блок би имал много по-големи шансове на избори за НС. Внушението при евроизборите сега обаче е, че от тях зависи съдбата на правителството. И десният вот като че ли се акумулира от ГЕРБ.

- Без да ви карам да се превръщате в гадател, но ще успее ли АБВ да открадне поне един мандат на БСП?

- Почти е успяла. Ние още не можем да преценим доколко този вот също е в някаква степен кух и декларативен и ще бъде потвърден в реална ситуация. Но почти е успяла. БСП засега не чувства тази щета, защото пък към БСП се прехвърлят поддръжници на правителството. Това са хора, които в биографиите си нямат нищо общо с БСП, но в момента симпатизират на действията на Орешарски и министрите му. И това отношение автоматично се прехвърля към този момент в подкрепа и за БСП. Тоест появи се вот в подкрепа на правителството. И това е новина от изследването на АФИС. Настроението срещу управлението вече не е така яростно, нещата вървят към успокояване.

- Като се има предвид, че тази вечер (б.а. - вчера) ще се отбележи протест номер 300 от миналия юни досега, може би не е точно така...

- Нещата със сигурност вървят към намаляване на напрежението. Иначе сигурно и след 20 години ще честваме тези протести. Но проблемът е, че енергията по начина, по който тя се изразходи, вече се изчерпа. Кабинетът намира твърда подкрепа особено сред по-активните възрасти. Без значение как се оценява от експертите, но някои от действията наистина се радват на много широка обществена популярност.

- Например?

- Това се вижда в действията на икономическия и енергиен министър Драгомир Стойнев. Опитът му да обуздае монополите в енергетиката се приема много добре. Освен това натискът върху търговските вериги, част от социалната програма на министър Адемов, особено за пенсионерите... Точно за тези хора в момента е по-важно да оцелее правителството, отколкото всякаква друга политика.

- Вижда се, че дясното не е в перфектна форма. По думите на Иван Костов то не може да избуи, докато е оглавявано от Бойко Борисов. ГЕРБ има стабилен електорат, как разчитате подобно послание?

- Намирам това говорене в голяма степен за много лицемерно. Особено високомерните отношения на част от лидерите на Реформаторския блок, които казват, че ГЕРБ не са дясна партия. Да, но хората не мислят така. В политиката обикновено истината никога не е била на първо място, в някои случаи дори на последно. Никога не е било важно какво в действителност се случва в живота, а само онова, което хората си мислят, че се случва. А това е битка за интерпретации, в която ГЕРБ очевидно има преимущество пред всички останали. Ясно е, че те са голямата дясна партия за момента. Както и няма никакво значение дали хората наричат БСП дясна. Защото за повечето тя е лявата партия. Сега и леви, и десни ще се струпат около тая барикада, за да защитят в някаква степен убежденията си така, както те ги разбират.

- Има ли разместване на пластовете в ГЕРБ, след като Борисов вече е с още двама заместници освен Цветанов - Фандъкова и бургаския кмет Николов?

- Особеното в ГЕРБ, а и при всяка лидерска партия, е, че нещата висят около една личност и е много важно какво се случва с нея. Вие вярвате ли, че от ГЕРБ ще остане същото или ще има значение кой е там начело, ако не е Борисов? Да припомням ли какво се случи с НДСВ, когато царят се оттегли - няма нужда.

- А какво би станало с БСП, ако Станишев се оттегли и лидерът й е друг?

- Нищо драматично няма да се случи за БСП. Заради смяна на неин лидер никога не е имало никаква драма.

- При националистическите формации ще е голяма битка - как ще си поделят гласовете „Атака“, НФСБ... „България без цензура“ също разчита на този електорат.

- Вярно е това и нещата там ще са доста интересни. НФСБ обаче е малко зад „Атака“, защото те някак си побързаха да се обвържат - не знам заради кого, с проевропейската позиция за Украйна. Докато при техните избиратели преобладаващи са русофилите. Тук ръководството им сбърка. „България без цензура“ също зае много предпазлива позиция по конфликта. Въобще всички са повече ангажирани с мисълта как големият началник в Брюксел ще ги оцени, отколкото българският им началник в лицето на избирателя. Докато позицията на „Атака“ прозвуча по-достоверно. А и те никога не са говорили нещо различно и по-откровено.

- Смятате, че позицията за Украйна е вдигнала доверието в „Атака“?

- Така е, „Атака“ спечели, защото позицията й се оказа най-близка до тази на мнозинството българи. А в българското общество доминира проруската позиция. Противниците на Русия са едно малко мнозинство.

- Причините кои са?

- Причините са много. Първо русофилството не означава непременно да произвежда политически рефлекси в България. Има много привърженици на десни партии, които също са в някаква степен русофили. Това е историческа традиция, това е едно наследство от миналото. което трудно може да бъде преодоляно. Разбира се, за всеки русофилството има различни измерения. Може да е привързаността към руската култура, особено литературата, която е мое би най-значимата в света и т.н. В България всичко е с обратен знак.

- Има ли достатъчно интерес към тези евроизбори?

- Интересът към изборите остава сравнително слаб. За да се реализира подобна подкрепа на база на харесването на отделните партии, ние сме изчислили, че трябва да гласуват близо 4 милиона души. Нещо, което не можем да допуснем и не го прогнозираме, не го очакваме. Тоест истината е, че никога не гласуват само твърди ядра. При европейски избори обаче нещата са по-близо да такава ситуация и това сме го наблюдавали вече два пъти. Много слаб интерес, много ниска активност и това превръща изборите в битка на твърдите агитки.

- Но от няколко месеца непрекъснато се внушава как тези избори са много важни...

- Ще припомня, че досега два пъти сме провеждали евроизбори и е било все така. Първия път ГЕРБ ги спечели с 420 хиляди гласа, втория път - с 600 хиляди гласа. Това е брой гласове, който едва-едва стига на парламентарни избори да се заеме третото място. Така че победителят на този вот ще бъде излъчен максимум с не повече от 700 хиляди гласа.

- Евроскептицизмът ли е причина за това малко хора да се интересуват от тези избори?

- Не е това причината. Напротив, в момента има някакъв глад, дори събуждане на интереса към геополитиката основно заради кризата в Украйна. И много малко са безразличните към ставащото в околния свят. Има и друга причина - по-младите свързват бъдещето си именно със света извън България. Евроизборите обаче не са избори, които разпределят реална власт и власт, от която зависи ежедневието им. Образно казано, идеята да се изпратят 17 души на високи заплати в Брюксел, без от това да произтече нищо в злободневния живот в страната ни, не е особено съблазнителна за голям брой хора.

(в. Преса, печатно издание, брой 98 (804 от 10 април 2014)